Решение по дело №234/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 261
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Симеон Илиянов Светославов
Дело: 20222200500234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря П. Сп. И.а
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500234 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № СД-05-01-2692/02.06.2022 г. на Д. И. Д., ЕГН
**********, ответник по делото, подадена чрез адв. Д. П. от АК С., с адрес за връчване: гр.
С., ул. „Добри Чинтулов“ № 6, срещу Решение № 260026/18.03.2022 г., по гр. д. № 828/2021
г. по описа на СлРс, в частта, с която е определена сума за заплащане от 18 283 лв., по
обявения за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
18.07.2017 г., сключен между Д. И. Д., ЕГН **********, и „Чочовен Лайнс“ ООД, ЕИК
**********, за ½ ид. Ч. от ПИ с идентификатор № 14275.610.232, ведно с построената в
имота сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 с площ от 55 кв.м., брой етажи един,
селскостопанска сграда, заедно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота,
описани в НА № 108, том 4, рег. № 5447, дело № 568 от 2016 г. на Нотариус № 092 в НК.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно в обжалваната от него част
касаеща продажната цена на обявения за окончателен предварителен договор. Като основа
на изчисленията за съотношението между цените на отделните обекти, предмет на
предварителния договор, и уговорената цена, вещите лица и решаващият съд ползвали
данъчната оценка на всеки един от обектите, а не пазарната цена на съответния обект,
съотнесен с договорената цена, което да се коригирало с инфлационния коефициент.
Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е възприел оспореното от него заключение
на тройната експертиза на стр. 10, на която е определено съотношение между данъчна
оценка и определена пазарна цена по предварителния договор, коригирана с инфлационен
индекс 7, 2 %. Изводът бил неправилен, поради това, че в данъчната оценка липсват
подобренията в имота и такава оценка не е извършена от вещите лица. Оценка на
подобренията твърди, че не е извършена и в изготвената пазарна оценка на имота във
всичките части в експертизата, изготвена от в. л. М. Златена и тройната СТЕ. От
експертизата на вещото лице З. било видно, че е определила пазарна стойност на ПИ №
14275.610.232 в площ 2030 м2 и стойност 20 909 лв., ползвайки личния си архив без да
1
посочи кога са извършени посочените сделки и без въобще да става дума за оценка на
подобренията, а единствено се оценявало земята. В отговора на въпрос № 6 тази сума била
умножена по инфлационен индекс 7.2 % и това довело до грешна стойност, тъй като сумата
от 20 909 лв. умножена по този процент е 22 414,45 лв., но само при тази стойност на земята,
а не както в края на заключението било добавено и за подобрения. Подобренията не били
обсъдени в експертизите и не можело да се оценяват по сравнителния метод, тъй като са
конкретни за всеки отделен ПИ.
Иска от съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част относно
пазарната цена на имота. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по делото – „Чочовен
Лайнс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността: с. Г. Ч.,
Община С., Област С., РБ, представлявано от П. Д. П.ов, подадена чрез адв. М. Р. – АК С..
Въззивникът не обжалвал частта на решението, с която е обявен за окончателен
предварителния договор, а само относно размера. Счита, че в тази връзка е следвало да
заплати присъдения местен данък за придобИ.е на недвижим имот и такса за вписване на
възбраната. Към момента обаче не следвало да се заплаща, тъй като оспорва размера на
цената, за която е обявен за окончателен предварителния договор.
Въззивният съд е допуснал искането на въззивника за назначаване на допълнителна
тройна съдебнооценителна експертиза.
В с. з. въззивникът се представлява от адв. Д. И. от АК С., поддържа въззивната си
жалба и няма доказателствени искания. Не е възразил срещу приемането на заключението.
Иска от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново
съобразно приетото заключение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В с. з. въззиваемият редовно призован, не се явява, но чрез своя процесуален
представител е депозирал писмено становище, с което поддържа своя отговор и заявява, че е
запознат с експертизата, и желае да бъде приета. Няма други доказателствени искания и
иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, чрез първоинстанционния съд и от
процесуално легитимиран субект, при наличие на правен интерес.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на
обжалването – и допустимо.
Въззивникът е обжалвал първоинстанционното решение единствено в частта, с която е
определена продажната цена на уважения и предявен в условията на евентуалност иск за
обявяване на предварителния договор за окончателен само по отношение на поземления
имот с идентификатор № 14275.610.232 и сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 с площ
55 кв. м.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно, че страните по делото са съсобственици при равни квоти ½ ид. ч. на
поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232, находящ се в с. Г., общ. С., обл. С., с
площ 2030 кв. м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 с
площ 55 кв. м. и сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 с площ 601 кв. м.,
представляваща селскостопански строеж, търпим.
