Решение по дело №15868/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13967
Дата: 15 юли 2024 г.
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20231110115868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13967
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110115868 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Е. Н., ЕГН: ********** срещу Н.
В. П., гражданин на република Украйна, родена на ********** г., с която са предявени иск с
правна квалификация чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК за развод по вина на съпругата.
В исковата молба се твърди, че страните са се запознали в сайт за запознанства по
интернет през 2018 г. и ищецът посетил Република Украйна, за да се срещне с ответницата. В
началото на 2019 г. ответницата пристигнала в България и страните заживели заедно в
собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда, На 31.07.2019
г. в гр. София сключили граждански брак, като от брака няма родени деца и съпругата е
запазила предбрачното си фамилно име. Излагат се твърдения, че в началото отношенията
между страните били много добри. С течение на времето чувствата на съпругата към
съпруга започнали да охладняват, същата се държала грубо и аругантно, не разговаряла с
него, с което създавала впечетление у съпруга, че съжалява, че е сключила брак с него.
Съпрузите започнали да спят в отделни стаи, докато през месец септември 2021 г. съпругът
си събрал багажа и се преместил да живее в друг свои апартамент, а съпругата останала да
обитава жилището, което дотогава било семейно такова. Ищецът твърди, че до фактическата
им раздяла всички пари, които ответницата изкарвала харчела само за себе си, като една част
от тях изпращала и на свои роднини в Украйна. Ищецът заплащал всички сметки за ток,
вода, парно и т.н. Страните нямали общ семеен бюджет, изкараните от ищеца пари били
общи, а изкараните от ответницата били само за нея. Когато ищецът напуснал работа и
1
останал без доходи за кратък период от време, ответницата руптаела, не желаела да помага
със свои пари в домакинството, започнала да обижда ищеца, питала го какъв мъж е той,
казвала му, че той не става за нищо, започнала да се държи студено с него. След като ищецът
се изнесъл от жилището й заявил, че тя следва да заплаща всички разходи за ток, вода, парно
и т.н., но в края на 2022 г. установил, че не е плащала парно, вода, такси за поддръжка на
общите части в етажната собственост, поради което се били натрупали сметки на значителна
стойност. Ищецът посетил ответницата в обитавания от нея апартамент, за да разбере какво
се случва и защо тя не заплаща сметките си, при което същата се държала грубо и
аругантно, заявила на ищеца, че той е длъжен не само да плаща сметките за апартамента, но
и да й дава пари. Това поведение на ответницата много разочаровало ищеца, тъй като той я
оставил да живее в неговото жилище, като само я помолил да си плаща сметките, което тя не
правела. Между страните последвал скандал, при който ответницата употребила спрямо
ищеца обидни квалификации. В резултат на това страните изгубили всякаква връзка
помежду си и единственото общо между тях останал сключеният граждански брак.
Ответницата, призована по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез назначения от съда особен
представител, моли бракът да бъде прекратен.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак (л.6) ищецът К. Е. Н. и
ответницата Н. В. П. са сключили граждански брак на 31.07.2019 г. в гр. София.
В показанията си, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г.
/протокол на л. 40, стр. втора/ свидетелят Б. К. Н., син на ищеца, дава показания, че през
2019 г. страните са започнали да живеят заедно в гр. София, квартал „Надежда“, като
отношенията между страните били недобри, ищецът бил недоволен. Когато свидетелят
ходел на гости у тях, обстановката била нагнетена. Ответницата започнала да не се държи
добре с ищеца, обиждала го, страните се карали. През есента на 2021 г. ищецът се изнесъл от
семейното жилище и отишъл да живее при свидетеля. Ищецът споделял на свидетеля, че не
се чувства добре, че се чувства обиден и се карат със съпругата му. Свидетелят заявява, че
ищецът търсил ответницата, но без успех, страните не поддържали контакт. В жилището,
което преди това е било семейно, сега не живее никой, ищецът живее при свидетеля.
Свидетелят заявява, че не знае къде се намира ответницата в момента. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични и непротиворечиви, и обяви, че ще ги използва при
изграждане на доказателствените си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
2
развод е основателен. От показанията на свидетеля Б. Н. се установява, че страните не
живеят заедно повече от две години, като не поддържат никаква комуникация помежду си.
Следователно съпрузите се намират в състояние на продължителна фактическа раздала – не
живеят заедно от началото на брака си и не поддържат никакъв контакт. Това е един
значителен период от време, който напрактика съвпада с цялата продължителност на брака
им, през който страните реално са прекъснали брачната си връзка. Нарушени са принципите
на чл. 14 и чл. 17 СК, съгласно които отношенията между съпрузите се изграждат въз
основата на взаимно уважение, общи грижи и разбирателство, които в настоящия случай
напълно отсъстват между страните. Поради това, съдът намира, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, и следователно следва да бъде прекратена. Вярно е, че фактическата
раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (в този смисъл т. 3 от ППВС №
10/1971 г.), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата е следствие от
взаимното желание на съпрузите и нежеланието на всеки от тях да се съобрази с другия.
Следователно, през този период от време бракът съществува само формално, поради което и
като такъв същия следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искание
за това е направил ищецът с исковата молба, поради което съдът следва да се произнесе и по
въпроса относно вината на всеки един от тях (в този смисъл решение № 1129/30.04.1969 г. по
гр.д. № 690/1969 г., II г.о. на ВС). В брачния процес вината не се предполага, а подлежи на
установяване от този съпруг, който твърди, че другият е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че по делото е установено, че
брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по вина на съпругата, която е
започнала да се държи зле с ищеца, в резултат на което двамата са започнали да се карат,
усещало се е напрежение между тях и впоследствие ищецът се е изнесъл от семейното
жилище.Предвид изложеното, вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
ответницата Н. В. П..
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В настоящи случай, по
делото не се твърди и не се установява от брака да има ненавършили пълнолетие деца,
поради което съдът не дължи служебно произнасяне по тези въпроси.
3
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. І ГПК при установена по делото вина на съпруг разноските
се възлагат върху него.
С оглед на обстоятелството, че по делото е установена вина на съпругата за
прекратяването на брака, държавната такса в размер на 50 лева, дължима при решаване на
делото за развод, дължима на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК следва да бъде възложена на нея. Ищецът К. Н. претендира
и заплащане на адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, както и депозит за особен
представител в размер на 800 лева. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 2000 лева разноски по делото.
Такава мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК ГРАЖДАНСКИ
БРАК, сключен на 31.07.2019 г. в гр. София, община Столична, район „Оборище“, между К.
Е. Н., ЕГН: ********** и Н. В. П., гражданин на република Украйна, роден на **********
г., с Акт за граждански брак № 3242/31.07.2019 г. на община Столична, район „Оборище“
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, НАСТЪПИЛО ПО
ВИНА НА Н. В. П..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК Н. В. П., гражданин на
република Украйна, родена на ********** г. да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна такса при решаване на делото по иска за
развод на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК Н. В. П., гражданин на
република Украйна, родена на ********** г. да заплати на К. Е. Н., ЕГН: ********** сумата
от 2000 лева (две хиляди лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4