Решение по дело №6449/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261133       12.10.2021 година        гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                          ХХ граждански състав

На тридесети септември                             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Светлана Тонева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6449/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:       

 

 

               Предявена е искова молба от Б.А.Й., ЕГН ********** ***  против Д.К.К., ЕГН ********** *** да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 2000 лева, дадена по договор за заем, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане.

               Твърди се, че на 20.10.2015г. ищецът дал в заем на ответника сумата от 2000 лева, като сумата следвало да се върне до края на годината. Тъй като ответникът много бързал, той не подписал приготвената разписка за получаване на сумата. В края на годината парите не били върнати. След това на няколко пъти ответникът обещавал, че ще върне парите, но не изпълнявал обещанията си. Последно казал, че ще се издължи до края на май 2018г., но след това се узнало, че е заминал за Германия. Моли се за уважаване на иска и осъждане на ответника да върне заема.

               Искът е по чл.240 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява, че няма данни парите да са предадени на ответника и да е сключен договор за заем. Посочването с точност на датата на даване на заема цели да попречи иска да бъде погасен по давност. Ищецът се опитва да злоупотребява с правата си, като заявява, че е дал в заем малка сума, която не попада в ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и с помощта на мними свидетелски показания би доказал твърденията си. Моли да се отхвърли иска.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Искът е основателен.

               Твърденията за даден заем в размер на 2000 лева и за момента, в който е даден заемът се доказват от показанията на ангажираните свидетели. Свидетелските показания не попадат под забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвид стойността на договора.

               Св.Д., познат на страните, е споделил, че веднъж той и ищецът са стояли на пейките, когато при тях дошъл ответникът. Ищецът попитал ответника кога ще му върне парите, а той отвърнал, че ще тегли кредит и ще върне сумата след месец. Това се случило през май 2018г. Свидетелят знае, че Б. е дал 2000 лева на Д. в заем, но парите не са върнати. Св.Н. е по-подробна в показанията си, като е заявила, че в нейно присъствие Д. дошъл и поискал заем от Б.. Това станало когато свидетелката работела в една стая с ищеца. Б. и Д. тръгнали за къщата на ищеца, където ищецът трябвало да му даде парите. Преди да тръгнат Б. накарал свидетелката да напише ордер за сумата от 2000 лева, който да се подпише от Д. след като се върне от къщата на ищеца. Той обаче не се върнал и не подписал ордера. В последствие ответникът много пъти идвал в офиса и обещавал да върне парите, но така и не ги върнал.  Според свидетелката, заемът е бил даден през октомври 2015г.

               При тези данни съдът намира, че ищецът е дал заем на ответника в размер на 2000 лева през октомври 2015г. Има свидетел, присъствал на искането на сумата, доказва и се че в последствие ответникът е обещавал да върне парите, т.е. следва да се приеме, че сумата действително е получена от него. Ето защо договорът за заем за 2000 лева се явява сключен с предаване на сумата.

               Съдът съобразява и представеното извлечение от личния бележник на ищеца, в който е записано, че е дал на ответника 2000 лева на 20.10.2015г. Наистина това е частен документ, съставен от ищеца, но съпоставен със свидетелските показания, навежда на извод, че действително заемът е даден през октомври 2015г.

               Задължение на заемателя е да върне получената в заем сума. Такова връщане не е доказано, поради което сумата продължава да е дължима. Наистина, не се доказва само твърдението на ищеца, че падежът за връщане на заема е бил до края на 2015г. В този случай следва да бъде прието, че падежът е настъпил още на 20.10.2015г., с даване на сумата. Обаче това няма значение за изхода на делото, тъй като и в двете хипотези задължението е падежирало.

               Следва решение, с което искът се уважи и се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, дадена в заем, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 920 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на Б.А.Й., ЕГН ********** *** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, дадена по договор за заем от 20.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на исковата молба – 16.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 920 лева /деветстотин и двадесет лева/ съдебно-деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

 Вярно с оригинала: СТ                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)