Решение по гр. дело №1651/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 198
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20195610101651
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 198

 

                                     гр. Димитровград, 13.07.2020г.

 

                         В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Димитровградският районен съд, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

при секретаря Дарина Петрова и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д. №1651/2019г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

 

В исковата молба ищецът твърди, че сключили граждански брак с ответника на 23.8.1981г. в град Димитровград.Нямало родени по време на брака непълнолетни деца. Бракът бил формално съществуващ, без възможност за възстановяване на съпружески взаимоотношения.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, като твърди, че по отношение на искането да се постанови ответницата да не носи брачното си фамилно име Ц. - оспорва това искане и моли съда да го остави без разглеждане, евентуално без уважение. Счита, че ищеца не е активно процесуално легитимиран да направи такова искане. Единствено и само съпругът който е сменил фамилното си име можел да поиска и да възстанови след развода фамилното си име преди този брак.По отношение на искането да се предостави на ищеца ползването на семейното жилище - оспорва това искане и моли съда да го остави без уважение. Счита, че страните нямат „семейно жилище" по смисъла на Семейния кодекса, евентуално ако имат такова то се намира в Испания, където съгласно ИМ са живели до фактическата си раздяла през 2014 г. в собствено дом.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител не поддържа искането за промяна на фамилното име на ответницата, както и за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

         Страните по делото са сключили граждански брак на 23.8.1981г., като съпругата е приела фамилното име на съпруга си-Ц., видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт №327 от 23.8.1981г. Не се спори във връзка с факта, че от брака си към настоящия момент страните нямат родени непълнолетни деца, поради което съдът изключва този факт от предмета на доказване.Не се прави искане за произнасяне на съда по въпроса за вината за разстройството на брака.

         С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна във връзка с твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото и фактическата раздяла между страните бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свид.Хр.Л., който установи, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от шест години, отношенията им били влошени и без възможност за заздравяване на брачната им връзка.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните по делото съществува само като формален такъв. Същият не е в интерес на семейството, нито на обществото, доколкото е лишен от смисъл и съдържание. От събраните по делото доказателства по безспорен начин бе доказано, че между съпрузите се е получило пълно отчуждение. В този смисъл бе установен не само факта, че брачната връзка между страните изцяло е лишена от дължимото си съдържание, но и че това състояние не би могло да бъде преодоляно.

В този смисъл съдът намира, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и че същият ще следва да бъде прекратен.

Ищецът не претендира за разноски и последните остават за страните така, както са ги направили. Съдът определя окончателна ДТ в размер на 40 лева, с оглед на което страните следва да заплатят допълнителна ДТ в размер на по 7.50 лева в полза на РС – Димитровград.

На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова тежест, както и платения депозит за назначения на ответника особен представител.

         Мотивиран от горното, съдът

 

                                                 Р     Е       Ш     И      :

        

         ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 23.8.1981г. в град Димитровград, област Хасково между Т.В.Ц., ЕГН ********** *** и К.М.Ц., ЕГН ********** ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака К.М.Ц., ЕГН ********** *** да продължи да носи брачното си фамилно име Ц..

 

ОСЪЖДА К.М.Ц., ЕГН ********** ***, да заплати допълнителна ДТ в размер на 7.50/ седем лева и 50 стотинки/ в полза на РС – Димитровград.

 

         ОСЪЖДА Т.В.Ц., ЕГН ********** *** , да заплати допълнителна ДТ в размер на 7.50/ седем лева и 50 стотинки/ в полза на РС – Димитровград.

 

         Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН   СЪДИЯ: /п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 13.07.2020 г.

Секретар: Д.Петрова