РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500888 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. Производството по делото е
образувано по повод въззивна жалба на Б. А. А. и М. Г. А., в качеството им на
родители и законни представители на малолетното си дете И. Б. А., срещу Решение
№260336/22.02.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№7783 по описа на
съда за 2020г., с което е отхвърлена молбата на ищците, в качеството им на родители и
законни представители на малолетното си дете И. Б. А. за допускане промяна на
бащиното име на детето от „Б.“ на „Б.“. Въззивниците изразяват недоволство от
постановеното решение и претендират отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което молбата да бъде уважена. Излагат съображения, че „важните
обстоятелства“, които са налице за допускане на промяната са субективното желание
на родителите бащиното име на детето да не съдържа наставка „ов“.
Въззиваемата заинтересована страна Дирекция Социално подпомагане – Бургас
не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата заинтересована страна Община Бургас не представя в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата заинтересована страна Районна прокуратура – Бургас не
представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от
лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е в срока по чл.263 ГПК, съдържа всички необходими реквизити,
следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
1
Молителите Б. А. А. и М. Г. А. са родители на детето И., родено на ***г. в ***,
за което бил съставен Акт за раждане №***г. В акта детето е записано с бащино име Б..
Молителите твърдят, че решили да назоват детето с бащино име „Б.“, но до датата на
издаване на акта за раждане не успели да се снабдят с декларация, удостоверяваща това
обстоятелство. Претендират от съда да допусне промяна на бащиното име от „Б.“ на
„Б.“, т.к. са налице важни обстоятелства по смисъла на закона – желанието на
родителите. Това обстоятелство удостоверяват с показанията на св.Е. Ж. Ш..
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи
съществуването на пороци, водещи до нищожност на или недопустимост.
Следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на
страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Според нормата на чл.1, ал.3 ЗГР, гражданската регистрация на едно лице
представлява съвкупност от данни, които го отличават от другите лица в обществото –
име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Съгласно
нормата на чл.9, ал.1 ЗГР, името на гражданин на Република България се състои от
собствено, бащино и фамилно име. Собственото име на всяко лице се избира от
родителите му. Според нормата на чл.13, бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно
пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на
тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите.
В настоящия случай, въззивната инстанция намира, че не са налице
предпоставките на закона за допускане на исканата промяна. Съобразно цитираните
законови разпоредби, бащиното име е името на бащата, с наставка –ов или –ев. Тези
наставки не са произволно определени. В речта те заместват предлога „на“, при
определянето на произход, притежание или принадлежност - И., син на Б., Б. син, И.
Б.. Поради това съдът не споделя аргументите на процесуалния представител на
молителите, че поставянето на наставката е изключение от правилото. Напротив,
правилото – и граматически, и законово изисква да се поставят посочените наставки;
непоставянето им се допуска по изключение.
Изключенията са посочени в закона: когато собственото име на бащата не
позволява поставяне на наставката. Напр. когато бащата е чужденец и/или носи име,
което не е с български и/или славянски произход и е несъвместимо с българската
именна традиция. В настоящия случай името на бащата – Б. е българско; родителите и
детето са българи, а наставката –ов е напълно в съзвучие с българската именна
традиция, поради което не са налице останалите изключения – името да противоречи
на семейните, етнически или религиозни традиции.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, промяната на собственото,
бащиното и фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това. В настоящия случай молителите претендират да са налице важни обстоятелства,
т.к. те желаят тази промяна и намират за „по-благозвучно“ бащиното име на детето да
не носи наставка –ов. Законът не е дефинирал понятието “важни обстоятелства”. Дали
са налице такива, следва да се преценява във всеки конкретен случай и пред вид
наличието на други факти и обстоятелства. Според съда, когато е налице законово
правило при определяне на бащиното име, желанието на родителите няма правно
значение. На второ място, благозвучието на името не може да се квалифицира като
„важно обстоятелство“ за промяната му. Трето - благозвучието е субективно
възприятие. За съда името „Б.“ не звучи „неблагозвучно“, напротив – с оглед
българската именна традиция то звучи значително по-добре и по-благозвучно,
отколкото възприетата от някои чуждестранна именна традиция за отстраняване на
наставките. В последния случай бащиното име звучи като второ собствено име (И. Б.),
а не като име, определящо произхода от бащата – И.Б.. На последно място,
благозвучието би могло да се коментира в контекста на първата от горепосочените
хипотези – когато името на бащата не позволява поставяне на наставка -ов или -ев и
2
поставянето й звучи неблагозвучно – напр. Джон/ев/ов, Джузепе/ев/ов, Ханс/ов/ев. Но
по отношение на името Б., наставката – ов звучи хармонично, благозвучно и сочи
произхода от бащата на детето И..
За пълнота на изложението следва да се каже: обстоятелството, че в някои
случаи длъжностното лице по гражданското състояние допуска съставяне на актове за
раждане на деца, чието бащино име противоречи на чл.13 от ЗГР, не следва да бъде
въздигано в правило, защото законът е правилото, а не изключението.
Поради изложените аргументи, въззивната инстанция намира, че са налице
предпоставките за допускане на исканата промяна. Първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260336/22.02.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№7783 по описа на съда за 2020г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3