№ 3
гр. Стара Загора, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А.
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М.
като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Въззивно гражданско дело №
20225500500633 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Г. А. Х. от гр.С.З.
против решение № 260057/16.09.2022 г., постановено по гр.д. № 6943/2019 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените
от въззивника срещу Областна дирекция на МВР искове за сумата от 2018,66
лв. – обезщетение за извънреден труд за периода от м.12.2016 г. до м.11.2019
г. и от 249,71 лв. – мораторна лихва върху обезщетението.
Решението се обжалва като неправилно, поради постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Въззивникът счита, че в атакуваното решение първоинстанционният съд
се е тълкувал и приложил относимите материално-правни норми неправилно.
Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, а обжалваното решение е необосновано, тъй като не
са обсъдени всички релевантни правни твърдения на въззивника.
Посочва, че видно от решението на СЕС по дело С-262/2020 г., същия
констатира не само, че следва да е налице обществено оправдана цел, но
ограничаването следва да бъде компенсирано и всяка решаваща институция
следва да извърши преценка, чрез анализ и сравнение на сходни професии,
без значение основанията за полагане на труд и едва тогава да се произнесе.
Счита, че в случая е налице превратно тълкуване от решаващия съд на
решението на СЕС, без да е извършен какъвто и да е анализ, поради което и
атакуваното решение е неправилно и немотивирано.
1
Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и
уважаване на исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от директора си : старши
комисар Н.Г.К., чрез пълномощника си гл.юрк. Р. М. М., с който въззиваемият
излага съображения, че постановеното решение е правилно, законосъобразно
и е постановено при правилно приложение на закона и като такова следва
напълно да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на Областна дирекция на МВР – С.З. на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание единствено въззиваемият се
представлява от пълномощника си, чрез когото поддържа отговора на
въззивната жалба, и пледира за потвърждаване на обжалваното решение,
както и за присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че в периода
27.12.2016 г. – 27.12.2019 г. е бил служител на ОД на МВР – гр.С.З. – Първо
Районно управление, на длъжност „младши оперативен дежурен“. През
посоченият период изпълнявал служебните си задължения на сменен режим
на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 12
часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на
деня, така и през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа и в този смисъл било
налице полагане на нощен труд от ищеца за този период. Служебното му
правоотношение се уреждало от ЗМВР, чиято разпоредба на чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на
смени. С оглед характера на заеманата от ищец длъжност през процесния
период бил полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между
ищеца и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на
чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи
2
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. За
периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр.
40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от
29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че
при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г.,
в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №
8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 27.12.2016 г. до
27.12.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този
смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия
нощен труд с коефициент 1,143 и съответното му увеличаване с 50%, , както
и мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо
2018,66 лв. за положен труд над установеното за времето от 27.12.2016 г. до
27.12.2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на 249,71
лв. общо.
Ответникът (сега въззивваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че
ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.
Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
3
почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на
държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от
ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените
искове.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че в процесния период (27.12.2016 г. до 27.12.2019 г.) страните са били в
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
служител на ОД на МВР – С.З. – Първо РУ „Полиция“ – гр.С.З. – „младши
оперативен дежурен““ и е полагал труд на 12-часови работни смени, по
график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, който нощен
труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен чрез умножение с
коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за извънреден
труд.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че положените от
ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при
условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на
часовете нощен труд. Приел е, че не е налице празнота в специалната правна
уредба, касеща служителите на МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми от общата наредба, както и че не е налице
третиране на ищеца по начин, поставящ го в по-неблагоприятно положение
спрямо работещите по трудово правоотношение.
С тези аргументи и постановил обжалваното решение, с което е
отхвърлил предявените искове.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за неоснователна.
По делото не е спорно, че през процесния период 27.12.2016 г. до
27.12.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на
което въззивникът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – С.З. –
Първо РУ „Полиция“ – гр.С.З. –„младши оперативен дежурен“ и е полагал
труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от
22:00 часа до 06:00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но при
сумарното отчитане на работното време не е бил приравнен на дневен чрез
умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение
за получения при преизчисляването извънреден труд.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият
правен извод на първоинстанционния съд относно липсата на празнота в
4
специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, е неправилен и
необоснован.
Видно е, че в нормативната уредба държавните служители в МВР са
изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение
от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на тези
служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния труд в
дневен.
Така съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г., приложима за процесния период.
В тази наредба не е предвидено правило, съобразно което отработените
часове нощен труд да се превръщат в дневни при сумарното изчисляване на
работното време.
Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл.46, ал.2
ЗНА, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
В случая обаче Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина
в правото, доколкото правоотношенията, свързани с редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба на
министъра на вътрешните работи.
Вярно е, че в тази наредба не е предвидено преизчисляване на нощния
труд, но това очевидно не поради пропуск, защото действалата преди това
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, сега отменена, е допускала това, но
поради различен начин на уреждане на тези отношения.
Празнина в законодателството има, когато липсва изрична норма, която
да урежда съдържанието на възникналите граждански правоотношения.
Въобще, както разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл. са неприложими по
аналогия, вкл. и по отношение на преобразуването на часовете труд, положен
през нощта в дневни часове (Р-55-2015, ІІІ г.о.; Р-197-2019 г., ІV г.о.; Р-311-
2019 , ІV г.о.).
Не е налице и дискриминационно отношение на полицейските
служители, т.к. разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време / чл.8 и чл.12/ също не налагат да се
5
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда пред деня – решение от 24.02.2022 г. по дело С-
262/20 на СЕС.
Различното уреждане на продължителността на нощния труд при
служителите от публичния сектор като полицаи е допустимо, когато е налице
обществено оправдана цел, като ограничаването следва да бъде
компенсирано.
В тази връзка следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на ЕС допускат определената в законодателството на
държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел – така в
решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС.
В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с
разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на
органите на МВР, насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението – чл.2 от ЗМВР, както конкретно от спецификата на някои от
основните дейности, извършвани в МВР - оперативно-издирвателна;
охранителна; разследване на престъпления и осигуряване на пожарна
безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Именно затова няма как да се приеме, че различното третиране не е
основано на обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен,
съответстващ на обществено значимата цел, към която е насочена дейността
на органите на МВР, т.к. за полаганият от тях нощен труд са предвидени в
закона други компенсаторни механизми, липсващи за останали категории
държавни служители или работници по трудови правоотношения, а именно
по-високо заплащане, различни видове допълнителни възнаграждения,
допълнително компенсиране на извънредния труд с почивка, пенсионно и
здравно осигуряване изцяло за сметка на държавния бюджет, възможност за
предсрочно пенсиониране и т.н.
Съобразно задължителните указания на СЕС преценката за наличието
на дискриминационно отношение следва да се извърши от всяка решаваща
институция следва чрез анализ и сравнение на сходни професии.
Според настоящата решаваща институция сходна професия от
публичния сектор изпълняват служителите на Министерството на
правосъдието от надзорно-охранителния състав на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, които също полагат труд на 8 - ; 12- и 24 –
часови смени, в това число за периода от 22:00 ч. до 06:00 ч.
6
По отношение на тази категория служители от публичния сектор не е
налице нормативен акт, който да урежда отчитането на положения нощен
труд по различен начин от този, предвиден за отчитането на този труд при
полицейските служители.
Специалният Закон за изпълнение на наказанията и задържането по
стража /ЗИНЗС/, уреждащ правният статут на държавните служители на
Министерството на правосъдието от надзорно-охранителния състав на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, препраща към ЗМВР относно начина
на отчитане на положения труд, в т.ч. нощен и извънреден, и начина на
компенсирането му.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че съдържанието
на правоотношението досежно полагания от служителите на МВР нощен труд
е напълно правно уредено, поради което нито има празнина в закона, която да
налага бъде преодолявана чрез правоприлагане по аналогия, нито има
неравноправност в третирането на тази категория служители спрямо други
категории държавни служители, изпълняващи сходни професии.
Не обосновава различен извод и новата редакция на чл.187, ал.1 от
ЗМВР, в сила от влизането в сила на обнародвания в Д.В. бр.60/2020 Закон за
изменение и допълнение на ЗМР, предвиждаща, че нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.
С това изменение не се въвежда различно правило от вече
съществуващото на подзаконово нормативно ниво правило относно
продължителността на нощния труд на полицейските служители, а
представлява различен способ на законодателна техника, с който
законодателят е уредил съответното правило относно нощния труд на ниво
специален закон, именно за да се въведе яснота при тълкуването и
прилагането на нормативните актове досежно продължителността на нощния
труд при полицейските служители.
С оглед на изложените мотиви въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което следва
да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изхода на делото, на въззивваемия следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени
от съда по реда на чл.23, ал.1 т.1 от Наредбата за правната помощ, към която
препраща чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во
от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260057/16.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 6943/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК Г. А. Х., ЕГН – **********, с
адрес: гр. С.З., *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - гр.С.З., ЕИК № ***, с адрес: гр.С.З., ***, представлявана
от законния си представител: старши комисар Н.Г.К., сумата от 100 лв. /сто
лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8