|
|
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
№ 456
гр. Пловдив, 17.02.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXIII състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3445 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно- процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба предявена от Община Кричим, депозирана чрез адвокат С. против Решение №1702 от 24.09.2019г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД №3728 по описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 10-07-08- 49#1/23.05.2019г. на Кмета на Община Кричим, с което на И.А.Р. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 232, ал.5, т.1 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал.5, т.1 от ЗУТ.
Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен като излага подробни съображения.
Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаването на Наказателно постановление № 10-07-08-
49#1/23.05.2019г. на Кмета на Община Кричим. Претендират се разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба, чрез адвокат А., намира касационните оплаквания за неоснователни. Не се претендират разноски по делото.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
И.А.Р., в срок до 08.04.2019г., не е изпълнил Заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017г. на зам. кмета на община Кричим за събаряне на незаконен обект, представляващ масивна плътна ограда, находяща се в гр.Кричим в УПИ Х-641 и УПИ XI-641, кв.108.
В Заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017г. е определен срок за доброволно изпълнение - едномесечен от влизането й в сила. Заповедта е обжалвана от Р. по съдебен ред. С Решение № 11958/08.10.2018г., постановено по АД № 4812/18г. ВАС е оставил в сила Решение № 293 от 12.02.2018г. на ПАС, постановено по АД № 2823/17г. Заповед № РД-02-09- 355 от 21.09.2017г. е влязла в сила.
Районният съд е приел, че заповедта е влязла в сила на 08.10.2018г. като доброволното изпълнение е следвало да бъде изпълнено до 08.11.2018Г.
Съдът е установил, че Заповед №РД-02-09-355 от 21.09.2017г. отново е предмет на спор по АД №1198/2019г. по описа на ПАС и се обжалва от съпругата на Р., която е заинтересувано лице като съсобственик в условията на СИО на процесната по административното дело ограда.Тъй като заповедта не е връчена на С.А.Р.и същата не е страна по делото, водено от Р. срещу заповедта, а има правен интерес, съдът е разгледал жалбата.
Първоинстанционният съд е установил, че въпреки неприключило съдебно производство е съставен АУАН с № АО-07-08-49 от 22.04.2019г. за неизпълнение на Заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017г.
Последвало е издаването на НП №10-07-08-49#1/23.05.2019г. на Кмета на Община Кричим, с което на И.А.Р. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 232, ал.5, т.1 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал.5, т.1 от ЗУТ.
ПРС е приел, че фактически Р. не може да изпълни Заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017г., тъй като заповедта не е влязла в сила спрямо друго лице, което има правен интерес да я обжалва. Приел е, че дори заповедта да е влязла в сила, то е налице нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок.
Касационният съд намира, че при постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбата на ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН.
Правилен е изводът на ПРС, че при неприключило съдебно производство по жалбата на съпругата му - С.А.Р., притежаваща самостоятелно право на жалба срещу Заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017г., заповедта не може да бъде фактически изпълнена от Р., тъй като административният акт не е влязъл в сила. Освен това касационният съд намира, че действително към дата - 08.04.2019г. за Р. не е възникнало задължение да изпълни заповедта, тъй като сроковете текат от датата на влизане в сила на заповедта, а не от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Ето защо, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1702 от 24.09.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3728 по описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.