С решение № 148 /19.12.2008 г., постановено по гр.д. № 157/08 г., Момчилградският районен съд е прекратил брака, сключен между Гюлай Мюмюн Ахмед и Сами Фахри Ахмед, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи. Предоставил е упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете Селин Сами Ахмед, на майката Гюлай Ахмед, като е определил режим на лични отношения с бащата Сами Ахмед- всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 до 18.00 часа, като вземането и връщането на детето става в дома на майката, като веднъж годишно бащата има право да взема детето при себе си за един месец по време на лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът е осъдил бащата да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., платима чрез неговата майка и законна представителка, считано от 15.07.2008 г. до настъпване на причини променящи или прекратяващи същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като съдът е отхвърлил този иск за разликата над 70 лв., до пълния му предявен размер от 80 лв. Съдът е допуснал предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка. Първоинстанционният съд е постановил съпругата след прекратяване на брак да носи предбрачното си фамилно име – Шакир, и е осъдил страните да заплатят окончателна държавна такса в бракоразводния процес по сметка на МРС, а ответникът да заплати и държавна такса в размер на 100.80 лв., определена съразмерно уважения размер на присъдената издръжка. Настоящото въззивно производство е образувано по повод предявена от недоволния от първоинстанционното решение, ответник-съпруг Сами Фахри Ахмед, частична въззивна жалба. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в частта му, с която той е осъден да заплаща на ненавършилото му пълнолетие дете Селин Сами Ахмед, ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., чрез неговата майка и законна представителка Гюлай Мюмюн Ахмед, считано от 15.07.2008 г. до настъпване на причини променящи или прекратяващи същата, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, е неправилно. Излага съображения, които основно могат да бъдат изложени в следният аспект : ответникът твърди, че получава по-високи доходи от ищцата -майка, но поради обстоятелството, че има повече наложителни в гр. София, разходи, чистият му нетен доход не бил по-висок от нейния. Изтъква, че в производството не били събрани доказателства за получавания от него доход, нито бил разпитван от съда какъв бил дохода му. Твърди, че така определеният размер на ежемесечната издръжка бил несъобразен с практиката на самия съдебен състав, постановил решението, а също така бил в противоречие и с Постановление № 5/16.11.1970 на ВС на РБ. Поради изложеното моли настоящата инстанция да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част като незаконосъобразно и неправилно, вместо което присъди издръжка в размер на 50 лв., платима свободно и без затруднения от него. В законово определеният срок е постъпил отговор от ответника по жалбата - съпругата Гюлай Мюмюн Ахмед, в който отговор се излага становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна и необоснована. Излагат се съображения в този аспект. В съдебно заседание, жалбодателят Сами Фахри Ахмед, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения. Изтъкава ново обстоятелство, а именно , че към настоящият момент вече е безработен. Не представя доказателства в този аспект. В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Гюлай Мюмюн Ахмед, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В съдебно заседание, участникът, Дирекция „Социално подпомагане” , отдел „Закрила на детето”, гр. Момчилград, чрез представляващият го началник, изразява становище, че така определеният от първоинстанционния съд, размер на ежемесечната издръжка на ненавършилото пълнолетие дете Селин, бил съобразен с интересите на детето. Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Компетентният първоинстанционен съд се е произнесъл по предявен брачен иск с правно основание чл.99,ал.1 от СК, с който са съединени обективно и искове за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на дете, както и иск за ползване на фамилното име. Предмет на настоящия въззивен контрол, определен от стоящата в основата на производството частична въззивна жалба, е първоинстанционното решение в частта му, с която ответника-съпруг Сами Фахри Ахмед е осъден да заплаща на малолетното си дете Селин Сами Ахмед, ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., чрез неговата майка и законна представителка Гюлай Мюмюн Ахмед, считано от 15.07.2008 г. до настъпване на причини променящи или прекратяващи същата, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска. В този аспект в първоинстанционното производство са събрани относимите към правния спор доказателства. Изтъкнатото във въззивното производство от жалбодателя ново обстоятелство не се подкрепя от нови доказателства. Поради което от анализа на така събраните от решаващия съд доказателства, и настоящият съд изгради своето становище: Безспорно е в производството, че на 09.05.2005 г., страните в производството - Сами Фахри Ахмед и Гюлай Мюмюн Ахмед, са сключили граждански брак. Безспорно е и обстоятелството, че от съвместното им съжителство и от преди този момент, а именно на 06.10.2001 г.,се е родило детето им Селин Сами Ахмед. Безспорно е и обстоятелството, че към настоящия момент същото е на навършени 7 /седем/ години, т.