№ 20902
гр. *****, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110113360 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу „***********“
АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв., предявен като частичен иск от общо заявена
претенция в размер на 297,48 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Престиж“, за вреди настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 09.11.2021 г. в гр. *****, в района на кръстовището
между ул. „*********“ и ул. „*********“, причинени виновно и противоправно от водача на
МПС „******“, с рег. № *********, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че на 09.11.2021 г. в гр. *****, при движение по ул. „Ген. Гурко“, на
кръстовището с ул. „*********“, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „******“, с
рег. № *********, който удря намаляващия скоростта на пешеходна пътека лек автомобил
марка „****“, модел „208“, с рег. № ********, вследствие на което на последния са
причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил марка „****“,
модел „208“, с рег. № ********, е имал сключена имуществена застраховка „Каско
Престиж“, обективирана в застрахователна полица № *************, валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за
извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение 2219,62 лв. и е извършил
ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 2234,62 лв. спрямо
ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е
заплатил част от претендираната сума в размер на 1937,14 лв., при което част от вземането е
останало неудовлетворено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„***********“ АД, с който оспорва иска по размер. Поддържа, че изплатеното на 17.01.2022
1
г. обезщетение в размер на 1937,14 лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с
оглед настъпилите увреждания. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско
Престиж“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента
на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на МПС „******“, с
рег. № *********; настъпването на ПТП на 09.11.2021 г. в гр. ***** със сочените в исковата
молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината
на водачът на л.а. „******“ с рег.№ *********; заплащане от страна на ответника в полза на
ищеца на сума в размер на 1937,14 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
Предвид изложеното спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при „***********“ ЕАД лек автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в
договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1
КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните
разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от
настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
2
на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява,
че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „**** 208“, с рег. №
********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1690,57 лв. Така
определената от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж
на увредените детайли, боядисване, камера и труд. Експертът е констатирал, че към
релевантния момент увреденият автомобил е бил на 3 години, 1 месец и 23 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация – 17.09.2018 г. Вещото лице е посочило, че
стойността, необходима за възстановяване лек автомобил „**** 208“, с рег. № ********,
изчислена по цени на официалния за марката сервиз „************“ ЕАД, съгласно фактура
№ ************ г. към датата на ПТП е 2219,62 лв.
По делото не се спори, а и от прието като писмено доказателство по делото
Становище, вх. № 10-03-6375/21.11.2023 г. на „************“ ЕАД, се установява, че към
датата на настъпване на процесното ПТП – 09.11.2021 г. застрахованият при ищеца лек
автомобил е бил с валидна удължена гаранция. Касае се за документ, който изхожда от трето
незаинтересовано от изхода на спора лице, като удостоверените в него обстоятелства не са
оспорени от ответника в откритото съдебно заседание на 21.11.2023 г., в което същото е
било докладвано, поради което съдът приема, че същото е годно да установи фактите,
обуславящи гаранционната поддръжка на увредения автомобил. С оглед изложеното
настоящия съдебен състав счита, че същият е следвало да се отремонтира в конкретен
официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови увредените му детайли, респ., че
авточастите следва да бъдат само оригинални, на цената на магазините на процесния сервиз.
Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
(настъпилото застрахователна събитие). Поради това и ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата
по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно
има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. Ето защо, съдът приема, че
действителната стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „**** 208“, с рег. №
******** съответства на тази, посочена в представената по делото фактура № ************
г. на стойност 2219,62 лв.
В този смисъл и доколкото ответникът е заплатил доброволно на ищеца преди
процеса сумата от 1937,14 лв., то релевираната претенция се явява изцяло основателна,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 450 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, бул. „***************“ № 68, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „**************“ № 47А, на основание
чл. 411 КЗ сумата от 10 лв., предявен като частичен иск от общо заявена претенция в размер
на 297,48 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Престиж“, за вреди настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 09.11.2021 г. в гр. *****, в района на кръстовището между ул. „*********“
и ул. „*********“, причинени виновно и противоправно от водача на МПС „******“, с рег.
№ *********, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована
при ответника.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, бул. „***************“ № 68, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. „**************“ № 47А, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. - сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4