РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Варна, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20253000500440 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1/ въззивна жалба с вх. № 5707/31.07.2025 от Прокуратурата на
Република България чрез прокурора в Окръжна прокуратура – Варна Д.К.,
против Решението на ОС-Варна № 489/05.05.2025 по гр. д. № 1100/2024 на
ОС–Варна в частите му, с които е осъдена да заплати на Г. Н. Т. ЕГН
**********, адрес: гр. Варна, бул.„Сливница“ бл.122, ет. *, ап.**, сумата от 30
000лв, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна, предходен №
70/2013 по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД № 1252/2018 по описа на ОС–
Варна, преобразувано НОХД № 918/2021 на ОС–Варна, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 3.07.2023 до окончателното й изплащане, на
осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и да заплати на ищцата сторените по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска - в размер на 3060лв,
представляващи заплатена държ. такса от 10лв и адв. възнаграждение в размер
на 3050лв, намалено по реда на чл.78 ал.5 ГПК и
2/ въззивна жалба с вх. № 5708/31.07.2025 от Г. Н. Т. ЕГН **********,
чрез процесуалния й представител адв. А. Ж. от АК–Варна, против Решение
1
№ 489/ 5.05.2025 по гр. д.№ 1100/2024 на ОС–Варна в частта му, с които: е
отхвърлен предявеният от нея иск на осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за разликата над 30 000лв. до пълния
претендиран размер от 75 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконното обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО
при ОП-Варна, предходен № 70/2013 по описа на ОД на МВР–Варна, НОХД
№ 1252/2018 по описа на ОС–Варна, преобразувано НОХД № 918/2021 на
ОС–Варна, както и претенцията за обезщетение за забава, равно на законната
лихва върху главницата, считано от 8.07.2022г до 03.07.2023г.
Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България са
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната от
нея част от решението. Посочено е, че повдигнатите обвинения по никакъв
начин не надвишават по интензитет и обем съвсем обичайните, нормални в
подобни случаи изживявания и затова обезщетение за тях не е дължимо.
Поддържа се, че в първоинстанционното наказателно производство Г. Т.
е била с най-леката МНО „Подписка“ и затова не са й били ограничени
гражданските права.
Определеният от ОС-Варна размер на обезщетението не е съобразен с
изискването за справедливост съгл. чл.52 ЗЗД.
Счита, че в обжалваната част решението не е мотивирано в нарушение
на чл.236 ал.2 ГПК, като не са били обсъдени възраженията на Прокуратурата
на РБ с подадения ПО.
ВОС правилно е определил началния момент на периода, за който може
да се претендира обезщетението от Прокуратурата – 10.02.2016г, но счита за
недоказана причинната връзка между твърдените от Г. Т. неимуществени
вреди–безпокойство, потиснатост, тревожност, депресия, напрежение,
нарушено добро име в обществото и нарушена професионална репутация,
влошаване на отношенията с близките и приятелите, и повдигнатото
обвинение.
Срокът на приключване на наказателното производство е бил разумен,
като се има предвид сложността на делото от фактическа и правна страна,
както и че за продължителността на наказателното производство в съдебната
фаза отговорност не следва да носи Прокуратурата.
Ако е имало влошаване на здравословното състояние на ищцата, то това
се е дължало на обективни житейски фактори, а не на воденото наказателно
производство, както и че следва да се приеме, че началната дата, от която се
дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е
3.07.2023г.
Твърди се, че Прокуратурата не е огласявала факта на провеждането на
2
наказателно производство срещу Г. Т. и затова не може да се претендира
обезщетение за евентуалното накърняване на доброто й име в обществото.
Счита иска за неимуществени вреди за изцяло недоказан, а присъдените
разноски за адв. хонорар за завишени предвид, че делото е приключило в
кратък срок.
Отправя искане за отмяната на решението на ОС-Варна в обжалваната
част и за отхвърляне изцяло на иска на Г. Т..
В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на
присъденото обезщетение, така че той да съответства на доказаните вреди,
социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика по
аналогични казуси.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК няма подаден писмен
отговор от Г. Т..