е. същото е ненавършило пълнолетие, и по-точно е малолетно. В този аспект разпоредбата на чл.82, ал.1 от действащия Семеен кодекс,императивно определя, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разбира се съдът обсъди и разпоредбата на чл.84 от СК, съобразно която размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка , и възможностите на лицето, което я дължи. В този смисъл в производството е установено, че съпругата Гюлай Мюмюн Ахмед, работи по силата на сключен трудов договор като шивачка в „ Хастекс” ООД, гр. Кърджали, и същата е декларирала по делото доходи от трудово възнаграждение за една година назад в размер на 2 844 лв. Съпругът- ответник в първоинстанционното производство, въпреки дадената от съда възможност, не е представил писмени доказателства за точния размер на получаваното от него трудово възнаграждение като строител в гр. София. В този аспект същият не оспорва в първоинстанционното производство, а и във възивната си жалба , че като такъв получава доходи , които били в размер по-висок от получавания от ищцата -майка, но поради обстоятелството, че имал повече наложителни разходи в гр. София, чистият му нетен доход не бил по-висок от този на последната. Съдът кредитира тези признания относно обстоятелството, че ответникът работи и получава трудови доходи в размер приблизително равен на дохода, реализиран и доказан от ищцата. Не кредитира обаче направеното в откритото съдебното заседание твърдение на процесуалния представител на ответника, че същият към този момент вече е безработен, защото това обстоятелство беше оспорено от ответницата по жалбата и остана недоказано от жалбодателя. Или следва да се приеме, че с оглед размера на доходите си страните в производството са равнопоставени. В този аспект основен критерий остава нуждата на детето. Иде реч за дете навършило към датата на постановяване на настоящия съдебен акт 7 години и 9 месеца, възраст определено не висока. И в този смисъл изхождайки и от минималните и максимални стойности, определени от цитираното от страните ПМС № 38/01.07.1985 г. /с последно изменение с ДВ бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 17.12.2002 г./, което макар и остаряло, към настоящия момент е единствено действащо, следва да се определи за дължима от бащата ежемесечна издръжка на малолетното му дете Селин, в размер от 60 лв., платим и за минал период, считано от 15.07.2008 г. С оглед изложеното в предходния абзаци, съдът следва да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част досежно определената на детето Селин, издръжка. Като по отношение на малолетното дете следва да бъде изменен размера на присъдената ежемесечна издръжка от 70 лв. на 60 лв., а искът за тази разлика следва да бъде отхвърлен. Същото следва да бъде направено с първоинстанционното решение и в частта досежно присъдената дължима се държавна такса върху уважения размер на ежемесечната издръжка. В останалата си част като необжалвано решението е влязло в сила, и не е предмет на настоящия въззивен контрол. И при този изход на делото разноски не се следват, доколкото такива изрично не са поискани от страната, в чийто интерес е постановено въззивното решение, а именно от жалбодателя. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 148/ 19.12.2008 г., постановено по гр.д. № 157 /2008 г. на Момчилградския районен съд, в частта му , с която е осъден Сами Фахри Ахмед да заплаща на ненавършилото си пълнолетие дете Селин Сами Ахмед, с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Гюлай Мюмюн Ахмед, ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 15.07.2008 г. до настъпване на причини променящи или прекратяващи същата, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска ,за разликата от 60 лв. до 70 лв., и в частта му , с която е осъден Сами Фахри Ахмед да заплати по сметка на МРС, държавна такса върху уважения размер на присъдената издръжка, за разликата от 86.40 лв. до 100.80 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от Гюлай Мюмюн Ахмед против Сами Фахри Ахмед , иск за заплащане на ежемесечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете Селин Сами Ахмед, с ЕГН **********, за разликата от 60 лв. до 70 лв. ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/ 19.12.2008 г., постановено по гр.д. №157/2008 г. на Момчилградския районен съд, в останалата му обжалвана част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|