Решение по дело №5847/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3469
Дата: 5 юни 2025 г.
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20241100105847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3469
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Б.ова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100105847 по описа за 2024 година
Ищцата Т. А. М., чрез адв. Я. Д., твърди в исковата молба, че е
претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на
молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило около 10.40
ч. на 01.02.2024 г. в гр. София по вина на Б. М. Ш. - водач на автобус на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, марка „МАН“, модел „Лион С Сити Г“ с peг.
№ *********, в който ищцата се намирала в качеството й на пътник.
Застъпва тезата, че при движението на автобуса по бул. „България“ в
посока от ул. „Тодор Каблешков“ към бул. „Гоце Делчев“, водачът нарушил
правилата за движение по пътищата като спрял рязко, в резултат на което
ищцата паднала и получила счупване на горния край на раменната кост.
Твърди, че от служител на отдел „Пътна полиция“ към СДВР бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който били
описани обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента и по случая
било образувано досъдебно производство № 11029/24 г. по описа на СДВР и
пр. пр. № 3190/24 г. по описа на СРП.
Излага, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК -
Застраховане“.
Сочи, че на 19.02.2024 г. е сезирала застрахователя с извънсъдебна
претенция, но липсата на произнасяне по претенцията от страна на
застрахователя в предвидения 3-месечен срок по чл. 496 от КЗ е обосновала
правния й интерес да предяви искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
сумата от 30 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, както и за сумата от 253.70 лева обезщетение за
претърпените имуществени вреди под формата на разноски за лечение от
1
процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава върху тези суми,
считано от 19.02.2024 г. (датата на сезиране на застрахователя) до окончателно
изплащане на сумите. Претендира разноски.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ подава писмен отговор, в който не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесния деликт.
Оспорва изцяло исковете по основание и размер, като счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за вредите, претърпени от ищцата.
При условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск като
неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-
икономическите условия на жИ.т в страната и справедлИ.стта.
Оспорва вината на водача на автобуса за настъпване на процесното
произшествие и на непозволеното увреждане на ищцата. Оспорва твърдения
от ищцата механизъм на настъпване на процесното ПТП и наличието на пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата
вреди и произшествието.
Релевира възражение за съпричиняване от пострадалата, която с
поведението си сама е поставила здравето и жИ.та си в опасност и е
допринесла в значителна степен за настъпване на твърдените телесни
увреждания. Излага аргументи, че като пътник в автобуса ищцата не е
използвала предвидените места и устройства за държане, които биха
помогнали да се предотврати падането й при евентуално спиране на
превозното средство и така не е направила всичко, зависещо от нея, за да се
предпази.
Оспорва основателността на акцесорната претенция за лихва, а в
условия на евентуалност оспорва началния момент на претенцията. Оспорва
претендираните от ищцата разноски, както и размера на адвокатския хонорар
на процесуалния представител на ищцата като прекомерно завишен.
Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са ангажирани
писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествието и албум към него, изслушано е заключението на
съдебна авто-техническа експертиза и е проведен разпит на свидетел. С писмо
на СДВР от 08.04.2025г. по делото са постъпили и три броя оптични дискове,
съдържащи видеозаписи, приобщени по ДП ЗМ№11029/2024г. по описа на
СДВР, пр.пр. 3190/2024г. по описа на СРП. Последните са обсъдени подробно
и относимите части – възпроизведени кадър по кадър в допълнителното
заключение на САТЕ от 16.05.2025г. Един от видеозаписите е от външна
камера, монтирана на метален стълб на десния тротоар на бул. „България“
преди кръстовището с бул. „Т. Каблешков“, а два са от вътрешни камери,
монтирани в процесния автобус.
2
При разпита в съдебно заседание свидетелят Б. М. Ш. заявява, че е
управлявал процесния автобус на градския транспорт. Произшествието е
настъпило на бул. „България“, до магазин Билла, около 10 часа сутринта.