Не е спорно и че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот на 18.07.2017 г., с който са уговорили да сключат окончателен договор, като
въззивникът се е задължил да прехвърли на въззиваемата страна ½ ид. ч. от описаните по-
горе имоти на 01.10.2020 г. за сумата от 50 000 лв., като бъдат взети предвид и
икономическите промени и настъпилите инфлационни процеси. Уговорено е и владението
върху имота да бъде предадено в деня на сключване на окончателния договор.
2
Безспорно е, че страните са сключили споразумение на 23.05.2018 г. за разпределение на
ползването на съсобствените имоти описани по-горе. Страните уговорили съгласно т.7 , че
всеки един от тях може да промени и подобри реално използваните части, без да имат
претенции от насрещната страна.
На 15.07.2020 г. въззивникът е уведомен от ищеца-въззиваем с нотариална покана от
14.07.2020 г. да изпълни уговореното с предварителния договор и споразумение от
23.05.2018 г., а именно на 01.10.2020 г. да се яви в 10.00ч в кантората на посочения
нотариус.
На 29.07.2020 г. въззивникът уведомил ищеца, че ще се яви на уговореното място, но е в
невъзможност да изповяда сделката за ½ ид. ч. от сграда с идентификатор № 14275.610.232.
2 по КККР на с. Г., тъй като ищецът изградил без негово съгласие и незаконно сграда около
150 кв. м., която несъответства на описаното в предварителния договор.
С нотариална покана на 06.08.2020 г. ищецът поканил въззивника да предостави данни
за своята банкова сметка за да му бъде платена продажната цена, което следвало да стане на
21.09.2020 г. в кантора на посочения нотариус.
На 21.09.2020 г. в 10.00ч в нотариалната кантора помощник нотариус констатирал, че от
страна на въззивника не се е явил никои.
На 01.10.2020 г. в кантората на нотариус Н. С., пълномощник на ищеца, се явил
въззивника, който представил писмено становище, с което е заявил, че е в невъзможност да
прехвърли сграда с идентификатор № 14275.610.232. 2 по КККР на с. Г. и поради това
предварителния договор за цялото право на собственост не можело да се извърши за
разделна сделка.
По делото са назначени няколко съдебнотехнически и оценителни експертизи.
От заключението на първата, еднолична, експертиза се установява, че в сграда с
идентификатор № 14275.610.232. 1 с площ от 55 кв. м., ползвана от въззивника, не са
извършени строително ремонтни дейности, а в сграда с идентификатор № 14275.610.232. 2 с
площ от 601 кв. м., в западната част със ЗП 272 кв. м., която е ползвана от въззивника, не са
извършените ремонти дейности. В източната част, ползвана от въззиваемия, със ЗП 326 кв.
м., крайната източна част на сградата с площ 151 кв. м. е съборена и не съществува, като
представлява празно дворно място. В останалата част е извършен ремонт и преустройство,
изразяващи се в противозаконна обработка и ново бояджийско покритие на стоманената
конструкция на сградата – колони, покривни ферми и столици; подмяна на покривното
покритие; направа на оградни стени от стенни панели, без северната фасада; покривно
водоотвеждане и ремонт на електроинсталацията. Извършените ремонти дейности не били в
нарушение на строителните правила и ЗУТ. В тази част е изграден и офис за
административната дейност на фирмата с площ 48 кв. м. и височина 2,60 м., който не засяга
конструкцията, но променят предназначението, поради което за тях са необходими
строителни книжа по смисъла на глава осма от ИПРС, раздел 2 и 3 от ЗУТ.
Описанието на имотите в предварителния договор не съвпадали напълно към настоящия
момент, тъй като извършените строителни и допълнителни дейности в източната част на
поземления имот и източната част на сграда № 2 са извършени след сключването на
предварителния договор.
Установява се още, че пазарната стойност на земята с идентификатор № 14275.610.232
по КККР на с. Г. е 2030 лв., а на земята и целия имот – 19 622 лв. Пазарната стойност на
направените подобрения е в размер на 1374 лв. Пазарната стойност на сграда с
идентификатор № 14275.610.232. 1 е 5470 лв., а сграда с идентификатор № 14275.610.232. 2
е 47 900 лв. Обща пазарна стойност на земята, сградите и подобренията е 74 366 лв.
