Решение по дело №69795/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18114
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20231110169795
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18114
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110169795 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от (ФИРМА) срещу
(ФИРМА) и Д. В. Д..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между него, като франчайзодател и (ФИРМА), като
франчайзополучател на 01.04.2022 г. е сключен договор за франчайз, по силата
на който ответникът (ФИРМА) е получил правото да развива търговска
дейност, като продава стоки и предоставя услуги под търговското
наименование (ИМЕ) получава за ползване помещение (магазин) и
необходимо оборудване, рекламни материали, ноу-хау и др. срещу
задължението да закупува от франчайзодателя стоки, като прави оборот в
размер на 160 000 лв. в рамките на една календарна година. В изпълнение на
това задължение между двете 1 дружества многократно са сключвани
договори за продажба на стоки, по които (ФИРМА) е изпълнило всички свои
задължения на продавач, но ответникът (ФИРМА) не е заплатил дължими
суми по фактурите за продажната цена, а също така не е заплатил суми за
рекламна и маркетинг дейност съгласно чл. 7 от договора. Посочва, че за всяка
продажба и за всяка извършена услуга по договора за франчайз е издадена
отделна фактура, която е връчена на ответника и в която подробно е описана
цената на услугата или продажбата, падежът на задължението, начинът на
плащане. Посочва, че на 05.01.2023 г. между (ФИРМА) и (ФИРМА) е
подписан договор, с който ответникът изрично е признал всички свои
задължения, в това число и задължението по фактура № ********** на
1
стойност от 6000 лв., а едноличният собственик на капитала на и управител на
(ФИРМА) – Д. В. Д., е встъпил в задълженията на (ФИРМА) като солидарен
длъжник, включително в задължението по процесната фактура № **********.
Посочва, че ответникът (ФИРМА) е изпаднал в забава за изпълнение на всяко
от задълженията, считано от деня, следващ настъпването на падежа до
17.12.2023 г., като общият размер на сумите за обезщетение за забава е 206,99
лв. Ищецът твърди, че и към момента на депозиране на ИМ ответникът не е
изпълнил задълженията си по сключения договор. Също така посочва, че
претендира от ответника Д. В. Д. като солидарен длъжник сумата от 4435,92
лв. – за задълженията по фактура №**********. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът редовно
призован, не се явява и не се представлява, както и не е изразил становище
делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
исковата молба, като моли съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
Претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
срещу ответника (ФИРМА) за следните суми: сума в общ размер на 16658,97
лева, представляваща главница по сключен договор за франчайз от 01.04.2022
г., за която сума са издадени следните фактури: № **********; № **********,
№ **********, № **********, № **********, № **********, № **********,
№ **********, № *********, № **********, № **********, № ********** и
№**********, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2023г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането и сума в размер
на 2036,99 лева – обезщетение за забава за периода от 08.12.2021г. до
17.12.2023г.
II. Иск с правно основание чл. 101, вр. чл. 79 ЗЗД срещу ответника Д. В.
Д. за сумата от 4435,92 лева, представляваща главница по сключен договор за
франчайз от 01.04.2022 г., по който ответникът е поел задължение с договор от
05.01.2023 г., в качеството си на солидарен длъжник.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК. Съгласно чл.
238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
2
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на иска, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед горното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в
общ размер на сумата от 3 639,84 лв., от които 747,84 лв. – държавна такса и
2 892 лв. – адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 238 и
чл. 239 ГПК ответникът (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: (ФИРМА) да плати на ищеца (ФИРМА) ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. (АДРЕС) сумата от 16 658,97 лв. (шестнадесет
хиляди шестстотин петдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) -
главница по договор за франчайз от 01.04.2022 г., за която сума са издадени
фактури: № **********; № **********, № **********, № **********, №
**********, № **********, № **********, № **********, № *********, №
**********, № **********, № ********** и №**********, ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 2 036,99 лв. две
хиляди тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 08.12.2021г. до 17.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 238 и
чл. 239 ГПК, ответникът Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: (ФИРМА) да
плати на ищеца (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. (АДРЕС), сумата от 4 435,92 лв. (четири хиляди четиристотин тридесет и
пет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща главница по сключен
договор за франчайз от 01.04.2022 г., за което е издадена фактура №
3
**********, за което ответникът е поел задължение с договор от 05.01.2023 г.,
в качеството си на солидарен длъжник с (ФИРМА).
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ***** да плати на ищеца (ФИРМА), ЕИК
*****, сумата от 3 639,84 лв. (три хиляди шестстотин тридесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки), от които 747,84 лв. – държавна такса и 2 892 лв.
– адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4