Заявява, че автобусът е бил спрян на спирката пред магазина, където за целта
има „джоб“ за самата спирка. След спирката има улица надясно, която води
към магазина. Когато автобусът вече потеглял, с около 10 км/ч, наляво, за да
се включи в лентата за движение, която била свободна – в нея нямало
автомобили, в което водачът се уверил чрез огледалото за обратно виждане,
внезапно от някоя от другите ленти – средната или крайна лява, неизвестен
автомобил предприел рязко и внезапно завиване надясно пред автобуса, за да
влезе в улицата към магазина Билла. Водачът на автобуса възприел маневрата
му в последния момент, тъй като било напълно изненадващо и доколкото
автомобилът преминал пред автобуса на разстояние по-малко от метър,
свидетелят активирал спирачната система, за да предотврати ПТП с
неизвестния автомобил, при което жена отзад в купето паднала. Водачът спрял
веднага на място, отишъл при нея и се обадил в Центъра за градска мобилност
да повикат линейка. Изчакал и КАТ, били му взети проби за алкохол и
наркотици, които били отрицателни.
По делото е изслушано заключение на САТЕ на вещото лице доц. А. А.,
което е компетентно изготвено, пълно и неоспорено от страните, поради което
съдът го кредитира изцяло. В същото подробно са обсъдени събраните по
делото писмени доказателства и видеозаписи, поради което съдът не ги
обсъжда отделно.
От заключението се установява следното:
На 01.02.2024 г., около 10:40 часа в гр.София на бул. „България“ № 55, на
спирката пред магазин „Била“ е спрян автобус МАН Леон Сиги-Г, с peг. №
*********, управляван от Б. М. Ш.. Бул. „България“ в района има три пътни
ленти в посока. За спирката е предвидено уширение /джоб/, което е
едновременно и четвърта най-дясна лента, за завиване надясно и навлизане в
паркинга на Била и в напречната улица без име. След слизане и качване на
пътници, водачът е затворил вратите и е потеглил, завивайки наляво, за да
излезе от джоба на спирката. Водачът, гледайки в лявото огледало, за да не
засече автомобили, движещи се в дясната активна пътна лента, е предприел
потегляне и е изминал около 10 м. Водачът на автобус е потеглил с включен
ляв пътепоказател. Лентата за движение е била свободна.
По същото време, докато автобусът стои на спирката, отляво по бул.
България“ навлизат два тъмни автомобила. В булеварда навлизат и
автомобили отдясно от бул. „Тодор Каблешков“. Всички навлизащи
автомобили се движат в средната пътна лента от общо три пътни ленти.
Първият от тъмните автомобили е подал десен пътепоказател за завиване
надясно, при което водачът на автобуса го изчаква и потегля след като този
автомобил вече завил надясно към улицата, водеща до паркинга на магазин
Била.
След като автобусът потегля и вече се намира частично в дясната активна
пътна лента, с него се изравнява втория тъмен автомобил и когато е малко
3
след предната част на автобуса, в последния момент, водачът му прави рязък
десен завой, автомобилът минава на много близко разстояние до автобуса и
застава частично пред него. При изслушването в съдебно заседание вещото
лице заявява, че на изследвания от него и пресъздаден в заключението кадър
по кадър видеозапис не се разчита ясно подаването на светлинен
пътепоказател от този автомобил, поради което според него маневрата е
предприета без такъв да е бил подаден. Водачът на автобуса е предприел рязко
спиране, с което най-вероятно е предотвратил настъпването на
съприкосновение между двете МПС. Водачът на тъмния автомобил, най-
вероятно възприемайки автобуса на опасно разстояние зад автомобила, се
отказва от предприетата маневра и отново без да подаде светлинен сигнал,
предприема маневра наляво и се връща в средната лента за движение, като
продължава движението си в посока центъра.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице заявява, че от
реакцията на водача, когато е възприел засеклия го тъмен автомобил, до
самото спиране, е изминала около секунда, поради което и реакцията му е
своевременна и технически правилна с оглед възможността за настъпване на
ПТП между двете МПС. При това рязко спиране, вероятно близко до
аварийното, за пострадалата пътничка е генерирана голяма инерционна сила,
която я е извадила от равновесие и тя е политнала напред, при което е паднала
на пода на автобуса. Водачът е чул падането и е спрял автобуса.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, протИ.правност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя. Прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтното право срещу
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Следователно липсва ли един от
елементите на деликтната отговорност на застрахования, лицето няма
притезание, основаващо се на същата, поради което в негова полза не би могло
да се породи и пряко право срещу застрахователя за обезвреда.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. В случая, с оглед
установеното по делото, че водачът е предприел рязко спиране, за да избегне
ПТП, презумпцията за вината му за настъпване на процесното произшествие е
оборена.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Съгласно чл.20 от ЗДвП водачите на ППС са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
4
управляват, длъжни са при избиране скоростта на движение да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно чл.25 от ЗДвП водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Съгласно чл. 24 от ЗДвП, водачите на превозно средство не трябва да
намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие, какъвто именно е настоящият случай.