Стойностите на недвижимите имоти поотделно от данъчната оценка за 1/ 2 ид. ч. от тях,
отнесени към 50 000 лв. са както следва: данъчната оценка на сграда с идентификатор №
14275.610.232.1 е 667 лв., отнесена към 50 000 лв. е 3005 лв.; данъчната оценка на сграда с
идентификатор № 14275.610.232. 2 е 3117,60 лв., отнесени към 50 000 лв. е 14 050 лв.
3
Стойностите на недвижимите имоти поотделно от данъчната оценка на ½ ид. ч. от тях,
отнесени към сумата от 53 600 лв., която представлява индексираната сума от 50 000 лв. с 7,
2 % коефициент, за периода от 2017 г. до септември 2020 г. по данни на НСИ, са както
следва: данъчната оценка на сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 е 667 лв., отнесена
към 53 600 лв. е 3221 лв.; данъчната оценка на сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 е
7310,90 лв., а отнесена към 53 600 лв. е 35 317 лв.; данъчната оценка на земята е 3117,60 лв.,
а отнесена към 53 600 лв. е 15 062 лв.
По отношение на пазарните стойности поотделно за ½ ид. ч. от имотите вещото лице е
заключило, че общата стойност на сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 е 5470 или
2735 лв.; за сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 е 47 900 лв. или 23950 лв. и за земята
20 996 лв. или 10 498 лв. Отчитайки инфлационните промени вещото лице е заключило, че
пазарната стойност за ½ ид. ч. на поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232 е 9811
лв., а на подобренията 687 лв. Общата стойност на сграда с идентификатор №
14275.610.232.1 е 5470, а на сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 – 40 850 лв.
Пазарната стойност общо на земя, сгради и подобрения за ½ ид. ч. е 33658 лв.
Пазарната стойност на земята, сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 и
подобренията за ½ ид. ч. е оценена на 13 233 лв.
От заключението на втората експертиза се установява, че са извършени същите
промени в източната част на халето, ползвано от въззиваемия. Общата пазарна стойност на
поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232 е оценена на 20 909 лв.; на сграда
идентификатор № 14275.610.232.1 е 5651 лв., а на сграда с идентификатор №
14275.610.232.2 е 50 236 лв. Данъчната оценка, отнесена към договорната цена, на сграда с
идентификатор № 14275.610.232.1 е 667 лв. или 3005 лв.; на сграда с идентификатор №
14275.610.232.2 е 7310, 90 лв. или 32 945 лв. и на поземлен имот с идентификатор №
14275.610.232 е 3117,60 лв. или 14 050 лв. По същата методика, но и с оглед настъпилите
икономически промени, отнесени към 53 600 лв., оценката на сграда с идентификатор №
14275.610.232.1 е 3221 лв.; на сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 е 35 317 лв. и на
поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232.2 е 15 062 лв.
Стойността на ½ ид. ч. имотите поотделно, пропорционално спрямо пазарните им
стойности, са оценени както следва: сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 – 5651 лв.
или 2825,50 лв.; сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 – 50 236 лв. или 25 118 лв. и на
поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232.2 е 22 289 лв. или 11 144,50 лв. Пазарната
стойност на целия имот е 78 176 или 39 088 лв. за ½ ид. ч.
Преповторена е констатацията на първата експертиза, че на мястото на съборената
сграда, няма новоизградена сграда и предвид извършените ремонти дейности в източната
част, не е налице пълно съвпадение на имотите с тези от предварителния договор. При
отчитане на икономически промени пазарната стойност на сграда с идентификатор №
14275.610.232.1е оценена на 5651 лв., на сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 е 41 510
лв. Тези стойности на недвижимите вещи поотделно и пропорционално на съсобствеността
са както следва: сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 – е 2825, 50 лв. за ½ ид. ч.; за
сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 е 20 755 лв. за ½ ид. ч.; за поземлен имот с
идентификатор № 14275.610.232.1 е 11 144,50 лв. за ½ ид. ч.; Пазарната стойност, без сграда
с идентификатор № 14275.610.232.2, с отчитане на настъпилите икономически и
инфлационни промени е 27 940 лв., или 13 970 лв. за ½ ид. ч.