Във въззивната жалба на Г. Т. са изложени доводи за неправилност на
обжалваната от нея част от решението на ОС-Врана. Излага се, че, макар да
били преценени някои релевантни за спора юридически факти, особено
съществените не били взети предвид, а именно:
- наказателното преследване на Т. е продължило 10 години и 3 месеца,
докато в мотивите си ВОС е приел, че наказат. преследване било продължило
7 години;
- не било обърнато внимание на излязлата на 19.11.2018г в социалните
мрежи статия със заглавие „93-годишен лихвар шашна съдиите с алчността
си“;
- не е отчетен и фактът, че наказат. производство е било придружено с
разкриване на банкова тайна, с производство, инициирано от ВОП пред
КОНПИ, както и с лишаване от право на Т. да ползва иззетите компютърни
конфигурации в продължение на 11 години.
- ВОС е следвало да прецени правнорелевантните факти с оглед
приложимата съдебна практика /ППВС № 4/1964 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, както и задължителната практика на ВКС, формирана по реда
на чл. 290 от ГПК.
Поради изложеното моли постановеното от ВОС решение да бъде
изменено, като искът на Т. бъде уважен изцяло ведно с присъждане на всички
направени по делото разноски.
Срещу жалбата няма подаден писмен отговор от Прокуратурата на
Република България.
В о.с.з. всяка от страните чрез процесуалните се представители
поддържа своята жалба, респ. оспорва насрещната такава като неоснователна.
3
Поддържа се от ищцата искането за увеличаване размера на присъденото
обезщетение, като се позовава на продължителността на наказателното
производство, водено срещу нея 10г и 3. Счита, че ОС-Варна не е обърнал
внимание на това, че Т. е понесла сериозни психически неудобства от
излязлата в печатната преса и в интернет пространството статия със заглавие
„93-годишен лихвар шашна съдиите с алчността си“, като в тази статия Т. е
била наречена „дърта измамница“.
Не било взето предвид от съда, че досъдебното производство е било
придружено с разкриване на банкова тайна /постановено е определение от
ВОС за разкриване на банковата тайна по отношение на Г. Т./.
Било инициирано от ВОП и производство пред КОНПИ, започнало през
2017г и продължило 9г, което производство й нанесло сериозно психично
натоварване.
Счита, че ВОС не е приложил правилно приложимата съдебна практика
и по-конкретно ППВС № 4/1964г и ТР № 3/22.04.2005г на ОСГК на ВКС,
както и тази по чл.290 ГПК.
В о.с.з. представителят на Прокуратурата на РБ пр-р Ст.Я. от
Апелативна прокуратура – Варна изразява становището за правилност на
приетото от ВОС, че периодът на търпене на вредите тече от момента на
привличането на Г. Т. като обвиняема.
Заявено е, че не поддържа жалбата в частта, с която е изразено
становище относно недоказаността на иска.
Поддържа само в частта досежно размера на обезщетението, който счита
за прекомерно завишен, тъй като продължителността на делото не е било
прекалена – 7г 4м и 23дни, при съобразяване значителната фактическа и
правна сложност на делото с множество обвинения, повдигнати срещу две
обвиняеми лица.
Не е съобразено от ВОС, че за престъплението по чл.172а ал. 1 НК
наказателният съд е обявил, че деянието представлява административно
нарушение, но не е наложил на Т. наказание поради изтекъл давностен срок.
Наказателният съд е приел, че се касае за ползване на чужди обекти на
авторското право, компютърни програми в иззетия преносим компютър на Г.
Т..
Относно здравословното състояние на ищцата по делото не е била
изготвена съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична
експертиза, поради което твърденията за влошеното й психично състояние са
недоказани и обуславят търпене на вреди в много по-нисък размер от
определения от съда. Представеният амб.лист, изд. на 15.02.2024г /л.16-I/
съдържа снета от ищцата анамнеза, т.е. няма изследвания, наблюдение на
4
състоянието й в продължителен период, макар прегледът да е извършен от
психиатър. Наказателното дело е приключило на 3.07.2023г, а прегледът е бил
извършен 8м след това и 4м преди подаване на ИМ в съда , като целта на
прегледа е очевидна.
Съобразявайки размера на МРЗ за периода 2016г–2023г, обезщетението
е прекомерно. В тази връзка не са били изследвани социално-икономическите
отношения в страната.
Признава се, че е налице незаконно обвинение по чл.252 ал.2 и чл.253
НК, но търпените от Г. Т. неблагоприятни последици са в рамките на
обичайните.
Медийното отразяване не е било извършено от Прокуратурата и затова
не може тя да носи отговорността. При това, обвинителният акт е бил внесен
преди медийните публикации.
В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че досъдебното
производство срещу нея и човека, за когото се грижела от много години –
Б.В.А., било образувано през 2013г. с № 70/2013г.
