№ 19
гр. Севлиево, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200526 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Б. ХР. М. от гр.***, ул.„***, е обжалвал наказателно постановление
№ 35-0000694 от 15.06.2021 год. на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, с
което за извършено нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на
МТС и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му е
наложено наказание глоба в полза на държавата в размер от 2 000.00лева.В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно призован, не
се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Б. ХР. М. работел като водач на МПС в „БП Груп“ ЕООД гр.***.На 01.06.2021
г. жалб.М. управлявал съчленено ППС с влекач „ДАФ ХФ460“ с рег. № Р *** КА,
собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД клон Русе и прикачено полуремарке с
рег. № РР *** ЕХ, собственост на „БП Груп“ ЕООД гр.***.С посоченото съчленено ППС
извършвал обществен международен превоз на товари по маршрут България-Гърция, за
което била издадена международна товарителница / CMR-SK / от 01.06.2021 г.Около
15.00часа, с управляваното от него ППС, посочено по-горе, се движел по Главен път I-4,
София-Варна.При км. 82+850, в землището на общ.Севлиево, бил спрян за проверка от
свид.Д. П. ИВ. и свид.М. Г. Г. – инспектори в Регионална дирекция „АА” гр.Плевен.При
извършената проверка жалб.М. предоставил на контролните органи всички документи,
изискуеми от закона и подзаконовите нормативни актове, с изключение на валидно
удостоверение за психологическа годност.Пред тях жалб.М. представил такова с №
431931.Проверяващите констатирали, че представеното от него удостоверение е с изтекъл на
17.09.2020 г. срок на валидност.След извършена справка в информационната система на ИА
„АА“ проверяващите приели, че жалб.М. не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност.На същата дата – 01.06.2021 г. свид.И., в присъствието на свид.Г.,
съставил против жалбоподателя Б. ХР. М. Акт за установяване на административно
1
нарушение /АУАН/ за това, че на 01.06.2021 год., около 15.00 часа, на главен път I-4, км.
82+850, до завод „Хамбергер“ – посока гр.София, като водач на товарен автомобил „ДАФ
ХФ460“ с рег. № Р *** КА, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД клон Русе и
полуремарке с рег. № РР *** ЕХ, собственост на „БП Груп“ ЕООД гр.***, извършва
обществен международен превоз на товари, с маршрут на движение Р.България – Р.Гърция,
видно от ЧМР-SK без номер от 01.06.2021 г., като допуска следното нарушение: Водача не
представя валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване на
превоза и към момента на проверката – това е установено след направена справка в
елктронен регистър на ИА „АА“ гр.София.Водача представя удостоверение за
психологическа годност № 431931 с изтекъл срок на валидност – валидно до 17.09.2020 г., с
което е нарушил разпоредбите на чл.58, ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 год. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС.При съставяне на
АУАН и след запознаване със съдържанието жалбоподателят вписал, че ще направи
възражения на по-късен етап.Възражения от страна на жалб.М. не са направени в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0000694 от
15.06.2021 г.Същото е издадено против Б. ХР. М. от гр.***, ул.„***, за това, че на 01.06.2021
г., около 15.00часа, на главен път I-4, км. 82+850, до завод „Хамбергер“ – посока гр.София,
като водач на товарен автомобил „ДАФ ХФ460“ с рег. № Р *** КА, собственост на
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД клон Русе и полуремарке с рег. № РР *** ЕХ,
собственост на „БП Груп“ ЕООД гр.***, извършва обществен международен превоз на
товари, с маршрут на движение Р.България – Р.Гърция, видно от ЧМР-SK без номер от
01.06.2021 г., като допуска следното нарушение: Водача не представя валидно
удостоверение за психологическа годност към момента на извършване на превоза и към
момента на проверката – това е установено след направена справка в елктронен регистър на
ИА „АА“ гр.София.Водача представя удостоверение за психологическа годност № 431931 с
изтекъл срок на валидност – валидно до 17.09.2020 г.Наказващият орган е приел, че в случая
не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, както и, че жалб.М. виновно е извършил
нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за което му е
наложил наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П глоба в полза на държавата в размер
от 2000.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Д. П. ИВ. и М. Г. Г. и писмените доказателства – АУАН № 290141 от
01.06.2021 г.; Удостоверение за психологическа годност № 431931; CMR /международна
товарителница/ от 01.06.21 г.; Справка в Регистър за психологическите изследвания на
водачите за лицето Б.М.; НП № 35-0000694 от 15.06.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „АА” гр.Плевен; товарителница от Български пощи за доставяне на НП и Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
28.07.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РД „АА“ – Плевен на 02.08.2021 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС.Текстът на
същата гласи следното: “Водачът на превозно средство, извършващо международни превози
на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно
2
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на
жалб.М. наказание глоба в размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение”.
По делото не се спори, че на 01.06.2021 г., с управлявано от него съчленено ППС,
жалб.М. е извършвал международен автомобилен превоз на товари.Няма спор, че при
извършена от контролните органи проверка било установено, че последният извършва
превоза с удостоверение за психологическа годност, чийто срок на валидност бил до
17.09.2020 г.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Не се явява и
негов процесуален представител.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Оспорва се на първо място фактическата обстановка, описана в обжалваното
НП.Твърди се също така, че не е осъществен състава на административното нарушение по
чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/2002 г. на МТС, както и, че поведението на жалбоподателя
не било виновно.
Съдът не споделя така изложените доводи по следните съображения.
Безспорно е, че жалб.М. е бил спрян за проверка на 01.06.2021 г., по време на която е
установено, че удостоверението за психологическа годност, което представил на
контролните органи е със срок на валидност до 17.09.2020 г.След извършена справка от
страна на органите на ИА „АА“ е констатирано, че жалб.М. при осъществяване на
международен автомобилен превоз на товари не притежава и не може да представи валидно
удостоверение за психологическа годност.
Настоящият съдебен състав намира, че както при съставяне на процесния АУАН, така
и при издаване на обжалваното НП, не са допуснати нарушения на процесуалните правила -
и актът и НП са съставени/издадени от компетентни за това органи, съдържат всички
законови реквизити и при съставянето/издаването им не са били допуснати нарушения на
правата на жалбоподателя.
При така изложеното съдът счита, че от събраните по делото и описани по-горе
доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и в издаденото НП дата и
място, извършвайки международен автомобилен превоз на товари без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата, жалб.М. е осъществил състава на вмененото му
3
нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС, поради което и
правилно и законосъобразно с издаденото НП е бил санкциониран на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП.Съдът намира, че наложената санкция за това нарушение е определена правилно както
по основание, така и по размер.Административното наказание глоба е наложено в
предвидения от закона фиксиран размер /т. е. без минимален и максимален размер/ и не
може да бъде изменяно нито по вид, нито по размер.Съдът намира, че не са налице
основания за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай /чл. 28 от
ЗАНН/.Касае се за рискова дейност, при упражняване на която следва да се осигури
безопасност, сигурност и надеждност на превоза и именно с тази цел е създадена и
нормативната регламентация, предвиждаща издаването и носенето от водача на МПС на
редица документи, имащи отношение към условията за извършване на дейността и контрола
върху последната.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000694 от 15.06.2021 г. на
Директора на РД „АА” гр.Плевен, с което на Б. ХР. М. от гр.***, ул.„***, ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложено административно наказание глоба в полза
на държавата в размер от 2000.00 / две хиляди / лева, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4