№ 2842
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110140588 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „С---------” АД, с която са предявени
установителни искове срещу „Т-----“ ЕООД. Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 1267,28 лв., представляваща продажна цена за
потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода 14.07.2017 г. – 14.02.2020 г. и за
сумата от 109,85 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 14.08.2017 г. – 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2021 г.
до окончателното плащане. Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до посочения имот е извършил
услугите, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
отношенията между страните са регулирани от общи условия, одобрени от ДКЕВР. Ответникът
оспорва иска. Твърди, че искът е неоснователен. Прави възражение за погасяване по давност в
подаденото възражение в заповедното производство.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за ВиК услуги. Установи се, че исковата молба е
постъпила в съда в законния срок.
Съгласно чл. § 1, ал.1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи облигационната връзка, по отношение на доставените
водоснабдителни и канализационни услуги се създава по силата на закона със страни –
1
доставчика на ВиК услуги – ищеца и собственика или ползвателя на водоснабдения имот -
ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗРВКУ, доставката на ВиК услуги се
извършва по регулирани от ДКЕВР цени и се осъществява по публично известни общи
условия.
От представената справка от имотен регистър, воден от Агенция по вписванията е
видно, че ответникът е придобил собствеността върху имота, следователно за посочения
период страните са били в договорни отношения по повод доставка на ВиК услуги в имота
на ответника. Справката е от официален държавен регистър, в който се вписват всички
сделки с недвижими имоти и за целите на настоящото дело е достатъчно доказателство, че
ответникът е собственик на имота.
Отношенията между страните са регулирани от Общи условия, одобрени от ДКЕВР с
Решение от 17.07.2006 г.
Според клаузите на ОУ /чл.31,ал.2/, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след издаване на
фактура. В чл.42 от същите при неизпълнение на задължението за заплащане на издадените
фактури, се начислява законната лихва за забава, начислена от първия ден, след настъпване
на падежа.
Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, чийто констатации съдът
изцяло възприема при разрешаване на спора като обективно и компетентно изготвени.
Съдът намира, че възражението на ответника за погасителна давност се явява
основателно и в една част, задълженията му са се погасявали с тригодишна давност
съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС, поради което исковете
следва да се уважат само в непогасената им по давност част за процесния период.
Непогасена по давност е претенцията на ищеца за главница за задължения с настъпил падеж
в периода 17.02.2018 г. – 14.02.2020 г., а именно доставени ВиК услуги в периода 09.01.2018
г. – 14.02.2020 г. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза стойността на
ползваните ВиК услуги за този период е в размер на 1031,12 лв. Претенцията за законна
лихва за забава върху посочената главница е в размер на 87,15 лв.
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Т-----“ ЕООД ЕИК ---- дължи на „С---------” АД,
ЕИК ----- сумата от 1031,12 лв. – главница за доставени ВиК услуги в периода 09.01.2018 г. –
14.02.2020 г. в имот, находящ се в гр. С----, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 87,15 лв.– лихва за забава върху
главното вземане за периода 14.03.2018 г. – 14.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до
пълния предявен размер от 1377.13 лева и за периода 14.07.2017 г. – 08.01.2018 г. и искът за лихва
за разликата до пълния предявен размер от 109,85 лева и за периода 14.08.2017 – 13.03.2018 г., като
погасени по давност.
2
ОСЪЖДА „Т-----“ ЕООД ЕИК ---- да заплати на „С---------” АД, ЕИК ----- сумата от
365,96 лева – разноски в настоящото и заповедното производство по ч.гр.д. 9591/2021 г., СРС, 26
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3