На 23.04.2013г, в жилище-собственост на дъщерята на Б. А., където той
живеел, а тя се грижела за него, бил извършен обиск с разрешение на съдия и
бил иззет собствения й преносим компютър марка „Самсунг“, който ВОС
постановил да й се върне след влизане в сила оправдателната присъда срещу
нея, и който, след толкова години като морално остарял, тя изхвърлила.
Преди да бъде привлечена като обвиняема, имала неофициална среща с
прокурор в сградата на ВОП, като й било казано, че ако свидетелства срещу
Б.А., спрямо нея няма да има наказателно производство. Тя отказала и тогава
на 10.02.2016г в 1.15 часа в присъствието на адв.Ч. от АК–Варна била
привлечена като обвиняема за престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.
Била разпитана като обвиняема, но не й било предоставено нищо от
материалите по делото, за да може да обоснове позицията си. Обвинението
било максимално неясно, с цел да бъде заблудена да признае някаква
престъпна дейност-в Постановлението за привличането й нямало обвинение
за конкретни лица и периоди.
На 23.05.2018г отново била привлечена като обвиняема като й били
предявени три обвинения – по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК; по чл.172а ал.1 от НК и по чл.253 ал.4 пр.1 вр.ал.1 пр.2 вр.чл.26
ал.1 от НК. Това обвинение било по-конкретно, с включване на лица, периоди,
суми и т.н. Две от тях били за „тежки“ по смисъла на НК престъпления.
Пет дни преди да бъде привлечена като обвиняема, на 19.11.2018г, в
5
един вестник излязла статия със заглавие „93-годишен лихвар шашна съдиите
с алчността си“. В същата Гр.Т. била наречена „дърта измамница“, в нея имало
интерпретации на факти, включени по-късно в постановлението за
привличане на Т. като обвиняема и във връчения й обвинителен акт.
На 13.11.2018г в електронния сайт „varna24.bg“ имало и друга
публикация с подобни факти, където името на Г. Т. /Г. Т./ е било посочено до
името на Б.А.
Т. счита, че прокурорът от ВОП, наблюдаващ досъдебното производство,
е нарушил НПК и е изнесъл данни от досъдебното производство, което
създало нетърпима обстановка около нея и това повлияло на нейните роднини
и приятели и на хората, които я познавали, като това било и опит да се
повлияе на съдиите, ангажирани с провеждането на наказателния процес.
През 2021г. срещу Г. Т. и Б.А. бил внесен обвинителен акт и било
образувано НОХД № 918/2021г. С присъда № 41/08.07.2022г ВОС признал
Гр.Т. за невиновна за извършено престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 вр. ал.1
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.253 ал.4 пр.1 вр.ал.1 пр.2 вр.чл.26
ал.1 от НК.
По обвинението по чл.172а ал.1 от НК съдът обявил деянието за
административно нарушение, но не й наложил наказание поради изтекъл
давностен срок.
Присъдата била протестирана от ВОП пред АпС–Варна и с Присъда №
10/24.11.2022г е била потвърдена и оправдал изцяло Б.В.А. Срещу този
съдебен акт е бил подаден касационен протест и с Решение № 241/3.07.2023г
на ВКС изцяло било потвърдено оправдаването на Т. по всички обвинения.
Така, за Т. наказателното производство продължило от 10.02.2016г до
3.07.2023, т.е. 7г и 6м.
Воденото наказателно производство се отразило на здравето на Т.. Не се
чувствала добре, като трябвало да дава кураж и на Б.А., който бил на 99г.
По време на делото била изолирана от съседи и приятели, които били
чели клеветите срещу нея, разпространени от представител на ВОП. И
малкото й останали близки и приятели, я изоставили. След приключване на
делото започнали параноидни атаки, като Т. постоянно сънувала, че я водят
принудително на дело, където я осъждат. Започнала да се страхува да излиза и
не можела пълноценно да се погрижи за Б.А. Наложило се той да се грижи за
нея.
Веднъж напуснала дома, където се грижела за А. и не могла да намери
пътя обратно. Това станало причина да бъде издирвана от Полицията, като
била намерена в къща в близост до дома.
6
С действията си представителите на Прокуратурата на РБ, които
поддържали неоснователни обвинения, причинили на Г. Т. неимуществени
вреди.
