Определение по гр. дело №45135/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2025 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20251110145135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42906
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110145135 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. С. П. срещу Военно формирование
22320 – Божурище, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 4608 лева – парично обезщетение за некомпенсиран положен извънреден
труд за периода от 01.08.1996 г. до 31.05.2005 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.08.2025 г. до окончателното изплащане,
както и срещу Военно формирование 44510 – София, с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 3024 лева – парично обезщетение за
некомпенсиран положен извънреден труд за периода от 01.01.2013 г. до
30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.08.2025 г. до окончателното изплащане. Представени са документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото. Направени са искания
по чл. 190, ал. 1 ГПК, искане по чл. 192, ал. 1 ГПК, искания за издаване на
удостоверения, искания за експертиза и искане за разпит на свидетели.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговор на исковата молба.
Вземат становище за неоснователност на исковете. Вторият ответник
представя документи с искане да бъдат приети като доказателства.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът счита, че представените с исковата молба и отговора на втория
ответник документи следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Исканията за назначаване на експертиза и за разпит на свидетели са
основателни, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска на ищеца
двама свидетели. Исканията за издаване на удостоверения и за задължаване на
трето лице да представи налични у него документи също са основателни. По
искането с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК съдът ще се произнесе в
открито заседание.
На основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните проектодоклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17
ноември 2025 г. от 14:50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като доказателства представените с исковата молба и
отговора документи така, както са описани в тях.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба при депозит в размер на 360 лева, вносим от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. З. С..
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели до разпит при режим на
довеждане.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ищеца два броя съдебни удостоверения,
по проекти, които да се представят от ищеца в тридневен срок от получаване
на настоящото определение.
ИЗИСКВА от Оперативен архив на българската армия заверен препис
на посочените в подадената от ищеца молба с правно основание чл. 192, ал. 1
ГПК документи. Препис от молбата и от настоящото определение да се
изпратят на третото лице.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Подадена е искова молба от Д. С. П. срещу Военно формирование 22320
– Божурище, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4608
лева – парично обезщетение за некомпенсиран положен извънреден труд за
периода от 01.08.1996 г. до 31.05.2005 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.08.2025 г. до окончателното изплащане, както и срещу
Военно формирование 44510 – София, с искане ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 3024 лева – парично обезщетение за некомпенсиран
положен извънреден труд за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2025 г. до
окончателното изплащане. Ищецът твърди, че по силата на договор за
кадрова военна служба бил военно служещ за периода от 16.07.1996 г. до
20.07.2023 г. За периода от 01.08.1996 г. до 31.05.2005 г. бил служител на
първия ответник. Част от служебните му задължения била отдаване на
извънредни 24-часови дежурства. Твърди, че за провеждане на инструктаж
преди започване на това дежурство и за развод след приключването му,
полагал извънреден труд в размер на 2 часа за всяко дежурство. По този начин
за периода от 01.08.1996 г. до 31.05.2005 г. бил положил извънреден труд в
размер на 1272 часа, които трябвало да бъдат компенсирани с допълнителни
почивки. Тъй като такава компенсация не възникнала, счита, че на основание
чл. 136а, ал. 5 КТ този ответник му дължи парично обезщетение за тази
компенсация в размер на 4608 лева. За периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.
бил служител на втория ответник. Част от служебните му задължения била
отдаване на извънредни 24-часови дежурства. Твърди, че за провеждане на
инструктаж преди започване на това дежурство и за развод след
приключването му, полагал извънреден труд в размер на 1 час за всяко
дежурство. По този начин за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. бил
положил извънреден труд в размер на 1230 часа, които трябвало да бъдат
2
компенсирани с допълнителни почивки. Тъй като такава компенсация не
възникнала, счита, че на основание чл. 136а, ал. 5 КТ този ответник му дължи
парично обезщетение за тази компенсация в размер на 3024 лева. Моли съда
да осъди ответниците да му заплатят съответните суми. Претендира разноски.
В срока за отговор първият ответник е подал такъв. Взима становище за
недължимост на сумите, като излага юридически съображения в тази насока.
Оспорва реалното полагане на извънредния труд. Прави възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска
срещу него. Вторият ответник също е подал отговор. Взима становище за
недължимост на сумите, като излага юридически съображения в тази насока.
Оспорва реалното полагане на извънредния труд. Моли съда да отхвърли иска
срещу него.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 136а, ал. 5 КТ.
Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът е бил
служител към всеки от двамата ответници за посочения в исковата молба
съответен период. В тежест на ищеца е докаже положеният от него извънреден
труд. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания
за установяване на този факт. С оглед становищата си, ответниците на са
длъжни да доказват факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните и на вещото лице. На
ищеца да се връчи и препис от отговорите на исковата молба. Препис от
молбата с правно основание чл. 192, ал. 1 ГПК и от настоящото
определение да се изпрати на Оперативен архив на българската армия.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3