Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.С., 23.01.2012год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на осми ноември 2011год., в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря Сн.Б., като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 2481 по описа за 2011год,за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, съгл. нот. акт №**, том І, рег.№ 788, по нот. дело № 38/2001год., намиращ се в парцел ІІІ, кв.* в гр.С., м. НПЗ „Х.Д.” от 8673кв.м, съгл. Скица № АС-70-00-34 по рег. пр. от 16.03.2000год. на СО, район „С.”. Сочи се , че съседен на имота на ищеца от изток е парцел ІV, в който е разположена производствената база на ответника „Е.Б. Б.”ЕАД. Твърди се в исковата молба, че от преди повече от пет години , без основание, навлизайки самоволно в имота на ищеца, ответникът ползва 500кв.м за паркинг и място за товаро-разтоварни дейност на готова продукция от производствената си база, като това се прави въпреки изричното противопоставяне от страна на ищеца. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата 36 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствения на ищеца недвижим имот от ответника за периода от 21.06.2008год. до 22.06.2011год. Претендира се и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

              Ответникът оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения, които са изложени в писмения му отговор.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема  следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство нот. акт №**, том І, рег.№ 788, по нот. дело № 38/2001год., се установява, че ищецът е собственик на идеална част от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ, кв.4а, по плана на С., м. НПЗ „Х.Д.” с площ на целия имот от 8673 кв.м. по скица при граници на същия : ул.”М.”, урегулиран поземлен имот ІV, урегулиран поземлен имот ІІ и находящите се в него сгради „Административно-производствена сграда” и „Масивен склад за машини и съоръжения”.

По делото също така не е спорно обстоятелството, че имотът на ответното дружество се намира в съседния, граничещ до имота на ищеца УПИ ІV, прездназначен за административна и производствена дейност.

Видно от представените по делото и приети като доказателства Протокол от 03.12.1993год. за доброволно разпределение на площта на парцел ІІІ, кв.*, ул.”М.”№**, както и Споразумение от 13.07.1995год. страните са си разпределили общото ползване , както на частта от имота, която е съсобствена, така и са уредили правото на ответника за обслужващо ползване на пътя между сградите на „Х.”ООД,  „Е.Б. Б.”ЕАД и „БМК”ЕАД, което е станало по силата на Споразумението от 13.07.1995год.

Въз основа на така установените по делото факти следва да се направи извода за неонователност на така предявения иск. По делото се установи наличието на договорни отношения между страните, свързани с начина на ползването на частта от имота на ищеца, които към настоящия момент не са прекратени. Обстоятелството, че към момента на сключването на споразуменията имотът е бил държавна собственост, респ. дружествата са били с държавно имущество няма абсолютно никакво отношение към валидността на тези споразумения след приватизацията им, тъй като приватизираните дружества се явяват правоприемник както на активите и пасивите, така и на правата и задълженията, които са били придобити от приватизираните държавни предприятия. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите С.С. и Г.П. не се установи ответникът чрез действията си да е надхвърлял правата за ползване на имота, които са му били предоставени по силата протокола от 03.12.1993год. и Споразумението от 13.07.1995год.

Предвид така изложените по-горе съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен от съда като неоснователен. Само за пълнота на изложеното следва да се посочи и че ищецът не ангажира доказателства и за размера на претендираното от него обезщетение за ползване въпреки, че това няма отношение към решаващите мотиви на съда за неоснователността на предявения иск.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

       Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.”ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.С., ул.”Г.”№*, ет.*, ап.*, чрез адв. Н.Г. срещу „Е.Б. Б.”ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С.”№* иск за сумата 36 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствения на ищеца недвижим имот от ответника за периода от 21.06.2008год. до 22.06.2011год., като неоснователен.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

 

СЪДИЯ :