Т. била все още тревожна, напрегната, потисната, разконцентрирана,
обидена, уплашена за бъдещето си. Не можела да спи вечер, а след като заспи,
сънувала кошмари. Непрекъснато мислела как околните гледат на нея като на
подсъдима, а най-много я тревожела реакцията на сина й и другите й близки.
Заболяла от психично разстройство, което към момента на подаване на
исковата молба лекувала медикаментозно, а от медикаментите не се чувствала
добре физически. Чувствала се отпаднала, сънлива и не можела да изпълнява
задълженията си, които била поела към Б.А.
Отправя искане за осъждането на Прокуратурата на РБ да заплати на Г.
Т. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 75
000лв, считано от 8.07.2022г, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от Прокуратурата с
възражения за тяхната неоснователност.
Не се оспорва наличието на водено срещу ищцата наказателно
производство и повдигнати обвинения, по които същата е била оправдана.
Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди от 75 000лв като прекомерно завишен.
Не била доказана причинна връзка между търпените от ищцата
неимуществени вреди и повдигнатите обвинения. Твърдените вреди не
надвишават по интензитет и обем съвсем обичайните, нормални в подобни
случаи изживявания и затова обезщетение за тях не е дължимо.
Независимо от тежестта на обвиненията, ищцата е била с най-леката
МНО „Подписка“ и затова гражданските й права не са били ограничени.
За начален момент на вредите следва да се счита датата 10.02.2016г., на
която ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.252
ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.
С оглед сложността на делото от фактическа и правна страна, срокът за
приключване на наказателното производство е бил разумен, като през 2021г
ВОП е внесла ДП във ВОС обвинителен акт за престъпления по чл.253 ал.4
пр.1 вр.ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК и по чл.172а ал.1 от НК. Оправдателната присъда е влязла в сила на
3.07.2023г.
За продължителността на нак. производство не следва да се вменява на
7
Прокуратурата вина, тъй като тя не администрира делата през това време.
Ако е имало евентуално влошаване на здравословното състояние на
ищцата, то това се е дължало но обективни житейски фактори, а не е резултат
от воденото нак. производство.
Началната дата, от която следва да се дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, е 3.07.2023г – влизането в сила на
оправдателната присъда, а не от 8.07.2022г, когато е била постановена
първоинстанционната присъда.
Твърди се, че липсват каквито и да било доказателства, че
Прокуратурата е огласявала факта на провеждането на нак. производство
срещу ищцата. Ако трети лица са узнали за това производство, то това не е в
резултат действията на Прокуратурата ни затова не дължи обезщетение на
ищцата.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, постановено по предявени от Г. Н. Т. против Прокуратурата на РБ
искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
С оглед предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивните жалби, поставящи във висящност изцяло първоинстанционното
решение, становищата на двете страни, след съвкупен анализ на събраните
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа
страна:
От данните по Досъдебно производство № 181/2017г. по описа на
ОСлО–Варна при ОП–Варна се установява следното:
На 9.04.2013г. срещу Б.В.А.и Г. Н.Т. е било образувано досъдебно
производство - ДП № 70/2013г по преписка № 106/2013г по описа на ВОП.
На 23.04.2013г е било извършено изземване с разрешение на съдия от
ВОС в жилището в гр. Варна ул.„Марко Балабанов“ № 1 ет.*, собственост на
Ю.Б.А., в което са живели и ползвали Б.В. А. и ответницата Г. Н. Т.. Иззети са
били множество документи - искови молби, съдебни решения и определения,
изп. листи, нот. актове за учредяване на договорна ипотека, договори за цесия,
рецепти за лекарства, решения на ТЕЛК, разписки, както и преносим
компютър марка „Samsung“, модел: Code: NP 300Е52 – A02BG и др.
С Решение № 428/21.02.2014г на ВРС е било разрешено разкриването на
банкова тайна на банкови см-ки на Г. Т. и Б.А.
На 10.02.2016г е било изготвено Постановление за привличане на
обвиняем и за вземане на МНО по отношение на Г. Н. Т. - обвиняема по ДП №
70/2013г на ОДМВР–Варна за престъпления по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК - извършване на банкови сделки без съответно разрешение
8
и по чл.172а ал.1 НК - възпроизвеждане на чужди обекти на авторското право ,
като й е била наложена МНО „Подписка“.
На 10.02.2016г е бил проведен разпит на Г. Т..