От заключението на назначената тройна съдебнооценителна експертиза се установява,
че сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 е без направени подобрения след 18.07.2017
г., а в източната част на сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 е извършен ремонт от
въззиваемия, като са премахнати три оси от конструкцията и по този начин е намалена
площта на 175 кв. м. Подменено е покривното покритие, извършено е антикорозионно
обработване на откритите стоманени части, премахнати са ламаринените ограждения от юг
и е изпълнено ограждане на стенни термопанели; подменени са електро и водопроводните
инсталации, и в обема на сградата с леки преградни стени е оформен офис на фирмата със
санитарен възел. За извършените промени в източната част е необходимо разрешително по
4
чл. 147а от ЗУТ, каквото не било налично. Дворното място на поземлен имот с
идентификатор № 14275.610.232 е изпълнено с бетонова настилка, намира се в
непосредствена близост до жилищна територията, има добра инфраструктура и е в близост
до ж. П. Линия и бензиностанция
Установява се още, че пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор №
14275.610.232.2 в с. Г. с площ 2030 кв. м. е 20 909 лв. Потвърждават оценката по „вещен
метод“ и „метод на сравнителната стойност“ на единичната експертиза, изслушана в
съдебно заседание на 18.01.2022 г. Пазарната стойност на сграда с идентификатор №
14275.610.232.1 е оценена на 5651 лв., а на сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 на
50 236 лв.
Стойността на съобразно данъчната оценка на имотите поотделно, пропорционално
спрямо стойностите им към 50 000 лв. е както следва: сграда с идентификатор №
14275.610.232.1 – 667 лв. или 3005 лв.; сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 – 7310,90
лв. или 32 945 лв.; поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232 – 3117, 60 лв. или
14 050 лв. След индексирането им са оценени, както следва: сграда с идентификатор №
14275.610.232.1 на 667 лв. или 3221 лв.; сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 на
7310,90 лв. или 35 317 лв.; поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232 на 3117,60 лв.
или 15 062 лв.
Съобразно пазарните им стойности, поотделно и пропорционално, са както следва:
сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 – 5651 лв. или 2825,50 лв за ½ ид.ч.; сграда с
идентификатор № 14275.610.232.2 – 50 236 лв. или 25 118 лв. за ½ ид. ч.; поземлен имот с
идентификатор № 14275.610.232 – 22289 лв. или 11144,50 лв. Пазарната стойност на целия
имот за ½ ид. ч. е 39 088 лв.
В останалата част заключението преповтаря констатациите на втората
съдебнооценителна експертиза.
Пред въззивната инстанция е назначена допълнителна тройна съдебнооценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че съотношението между цените на
обектите в предварителния договор в общата договорена цена спрямо тяхната пазарна цена
към 01.10.2020 г., е както следва: пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор №
14275.610.232 е в размер на 22 289 лв.; на сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 е в
размер на 5651 лв. и на сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 е в размер на 50 236 лв.
Делът на същите спрямо уговорените 50 000 лв. е 3615 лв. за сграда с идентификатор №
14275.610.232.1; 32 130 лв. за сграда с идентификатор № 14275.610.232.2 и 14 255 лв. за
поземления имот. Тези стойности съобразно инфлационния индекс към 01.10.2020 г. са
както следва: 3875 лв. за сграда с идентификатор № 14275.610.232.1; 34 444 лв. сграда с
идентификатор № 14275.610.232.2 и 15 281 лв. за поземления имот.
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
писмени доказателствени средства и заключения на назначените съдебнотехнически и
оценителни експертизи.
Съдът дава пълна вяра на писмените доказателства въз основа на които е изградил
горната фактическа обстановка, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът дава и пълна вяра на заключенията, тъй като същите са обективни,
взаимодопълващи се и съставени от компетентни вещи лица.
При така установената от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с главен и евентуален иск с правна квалификация
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като решението в частта, с която е отхвърлен главния иск по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД е влязло в сила.
С отхвърлянето на главния иск е настъпило и процесуалното условие за разглеждане на
евентуалния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
окончателен само по отношение на поземления имот и сграда с идентификатор №
5
14275.610.232.1 с площ 55 кв. м.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният в условията на евентуалност
конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е процесуално допустим. Безспорно се установява
наличието валиден предварителен договор, както и настъпване на падежа за сключването на
окончателния договор. Обектите, предмет на предварителния договор, са достатъчно
индивидуализирани. Страните са уговорили ползването на съществуващата между тях
съсобственост, както и че всеки един от тях може да променя и подобрява ползваната от тях
част в съсобствеността. По делото безспорно се установява, че е налице идентичност между
описаните в предварителния договор обекти и съществуващите към настоящия момент –
поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232 и сграда с идентификатор №
14275.610.232.1 с площ 55 кв. м., поради което са налице всички предпоставки за обявяване
на предварителния договор за окончателен.
