Решение по адм. дело №1321/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) вр. чл. 145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Й. Н. Т., [ЕГН], чрез адв. С. – ВАК, против заповед № 18-4669-15.05.2025 г. на Началника на СГКК – Варна, в частта, с която С. В. С. не е заличена в кадастралните регистри като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****.

В жалбата се излагат доводи, че актът е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателката неправилно административният орган е приел, че са налице основанията за приложение на чл. 52, ал. 2 ЗКИР предвид факта, че в настоящия случай няма идентичност между имотите. Твърди се, че не се касае за противопоставяне на идентични права за собственост, засягащи границите, площта и вида на имота, а за погрешното им отразяване в кадастралния регистър. С оглед изложеното моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. М. С., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Сочи, че оспорваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. По делото са депозирани писмени бележки, в които са изложени подробни съображения за основателност на жалбата. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началникът на СГКК – Варна, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, като сочи, че с процесната заповед е извършено изменение в границите на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и е вписана собственост, което е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с документите за собственост. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна Д. П. А., не се явява и не изразява становище по жалбата.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването – адресат на акта, засягащ негови законни права и интереси. Жалбата е подадена чрез административния орган на 04.06.2025 г., видно от пощенското клеймо /л. 25 от делото/, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6 ЗКИР, считано от съобщаването на акта на 21.05.2025 г. /л. 27 от адм. преписка/.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административното производство е започнало във връзка със заявление с вх. № 01-73853/08.02.2024г., с което Й. Н. Т., е заявила предоставяне на услуга издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], гр. Варна. С изготвения проект се предвиждат следните промени: коригиране контура на самостоятелен обект № ****– апартамент в сграда № ****във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и коригиране на собствеността в кадастралния регистър. Към проекта са представени обяснителна записка, документи за собственост, ръчна скица, схема проект в М1:2500500, схема на СОС по етажи в сградата, схема на СОС, кадастрален регистър, цифров модел в CAD 4.02 – на оптичен носител.

На 08.10.2024 г. от СГКК - Варна е издадено удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-259887, с което е възприето, че проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, и на чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Констатирано е, че проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 70, ал. 1 /чл. 71/, чл. 81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл. 54 ЗКИР.

Със заявление № 01-653151/26.11.2024 г. Й. Н. Т., чрез адв. С., е поискала извършването на услуга – нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за сграда с идентификатор № ***, СОС ***, гр. Варна, съгласно горепосочения проект № 01-73853/08.02.2024 г. и издаване на схема на самостоятелен обект за СОС ****.

На 13.03.2025 г. е издадена схема–проект с № 15-415775 на СОС ****.

С оглед инициираното административно производство, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, до Д. П. А. е изпратено уведомление № 24-18180/28.04.2024 г. за подаденото заявление от Й. Т. за изменение на КККР на недвижими имоти, като в указания срок не са постъпили възражения.

На 15.05.2025 г., след като се запознал с цялата административна преписка, Началникът на СГКК – Варна издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-4669, с която одобрил изменението на КК и КР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, съгласно скица-проект № 15-781155/15.05.2025 г., състоящо се в промяна в границите на СОС с [идентификатор], съгласно проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР, измерване на място и документи за собственост и е вписал като собственик Й. Н. Т.. Съгласно съдържанието на заповедта преди промяната СОС ****е с площ 38.21 кв.м., собственост на С. В. С., а след промяната е с площ 52,34 кв.м., и собственост на С. В. С., съгласно [НА] от 2004 г., и на Й. Н. Т., съгласно [НА] от 2004 година.

Жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния СОС с НА за продажба на недвижим [имот номер], том [Наименование], ***2004 година. По делото са представени също така [НА], ***2004 г., по силата на който С. С. е придобила ап. 15и, както и [НА], том [Наименование], рег. № ***2013 г., с който С. С. е продала на Д. А. ап.15и. Представени са също така схема № 20310/26.07.2013 г. на СОС с [идентификатор], скица на ПИ с [идентификатор], както и схема-проект № 15-781155-15.05.2025 година.

В хода на съдебното производство е допусната и приета СТЕ, от чието заключение се установява, че на шести етаж в жилищна сграда на [улица]има шест броя апартаменти. В североизточната част на етажа, до стълбището е разположен апартамент № 19й /ап. № 15 екзекутив/, собственост на жалбоподателката Т.. Застроената площ, измерена на място, е 48.54 кв. метра. Вещото лице дава заключение, че ап. 19й граничи с терен, ап. № 18н /ап. 19 в екзекутив/, общ коридор и стълбище /Приложение № 1/. Експертът дава заключение, че в югоизточната част на шести етаж е разположен ап. № 15и /ап. 14 по екзекутив/, собственост на заинтересованата страна А.. Вещото лице е измерило на място застроена площ от 33,61 кв. метра. В заключението е посочено, че ап. 15и граничи с терен, ап. 16л /ап. 17 по екзекутив/, ап. 14к /ап. 16 по екзекутив/ и общ коридор /Приложение № 1/. Експертът дава заключение, че ап. 19й и ап. 15и не са идентични, както и че не е налице идентичност между СОС *** и ап. 15и. Според вещото лице е налице идентичност между СОС *** и описания апартамент 19й в [НА]/2004 г., легитимиращ жалбоподателката като негов собственик.