С Опред.№ 551/26.05.2017г по ЧНД № 611/2017г на ВОС е била
наложена възбрана в полза на Държавата за предвидените наказания „Глоба“ и
„Конфискация“, както и за отнемането в полза на Държавата с правно
осн.чл.53 ал.1 б.„а“ НК по ДП № 70/2013г чрез налагане на ВЪЗБРАНА върху
сл. имоти:
- 7/8ид.ч. от ПИ с площ от 421кв.м. по документи, намиращ се в
гр.Варна кв. „Аспарухово“ ул.„Ат. Монев“ № 9, № по предх. план 621;
- Самостоятелен обект в сграда с площ по документи 86,44кв.м., както и
изба № 11 под ап.№ 2 с площ 17,60кв.м.; таванско помещение № 11 с площ
8,50кв.м., намиращ се в гр. Варна ул.„Сливница“ № 122 вх.3 ет.3 ап. 11 в
сграда 4, съставляващ ПИ № 10135.150253.
На 26.09.2017г е била отменена МНО, наложена на Г. Т. с
Постановление на Прокурора.
С Постановление вх.№ 106/13 от 29.11.2017г адм. ръководител на ВОП е
възложил разследването по ДП № 70/2013г на ОД МВР–Варна да бъде
извършено от следовател при ОСлО при ВОП. Така е било образувано ДП №
181/2017, по което Г. Т. е привлечена като обвиняем с Постановление от
23.05.2018г за престъпления по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК - извършване на банкови сделки без съответно разрешение; чл.172а
ал.1 НК - възпроизвеждане на чужди обекти на авторското право; и чл.253
ал.4 пр.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК /изпиране на пари/.
На 23.05.2018г Г. Т. е била разпитана.
На 9.08.2018г по ДП № 181/2017г е било предявено обвинение на Г. Т. и
на адв. Д. като неин защитник, като запознаването с материалите е
продължило до 13.08.2018г.
На 5.11.2018г във ВОС е бил внесен обвинителен акт вх.№
31974/5.11.2018г, ведно с ДП № 181/2017г на ОСлО при ОП–Варна /предходен
№ 70/2013г по описа на ОД МВР Варна/, преписка № 106/2013г по описа на
ВОП против обвиняемите Б.В.А. и Г. Н. Т..
Обвинителният акт по отношение на Г. Т. е по чл.252 ал.2 пр.2 вр.ал.1
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК /извършване на банкови сделки без съответно
разрешение/; по чл.253 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 пр.2 във вр.чл.26 ал.1 вр.ал.1 т.2
пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК /“изпиране на пари“/; и по чл.172а ал.1 НК
/възпроизвеждане на чужди обекти на авторското право/.
Съгласно обвинителния акт към момента на внасянето му не е имало
9
наложени МНО по отношение на Г. Т., като и спрямо Б.А., но са били
наложени по реда на чл.72 НПК мерки за обезпечаване на глобата,
конфискацията и отнемането на вещи /посочени по-горе/.
На 13.11.2018г в сайта www.varna24.bg е излязла публикация със
заглавие „И това доживяхме! Варненска двойка на преклонна възраст прави
големи престъпления“. В нея е изнесена информация за наказателното
производство срещу Б.А. и Г. Т., които в публикацията са посочени като Б. А.
и Г. Т.
По делото н ВОС, л.13, е приложено копие от стр.5 на вестник „Минаха
години“ в бр.47 от 19.11.2018 г. на вестника е отпечатана статия със заглавие
„93-годишен лихвар шашна съдиите с алчността си“, съгласно която
Окръжната прокуратура във Варна е предала на съд 93-годишния Б.А. и 71-
годишната Г. Т., която в момента живеела с него на съпружески начала. В
статията, в която двамата са наречени „дърти измамници“, е изнесена
информация за тяхна дейност по отпускане на заеми срещу лихва.
По обвинителния акт е образувано НОХД № 1252/2018г на ВОС, по
което е постановена присъда № 260012/2.10.2020 за признаването на Г. Т. за
невиновна по повдигнатите обвинения за извършване на банкови сделки без
съответно разрешение, за възпроизвеждане на чужди обекти на авторското
право и за изпиране на пари.
Присъдата е протестирана от ВОП с вх.№ 267287/5.10.2020г по вх.рег.
на ВОС и е образувано ВНОХД № 17/2021г на АпС–Варна, който се е
произнесъл с Решение № 260078/20.08.2021г за отмяна на постановената от
ВОС присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
След връщането е образувано НОХД № 918/2021г, по което е
постановена Присъда № 41/08.07.2022г, с която Г. Н. Т. е призната за
невиновна и оправдана по всички обвинения. Същата е протестирана от
прокурора вх.№ 16517/08.07.2022г пред АпС- Варна, за което е образувано
ВНОХД № 304/2022г и с Присъда № 10/ 24.11.2022 присъдата на ВОС е
частично отменена в осъдителната й част.