Решението се обжалва от ответника единствено относно продажната цена на
предварителния договор, която е елемент от процесуалното условие, след изпълнението на
което, обявеният предварителен договор се счита за окончателен. По отношение на
продажната цена от заключението по назначената от въззивната инстанция експертиза
безспорно се установява, че пазарната стойност на обектите (поземлен имот с
идентификатор № 14275.610.232 и сграда с идентификатор № 14275.610.232.1) за ½ ид. ч.,
съобразно дела им спрямо договорените 50 000 лв., е общо 17 870 лв. Съобразно обаче
настъпилите икономически промени и инфлационен индекс, делът им отнесен към 53 600
лв., е 19 156 лв.
С оглед гореизложеното и предмета на обжалване, настоящият съдебен състав намира,
че по предявения евентуален иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния
договор за окончателен по отношение на поземлен имот с идентификатор № 14275.610.232 и
сграда с идентификатор № 14275.610.232.1 с площ 55 кв. м., следва да бъде определена нова
продажна цена в размер на 19156 лв., елемент от процесуалното условие при изпълнението
на което обявеният предварителен договор се счита за окончателен. Макар да са налице
частични съвпадения в крайните изводи на двете инстанции, е налице и различие по
отношение на определена продажна цена на имотите, което обуславя отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и промяна на процесуалното условие
при изпълнението на което предварителен договор се счита за окончателен, а именно
относно определяната продажна цена.
Съгласно чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Община-С. местен данък, който с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ вр. с чл. 5, ал.
1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община С.,
е в размер на 493,64 лв., правилно определен от първоинстанционния съд. Ищецът следва да
заплати на основание т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД сумата от 233,75 лв.,
както и сумата от 19,15 лв., представляваща такса за вписване, дължима по чл. 2 от
ТДТСАП. Първоинстанционният съд е определил такси в размер на 226 лв. и 18. 32лв., но
поради това, че ищецът е представил писмени доказателства с отговора на въззивната жалба
от които се установява заплащане на сумите - 493,64 лв., 226 лв. и 18.32 лв., то същият
следва да бъде осъден да плати допълнителна такса в размер на 7,75 лв. за прехвърляне на
имота и 0,83 лв. за вписване, дължима по чл. 2 от ТДТСАП
По отношение на възбраната разноските не са конкретизирани, поради което не се
налага нейната отмяна и налагане на нова възбрана до изплащане на разноските.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
въззивникът, поради което въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати сумата в
размер 325 лв., които са безспорно доказани по делото.
Ръководен от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд С.
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 260026/18.03.2022 г., по гр. д. № 828/2021 г. по описа на РС С., с
което е обявен за окончателен, сключения между страните предварителен договор от
18.07.2017 г., в частта на условието, че ищецът „Чочовен Лайнс“ ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление с. Г. Ч., общ. С., представлявано от П. Д. П.ов –
управител, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, изпълни насрещното си
задължение и заплати на ответника Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. С., ж. к. „ Д. Г.“, 28, ет.
7, ап. 33, сумата от 18283 лева, представляваща продажната цена, като вместо това
постановява:
ОБЯВЯВА предварителния договор за окончателен, при условие, че ищецът „Чочовен
Лайнс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. Г. Ч., общ. С.,
представлявано от П. Д. П.ов – управител, в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението, изпълни насрещното си задължение и заплати на ответника Д. И. Д., ЕГН
**********, от гр. С., ж. к. „ Д. Г.“, 28, ет. 7, ап. 33, сумата от 19156 лева, представляваща
продажна цена
ОСЪЖДА „Чочовен Лайнс“ ООД, ЕИК **********, да заплати в полза на РС С., сумата
от 7,75 лв., на основание т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, както и сумата
от 0,83 лв., представляваща такса за вписване, дължима по чл. 2 от ТДТСАП.
ОСЪЖДА „Чочовен Лайнс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление с. Г. Ч., общ. С., представлявано от П. Д. П.ов – управител, да заплати на Д. И.
Д., ЕГН **********, от гр. С., ж. к. „ Д. Г.“, 28, ет. 7, ап. 33, сумата от 325 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
и при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7