Настоящият състав кредитира изцяло приетото в хода на производството, неоспорено от страните, експертно заключение като обективно, компетентно и надлежно мотивирано от назначеното вещо лице.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените такива, представляващи основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Жалбоподателката оспорва заповедта единствено в частта, с която С. В. С. не е заличена, т.е. е вписана в кадастралния регистър като собственик на СОС с [идентификатор].

Липсва спор, че за гр. Варна, където се намира процесната сграда с [идентификатор], има изработена и влязла в сила КК, съгласно Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК – София.

Според чл. 2, ал. 1 ЗКИР, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.51, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /ал. 2/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община – ал. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

Процесното изменение на КККР е инициирано и осъществено с оспорваната заповед на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т.е. касае се за изменение поради допусната непълнота или грешка. Тази процедура е приложима за случаите на несъответствия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР в основните кадастрални данни за ПИ по чл. 2, ал. 1 ЗКИР – данните за правото на собственост и за другите вещни права върху недвижимите имоти, за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за които важи и презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Съгласно § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, непълноти и грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За да е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, е необходимо данните за недвижимите имоти в КККР да не отговарят на действителното им състояние към момента на одобряването им. Източници на данни за границите на имотите към релевантния момент са предвидените в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР със съответната им приоритетност; като съществуващите на място материализирани граници са с приоритет пред тези по кадастрални планове и описани в документи за собственост при установяването на граници за създаване на КККР. В конкретния случай, видно от обяснителната записка, приложена към проекта за изменение на КККР, със Заявление вх. № 01-73853-08.02.2024г. Й. Т. е поискала изменение на КК и КР, състоящо се в коригиране на контура на самостоятелен обект № 1*** – апартамент в сграда № *** и коригиране на собствеността в кадастралния регистър, съгласно [НА] от 2004 година.

Административното производство, в обжалваната част, се е развило с приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, но настоящият състав на съда, с оглед приетата по делото СТЕ, счита, че не са били налице предпоставките за изменение на КР на основание тази норма. Съгласно цитираната разпоредба в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица, удостоверяващи с документи дублиране на тяхното право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същи имот, т.е. изисква се дублирането да е за идентични имоти като площ, граници и местоположение /в този смисъл е и константната практика на ВАС – Решение № 11929/23.11.2021 г. по адм. д. № 5429/2021 г. на ВАС, ІІ отд., Решение № 491 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2021 г., [Наименование]отд. и др./. В настоящата хипотеза е налице погрешно вписване в кадастралния регистър на данни за собственост за [имот номер], въз основа на титул за собственост, който се отнася за друг СОС на същия етаж.

В случая не е налице условието двете лица да разполагат с титул за собственост за един и същи недвижим имот. По делото е категорично доказано, че имотът на Й. Н. Т. – 19й, съгласно № ***, том [Наименование], рег. № ***2004г., идентичен с [имот номер], е разположен в североизточната част на етаж шест, състои се от дневна с кухня в общ обем, спалня, баня, тоалет, коридор и балкон, с обща застроена площ – 48,57 кв.м. /отговорът на въпрос № 1 и 5 от заключението на СТЕ/. Недвижимият имот, описан в [НА] – 15и, собственост на С. В. С. /понастоящем собственост на заинтересованата страна Д. А./, е разположен югоизточната част на шести етаж, състои се от дневна с кухня в общ обем, спалня, баня-тоалет, коридор и балкон, с обща застроена площ 33,61 кв.м. /отговорът на въпрос № 2/. Тоест, не е налице идентичност между двата недвижими имота, респективно – не са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същ имот, съгл.чл.53, ал.2 ЗКИР, тъй като описанието на двата имота в съответните титули за собственост е напълно различно. Заключението на СТЕ и Приложение № 1 към него категорично установява, че двата апартамента се намират в двата срещуположни края на етаж 6. Този извод се подкрепя и от отговорите на вещото лице, че не е налице идентичност нито между ап. 19й, описан в [НА] от 08.11.2004 г., и ап. 15и, описан в [НА]/17.12.2004 г., нито между СОС с [идентификатор] и апартамент 15й. Налице е идентичност единствено между самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и описания обект в [НА] от 08.11.2004 г., собственост на жалбоподателката /отговорът на въпрос 5 от заключението на СТЕ/. При изслушване на експертизата вещото лице подчертава, че при нанасянето на етажа е настъпило голямо объркване, поради което целият етаж би следвало да се нанесе наново.

Ето защо, жалбата се явява основателна, а заповедта в частта, в която С. В. С. е вписана в кадастралните регистри като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** – е незаконосъобразна. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката при съобразяване с изложените мотивите по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК. На същата следва да се присъдят разноски, които съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК представляват адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, изплатено по в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 246130/2025г., държавна такса от 10 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 800 лева. Предвид задължителните постановки на решение по дело С-438/2022 на СЕС, релевираната от ответника прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да бъде преценявана спрямо Наредба № 1/2004 година. Като критерии следва да бъдат възприети правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя и обема на предоставената адвокатска защита. При преценка на същите съдът намира възражението за прекомерност от страна на ответника за неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед № 18-4669-15.05.2025 г. на Началника на СГКК – Варна, в частта, в която С. В. С. е вписана в кадастралните регистри като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2557.337.2.20.

ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК – Варна за ново произнасяне по заявлението Й. Н. Т., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна да заплати на Й. Н. Т., [ЕГН], сумата от 2110 (две хиляди сто и десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.