Присъдата на АпС-Варна № 10/24.11.2022г по ВНОХД № 304/2022г е
протестирана от прокурора пред ВКС и е било образувано е НД № 73/2023 на
ВКС, по което с Решение № 241/03.07.2023постановената от АпС-Варна
присъда № 10/24.11.2022г по ВНОХД № 304/2022 е изменена само в
гражданската й част; в останалата част е оставена в сила. Решението на ВКС
не подлежи на обжалване.
Така Г. Т. е била окончателно призната за невиновна по всички
повдигнати обвинения.
С Определение № 452/9.08.2023г по НОХД № 918/2021г на ВОС, като е
10
констатирал, че в хода на досъдебното производство № 70/2013г на ОД МВР –
Варна са били взети мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията чрез
налагане на възбрани върху недв. имущества на подсъдимите Б.А. и Г. Т., ВОС
е постановил отмяната на наложените обезпечителни мерки поради
признаване на подсъдимата за невиновна по повдигнатите обвинения.
В обобщение, в проведените наказателни производства срещу Г. Т. са
били постановени общо 5 съдебни акта. Ищцата е участвала в общо 13 бр
о.с.з. От първото й привличане като обвиняема - 10.02.2016г до влизане в сила
на оправдателната присъда, постановена от ВКС - 3.07.2023г са изминали 7г
4м и 23дни.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
М.Г.П., З.К.Г. и Б.В.А.
Свид. М.Г. П., съседка на Г., излага, че ищцата много тежко приела
воденото срещу нея наказателно производство, била силно разтревожена,
изпитвала срам, отслабнала, сринала се психически. Изпаднала в криза, като
смъртта станала за нея фикс-идея и изход от създалата се ситуация. Тези
усещания се натрупали през годините на воденото нак. производство.
Свид. З. К. Г. излага, че Г. се сринала психически от воденото срещу нея
наказателно производство и от публикациите за това; имало случай, когато се
била изгубила и се наложило свидетелката и Б. да се обадят в Полицията;
намерили я в тежко психическо състояние, гледала отнесено и говорела
несвързано.
Съдът не възприема показанията на свид.Б.А. за обективни; намира
същите за пристрастни с цел да подпомогнат страната в процеса, предвид че
същият е бил обвиняем и подсъдим по същото наказателно производство,
както и поради съжителството му с Г. Т..
Прието е като доказателство амб.лист от 15.02.2024 /л.16-I/ за извършен
от психиатър преглед на Г. Т., 77год към него момент, в който е отразено, че от
около 10 дни била с интензивни халюциногенно-параноидни изживявания,
нарушаващи функционирането й; изписан е медикамент Abixol. Поставена й е
диагноза „други неорганични психотични разстройства“..
При положение, че моментът на поставяне на диагнозата отстои далеч
от приключилото на 3.07.2023г наказателно преследване, съдът не счита за
доказано, че като резултат от воденото наказателно производство Т. е заболяла
психически. При това, амб. лист удостоверява само проведеният преглед с
първоначално поставена диагноза, без да има данни за последващото й
потвърждаване и за проведено по-дълготрайно лечение.
По делото не са събрани други доказателства - няма съдебно-
психиатрична експертиза, която да установи връзка между наказателното
11
производство и евентуално по-трайно изразено психично заболяване на Т..
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предявеният от Г. Т. иск е с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
за неимуществени вреди, за които обезщетението се определя от съда по
справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД.
Съгл.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Относно съдържанието на понятието „справедливост“ по см.чл.52 ЗЗД е
формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС.
Според Решение № 718/1.12.2025 по гр.д.№ 1677/2025 на ВКС, IV ГО,
това е задължителната /съгл.чл.130 ал.2 ЗСВ/ тълкувателна практика на ВС и
ВКС, обективирана в р-л II, т.11 от мотивите на ППВС № 4/1968г; т.11 и т.13
от ТР № 3/22.04.2005 на ВКС по тълк.д.№ 3/2004г на ОСГК на ВКС.
