№ 8610
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110162427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът П. Д. Б. дължи на ищеца „фирма” АД сумата 10038,14 лева,
представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода от 01.07.2012
г. до 14.12.2020 г. за имот, находящ се на адрес: (град), (адрес), договорна
сметка № (номер) към клиентски № (номер), ведно със законната лихва от
12.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.05.2021 г. по ч.гр.д.
№ 26295/2021 г. на Софийски районен съд, 36 състав.
Ищецът „фирма” АД твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на
(фирма) услуги при публично известни общи условия на „фирма” АД.
Поддържа, че ответникът е потребител на (фирма) услуги и че за процесния
период е доставил на ответника (фирма) услуги в посочения обект, които не
са заплатени. Твърди, че ответницата не е информирала оператора за промяна
в собствеността, поради което за претендираните задължения за исковия
период са издадени фактури от 02.12.2020г. и от 14.12.2020г. (след
подадената от ответницата заявление за промяна на титуляр) и дебитно
известие от 02.12.2020г. на обща стойност 10038,14 лв. Претендира
присъждане на разноски в заповедното и в исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Д. Б. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете както по размер, така и по
основание. Прави възражение за недопустимост на производството, поради
наличието на по-рано иницииран процес между същите страни, за същия
предмет и искане. Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с
ищеца по отношение на процесния обект и за процесния период. Оспорва да е
потребител на (фирма) услуги по смисъл на закона за същия. Оспорва ищецът
да е доставил, респективно ответницата да е потребила услуги в
претендирания размер, които услуги да са качествени. Излага, че при
отчитането на общи и индивидуалните водомери не е спазена разпоредбата на
чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4, поради което и липсва основание за начисляване
1
на процесната сума. Прави възражение за погасяване по давност на вземането
на ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приложеното ч.гр.д. № 26295/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 36 състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
04.09.2018 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът П. Д. Б. е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с
разпореждане заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед
предявяването на установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „фирма“ АД е предявило
искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са
допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: съществуващо в процесните периоди облигационното
отношение по договор за предоставяне на (фирма) услуги с посоченото от
него съдържание и при действието на посочените общи условия, вкл. че
ответникът П. Д. Б. е собственик на процесния имот, че реално е изпълнил
задължението си да достави питейна вода в посочените във фактурите
количества и периоди.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги.
Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи получаването на (фирма) услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите. Съдът намира ОУ да са обвързващи за ответника.
По делото се установява от приложената към исковата молба разпечатка
от Службата по вписванията от личната партида на ответника, че П. Д. Б. е
съсобственик на жилището в гр. (град), находящо се на адрес: (град), (адрес) с
трети за спора лица – Ст. Н. Б. и М. Н. З. при следните квоти - П. Д. Б. – 1/9
ид.част, Ст. Н. Б. – 4/9 ид.части и и М. Н. З. – 4/9 ид. части. Това
обстоятелство се установява и от представеното от Столична Община,
Дирекция Общински приходи, отдел „ж.к.” писмо, поради което може да се
направи обоснован извод, че ответникът П. Д. Б. е собственик на от 1/9 ид.ч.
от процесния апартамент, поради което отговаря за 1/9 от задълженията за
имота.
Вторият елемент от фактическия състав на предявено право, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период, по което е възникнало
2
вземането за цена по предоставената услуга, се установява от изслушаните
заключения на вещите лица по допуснатите техническа и счетоводна
експертизи. Следва да се посочи, че вещите лица са работили и след проверка
на карнетите.
Заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно
техническа и счетоводна експертиза, което съдът приема за обективно,
всестранно и компетентно дадено установява, че имотът на ответника е
водоснабден и размерът на начислените задължения е в съответствие с
начислените количества изразходвана вода и съгласно определените от КЕВР
цени. Количеството на предоставените за искови период услуги е
начислявано на база 5 ма живущи и е 4805,3 куб.м. От заключението в
съдебно-счетоводната част се установява, че за процесния период 01.07.2012
г. – 14.12.2020 г. непогасените задължения за главница по фактури възлизат
на 10038,14 лева.
Установи се, че до имота на ответника е била доставяна студена питейна
вода в процесния период, потреблението на която е било отчитано в
съответствие с нормативната уредба от сертифицирани и годни средства за
търговско измерване. Следва да се разгледа и направеното при условията на
евентуалност възражение за давност. Следва да се посочи, че вземането за
главница, представляващо по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД „периодично
плащане”, а също и акцесорното вземане за мораторна лихва се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. В настоящия случай давността е
прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
12.05.2021 г., от която дата се счита предявен установителният иск –
аргумент от чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Следователно, погасени се
явяват всички вземания за главница станали изискуеми преди 12.05.2018 г.
Изложеното води до извод, че предявеният иск за главницата е
основателен за периода 12.05.2018 г. до 14.12.2020г. За същия се дължи
сумата от 3996,31 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз
основа заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ. Доколкото се
установява ответникът да е собственик на 1/9 от имота, същата отговоря за
1/9 от задълженията. Поради изложеното до размера от 444,03 лева и за
посочения период предявеният иск следва да бъде уважен като за разликата
над 444,03 лева и за периода 01.07.2012 г. до 11.05.2018 г. вкл. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на разноски за държавна такса в размер на
200,76 лева в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 50,00 лева, определено от съда в
минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се
присъди сумата от 11,09 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и
сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на
200,77 лева, 450 лева – депозит за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е
основателна до сумата от 33,21 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника адв. М. Люб. Люб.
3
следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за
предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство в размер
на 580,95 лева, определени от съда съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно отхвърлената част от исковете на процесуалните представители се
дължи сумата от 555,25 лева. В полза на процесуалния представител на
ответника адв. КР. ИГН. Б. следва да се присъдят разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК за предоставена безплатна правна помощ в исковото
производство в размер на 831,14 лева, определени от съда съгласно чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно отхвърлената част от исковете на процесуалния представител се
дължи сумата от 794,38 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма” АД, ЕИК
(номер), с адрес: (град), (адрес) срещу П. Д. Б., ЕГН ********** и адрес в
(град), (адрес) искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, че П. Д. Б., ЕГН ********** дължи на „фирма” АД, ЕИК
(номер), следните суми: 444,03 лева – представляваща главница за потребена
вода за периода от 12.05.2018 г. до 14.12.2020 г. за имот, находящ се на адрес:
(град), (адрес), договорна сметка № (номер) към клиентски № (номер), ведно
със законната лихва от 12.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 25.05.2021 г. по ч.гр.д. № 26295/2021 г. на Софийски районен съд, 36
състав КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата от
444,03 лева до пълния предявен размер от 10038,14 лева и за периода
01.07.2012 г. до 11.05.2018 г. вкл. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН ********** и адрес в (град), (адрес) ДА
ЗАПЛАТИ на „фирма” АД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес) на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11,09 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 33,21 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес) ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. Люб. Люб., ЕГН **********, със служебен адрес
гр. София, ул. „Гургулят” № 31, ет. 1 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 555,25 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес) ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат КР. ИГН. Б., ЕГН **********, със служебен адрес
гр. София, ул. „Гургулят” № 31, ет. 1 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 794,38 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5