Показанията на водача на автобуса се подкрепят изцяло от приобщените
по делото видеозаписи, подробно изследвани от САТЕ, които налагат
категоричния извод, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на
неидентифицирания тъмен автомобил, предприел непредвидимо и
необозначено със светлинен пътепоказател, рязко и изненадващо завиване
надясно към улицата за входа на магазин Билла, на опасно малко разстояние
пред потеглящия автобус, при което водачът на последния е бил принуден да
активизира незабавно спирачната система, за да предотврати удар. От
изслушването на вещото лице в о.з. става ясно, че разстоянието между двете
МПС след неправомерното навлизане на тъмния лек автомобил пред автобуса
е било толкова малко, а скоростите на движение на двете МПС почти
изравнени, че водачът на автобуса не е имал технологично времето за
предприемане на плавно спиране. Маневрата е предприета от средна пътна
лента, без подаване на светлинен сигнал и при такова положение на лекия
автомобил спрямо автобуса, че действията на водача му е нямало как да бъдат
нито предвидени, нито съобразени от водача на автобуса на по-ранен етап.
Следва да се приеме, че ответникът е доказал изключението на чл. 24
ЗДвП, поради което не е налице протИ.правно и виновно поведение на водача
на автобуса. Той е предприел правомерно и необходимо спиране, вследствие
на създадена от друг участник опасност за движението, с които свои действия
е избегнал настъпването на удар между двете МПС. За водача на автобуса не е
имало други средства или способи за предотвратяване на опасността, като
заключението на САТЕ е категорично, че действията му са били технически
правилни. Няма данни по делото водачът на автобуса да е потеглил рязко и
5
внезапно, без включен светлинен пътепоказател или да е извършил друго
нарушение на правилата за движение по пътищата. Напротив, налице са
данни, че той внимателно е следял пътната обстановка, като е изчакал
правомерно извършващия маневрата завой надясно при включен светлинен
пътепоказател първи тъмен автомобил, едва след което е потеглил, при
свободна лента за движение. Не може да се обоснове и нарушение на
разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП, съгласно която при превоз на пътници
водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички
условия за безопасното им превозване, защото, предприемайки спиране,
водачът на автобуса е действал правомерно, с цел да предотврати по-сериозни
последствия за жИ.та и здравето на пътниците, предвид реалната опасност от
сблъсък с неправомерно внезапно навлезлия пред него автомобил. Законът
задължава водачите при наличието на такава опасност да спрат. В този смисъл,
съдът счита, че не може да се приеме, че водачът на автобуса с действията си е
станал причина за произшествието, при което ищцата е паднала в салона на
автобуса. Същото е предизвикано изцяло от действията на водача на
неустановения тъмен автомобил. Липсват предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, застраховател на гражданската отговорност,
поради което съдът не обсъжда останалите доказателства, свързани с
получените от ищцата при ПТП вреди.
При този изход на спора, право на разноски има ответната страна.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото,
на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 4 725 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. М., ЕГН ********** срещу ЗАД
„ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* искове за с пр. осн. чл. 432, ал.1 от КЗ
за следните суми: 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 01.02.2024г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2024г. до
окончателното плащане, както и за сумата 253,70 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата
от 19.02.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН ********** от гр. София, ул. ********* да
заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК ********* сумата от 4 725 лв. -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.





6


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7