Практиката на ВКС по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ доразвива нормативното
тълкуване с тях /напр. Реш.№ 186/21.12.2017 по гр.д.№ 1780/2017 на ВКС, III
ГО; Реш.№ 270/16.02.2018 по гр.д.№ 284/2017 на ВКС, ІV ГО; Реш.№
281/30.11.2018г по гр.д.№ 582/2018 на ВКС, IV ГО; Реш.№ 388/21.06.2024г по
гр.д.№ 1960/2023 на ВКС, III ГО; Реш.№ 192/ 27.03.2024 по гр.д.№ 4814/2022
на ВКС, ІV ГО; Реш.№ 234/17.04.2024г по гр.д.№ 889/2023 на ВКС, ІV ГО;
Реш.№ 377/19.06.2024 по гр.д.№ 4064/2023 на ВКС, III ГО/. Според ППВС
понятието "справедливост" по см.чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в
пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Казуалната
практика на ВКС извежда като релевантни за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сл. обстоятелства :
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече
престъпления, какъв е техният вид и дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета МНО –
нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца
ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното
производство; продължителността на наказателното преследване срещу
ищеца, вкл. дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането
12
му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца
приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на
съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на
процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други
наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната
продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други
ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен
и в каква степен.
От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени
по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно
преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на
ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо –
цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед
социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и
публичност, /като се отчита спецификата на професията на пострадалия –
когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и
спазването на закона от изпълняващите я лица/.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към
периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване.
Справедливостта изисква още и сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, и затова
следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - за
всички вреди във връзка с незаконното обвинение.
В мотивите на решението по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ съдът е длъжен да
посочи конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с
обвинението и да изясни тяхното значение за определения по справедливост
размер на обезщетението. Съдът следва да съблюдава и размерът на
обезщетението да не доведе до неоснователно обогатяване на увреденото
лице.
Не е спорно между страните, че на 10.02.2016г Гр. Т. е била привлечена
13
като обвиняема за първи път. От него момент, обаче, същата е била
официално уведомена от компетентен орган за воденото срещу нея досъдебно
производство за извършени престъпления. От същата дата е била взетата
спрямо нея най-леката МНО „Подписка“ за периода до 26.09.2017г. Поради
това следва да се приеме, че релевантният за обезвредата за неимуществени
вреди период е от първото й привличане като обвиняема - 10.02.2016г, а
неговият край е датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
3.07.2023г, т.е. 7г 4м и 23дни.
Това е в съответствие с приетото в Решение № 50047/10.03.2023г по гр.д.
№ 3092/2022 на ВКС, IV ГО, постановено по чл.290 ГПК, с което е прието, че
само лице, привлечено в качеството му на обвиняем, може да претендира
обезщетение за вреди, претърпени от незаконната дейност на правозащитните
органи по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Що се отнася до извършените в досъдебното производство действия
преди привличането й като обвиняема, а именно образуването на ДП на
9.04.2013г, извършеното на 23.04.2013 изземване на документи и движими
вещи от жилището в гр. Варна ул.„Марко Балабанов“ № 1 ет.4, собственост на
Ю. Б.А., ползвано съвместно от Б.В. А. и Г. Н. Т., разкриването впоследствие с
Реш.№ 428/21.02.2014г на банкова тайна относно банковите сметки на Г. Т., то
същите биха били относими в случаите на претендирана обезвреда, когато не
се е достигнало до повдигане на обвинение /в този см. Реш.№ 50009/8.02.2023
на ВКС по гр.д.№ 932/2022 на ВКС, III ГО/ - обезщетение по чл.2 ал.1 т.З
ЗОДОВ се дължи и в онези случаи, когато без да е повдигнато обвинение са
извършени процесуални действия спрямо увреденото лице, създаващи
несъмнено усещането, че е единственият възможен извършител на
престъпното деяние, предмет на разследване.
Релевантният за обезвредата на Т. период на наказателното преследване
от 7г 4м и 23дни се приема от съда за продължителен, въпреки твърдяната от
Прокуратурата висока фактическа и правна сложност на делото.
Съдът приема, че Т. по-тежко е преживяла наказателното производство и
провокираните от същото негативни емоции и стрес, надвишаващи
обичайните, предвид неговата продължителност /участвала е в 13 броя о.с.з./,
напредналата й възраст /род.1947г/ и разгласата на случая в медиите.
Същевременно, спрямо нея е била взета най-леката МНО „подписка“,
при това само за периода 10.02.2016г - 26.09.2017, а също липсват и
доказателства наказателното производство да е способствало за трайно
психично заболяване.
