№ 242
гр. Самоков, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Евелина Д. Неделчева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870100422 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от В. С. В. с
ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК *********.Искът е на стойност
50лева и касае искане за възстановяване на платена сума по договор за кредит
от 13.03.2023г. за разглеждане на документи тъй като според ищеца това е
уговорка в договора която е нищожна, като неравноправна.
Твърди се в исковата молба, че договорът между страните има
неравноправна клауза за разглеждане на документи, която води до
надвишаване на определения със Закона за потребителския кредит ГПР
(годишен процент на разходите). Отправя искане да бъде върната на ищеца
платената без основание сума от 50лева по кредита.
Ответника твърди че искът е недопустим, неоснователен и недоказан,
тъй като страната нито се е възползвала в 14-дневен срок да прекрати
договора, платила е всички такси и води неправомерен процес.Счита, че
договора не води до нарушение на ЗПК и не е е надвишен ГПР.
Касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 10 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК и вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на
клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, по договора за кредит между
страните.Съдът счита че всяка от страните е представила необходимите
писмени доказателства за твърденията си.Не е спорно че между двете страни e
1
сключен договор за кредит и че ищцата е заплатила сумата от 50лева по всеки
от тях за разглеждане на документи.По контракта се твърди че с тази такса
кредиторът е заблудил потребителя като вписал по договорa за сумата от
2500лева за общ процент по разходите 54.32%.С включване на таксата общия
ГПР ставал 54.32% и потребителят бил заблуден.
На 13.03.2023г. между ищеца и ответното дружество бил сключен
договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост
заемни средства в размер на 2500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема
22,00%, годишен процент на разходите - 54,32% .
Съгласно договора заемателят дължи и такса за разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 892,94 лева, която той
следва да престара заедно с месечната погасителна вноска.
Ищецът счита уговорката в договорите за заплащане на такса за
разглеждане за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на
договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и
плащане такса за това при разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или
обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да
вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след
като е била направена заявката, като потребителят „преди подписване на
договора се задължава да плата такса, за която не му е известно в какъв размер
ще бъде и как ще бъде платена. Таксите са във фиксиран размер – 892.94лева.
Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга
от заемодателя. Поради и което считат, че клауза има неравноправен характер
по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК.
По изложените съображения, според ищеца таксата за разглеждане е
излязла в разрез с добросъвестността. Предвидено е тя да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита. Но същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца
- заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя
представлявала допълнителна облага-печалба към възнаградителната
лихва.Съдът обаче в този случай няма как да се съгласи че ищеца е бил
заблуден за общия разход по ГПР.Това е така тъй като в договора ответника
коректно е описал ГПР, ищеца дори и посочил това в исковата молба, но
въпреки това счита че има някаква заблуда.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от,
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
2
правни изводи:
Съгласно предствените договори за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
разглеждане на документи.
Неправилно е отбелязано в исковата молба че не са спазени и
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е еднакъв с посочения в поради което не е заблудил
потребителя, не е налице заблуждаваща търговска практика поради което не е
налице и нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици
по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на
задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит
по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за такса експресно разглеждане е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал.1 и 2 3ПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Както съдът отбеляза такова нарушение не е налице.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът от 50лева се явява
неоснователен и съдът приема че ответника не дължи на ищеца
претендираната сума от 50лева, която да представлява неправомерно
изплатени такси за разглеждане на документи за два броя кредити.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника сумата от 150 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение, който счита за справедлив, а
искането над тази сума за неоснователно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от В. С. В. с ЕГН ********** срещу
„Ю.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата в размер на 50 (петдесет) лева,
представляващи неправомерно изплатени такси за разглеждане на документи
за отпускане на кредит.
ОСЪЖДА В. С. В. с ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София сумата от 150лева за
юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4