Що се отнася до доводите на ищцата, че наказателното производство
станало причина за инициирането на производството от КОНПИ по реда на
14
ЗОНПИ, поради което следвало да й бъде присъдено по-голям размер
обезщетение, то същото е неоснователно. Настоящото производство е
специално и адресати на отговорността по ЗОДОВ са конкретно посочените
държавните органи. Същите не следва да носят отговорност за действията на
други институции, извън органите тези, които са изрично изброени в чл.2 ал.1
- разследващите органи, прокуратурата или съда.
При определяне размера на обезщетението следва да се има предвид и
социално-икономическата обстановка в страната през периода 2016г–2023г,
през който средната МРЗ възлиза на 585,63лв, формирана на база данните за
МРЗ за всяка календарна година, приета с ПМС, както следва :
за 2023г МРЗ е била 780лв, съгл. ПМС № 497/ 29.12.2022г;
за 2022г–650лв за периода 1.01.2021-31.03.2022, съгл. ПМС № 331/
26.11.2020, и 710лв за периода 1.04.2022г–31.12.2022, съгл. ПМС № 37/
24.03.2022;
за 2021г - 650лв, съгл. ПМС № 331/26.11.2020г;
за 2020г - 610лв, съгл. ПМС № 350/19.12.2019г;
за 2019г – 560лв, съгл. ПМС № 320/20.12.2018г;
за 2018г - 510лв, съгл. ПМС № 316/20.12.2017г;
за 2017г - 460лв, съгл. ПМС № 141/13.07.2017;
за 2016г – 420лв, съгл. ПМС № 375/28.12.2015.
Налага се извод, че размерът на обезщетение от 30 000лв би бил
справедлив в конкретния случай.
Същият не е прекомерен, тъй като се равнява на приблизително 338лв на
месец, което е по-малко спрямо средната минимална месечна работна заплата
за процесния период.
Върху дължимата главница на обезщетението за неимуществени вреди
се дължи мораторна лихва, считано от датата на приключване на
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда – на
3.07.2023г.
Достигането до крайни правни изводи за основателност на исковата
претенция до размера от 30 000лв, съвпадащи с тези на ВОС, предпоставят
неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на ОС-Варна.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и
неоснователността на двете жалби, разноски не следва да бъдат присъждани.
От представеното от процесуалния представител на ищцата
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л.40/ е видно, че е
15
договорено заплащане на възнаграждение от 1500лв при получаване на
решение по делото, т.е. уговорено е възнаграждение в брой, като липсват
данни за реалното му заплащане към момента даване ход на устните
състезания и обявяването на делото за решаване.
В мотивите, изложени по т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 6/6.11.2013г по
тьлк.д.№ 6/2012г, е прието, че разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл.78 ал.1
ГПК. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство е
прието, че, само когато е доказано извършването на разноски по делото, те
могат да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК. Когато е договорено
възнаграждение чрез заплащане в брой, това следва да бъде отразено в
договора, който да бъде приложен по делото. Това е така, защото в този
случай има характер на разписка, удостоверяваща реалното заплащане на
договорения размер на адв. възнаграждение.
В настоящия случай е видно, че адв. Ж. е бил надлежно упълномощен и
е осъществил представителната власт на ищцата по спора, като е извършвал
от нейно име валидни процесуални действия. Липсват, обаче, доказателства за
реално заплатено възнаграждение, което да дава основание да бъде възложено
като разноски на насрещната страна съразмерно уважената част от иска.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението на ОС-Варна № 489/05.05.2025 по гр. д.№
1100/2024, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Н. Т.
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ бл.122, ет.*, ап.**, сумата
от 30 000лв, представляващи обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна,
предходен № 70/2013 по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД № 1252/2018 по
описа на ОС–Варна, преобразувано НОХД № 918/2021 на ОС–Варна, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 3.07.2023 до окончателното й
изплащане, на осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и да заплати на ищцата
сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска - в размер
на 3060лв, представляващи заплатена държ. такса от 10лв и адв.
възнаграждение в размер на 3050лв, намалено по реда на чл.78 ал.5 ГПК ,
както и Е ОТХВЪРЛЕН искът на Г. Т. за разликата над 30 000лв до целия
претендиран размер от 75 000лв, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и
претенцията за обезщетение за забава върху тази разлика, равно на законната
лихва върху главницата, считано от 8.07.2022г. до 03.07.2023г., на осн.чл.86
ЗЗД.
16
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17