Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………………2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. ТАНЯ
КУНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 878 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба вх. № 12686/23.04.2019г. от Г.Т.Г., ЕГН ********** ***, в качеството му на
длъжник по изп.д. № 20198950400333 на ЧСИ Л.Станев, против постановление от
22.03.2019г., с което ЧСИ е отказал да прекрати изп.д., на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
Счита, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно, т.к. ЧСИ не е съобразил както
твърденията му, така и ангажираните от него доказателства. Намира, че вече бившата му съпруга и взискател по изп.д. злоупотребява с право. Иска да бъде
взето предвид, че още на 04.01.2019г., когато му е бил връчен препис от
решението, по което е издаден и изп.лист е поискал да плати задължението си за
издръжка, превеждайки по известната му сметка на Л.М., сумата от 4000.00лв.,
която сума му била върната, като неполучена на 07.01.2019г., за което научил на
18.01.2019г., когато направил следващ опит да преведе следваща сума. Съобщено
му било, че банковата сметка на Л.М., по която иска да преведе сумите е
закрита. Изпратил сумата от 5200.00лв. с пощенски запис на адреса на бившата си
съпруга, който бил обявен и по гр.д. № 2356/2018г. на ВОС-ГО. Сумата отново му
била върната, като неполучена. Междувременно на 04.02.2019г. по посоченото
гр.д. депозирал молба, с която уведомява Л.М. чрез съда за преведените с
пощенски запис суми. С молбата поискал тя да бъде задължена да посочи
променения си адрес и банкова сметка, ***. На 08.03.2019г. отново превел сумата
от 800.00лв. с пощенски запис на известния му адрес. Едва на 19.03.2019г. узнал
за образуваното срещу него изп.дело, въз основа на издаден по гр.д. №
2356/2018г. изпълнителен лист. Едва на 21.03.2019г. Л.М. посочила новия си
адрес ***. , а на 11.04.2019г. узнал и новата й банкова сметка, ***.02.2019г.
Смята, че не е станал причина за образуване на делото и не дължи по него такси.
Смята, че е платил повече от колкото дължи за издръжките, включително и за
периода от 29.11.2018г. до настоящия момент за детето Тодор, когато то е живее
при него, а не при майка си, грижи се за него, отглежда го и издържа. Плащането
е правил само доколкото гр.д. № 2356/2018г. е висящо и към настоящия момент
няма произнасяне на ВКС.
Моли се да бъде
отменено обжалваното постановление. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
В писмен
отговор Л.Н. Георгиева, ЕГН **********, чрез адв. Ст.Т.
оспорва жалбата, като неоснователна. Бившият й съпруг винаги е заявявал, че
няма да й заплаща никаква издръжка. Такава не е заплащал през целия дълъг период,
докато тече бракоразводното дело и е
отглеждала сама двете деца. Не заплатил издръжка и след постановяване на решението
по гр.д. № 2356/2018г. на ВО-ГО и до образуване на изп.д. С учудване разбрала,
че иска да плаща издръжка едва след завеждане на изп.д. пред ЧСИ Л.Станев. Той
само привидно е правил опити да плати, доколкото е знаел, че живее на нов
адрес. Наложило се е да напусне наетото от нея жилище в гр. Варна, ул.
„Подвис-парк“, бл. 28 преди зимата и заживее при приятеля си от началото на
2019г., точно поради липсата на средства. Банковата си сметка закрила много
преди узнаването на решението по гр.д. № 2356/2018г. на ВОС поради желанието й
да преустанови договорните си отношения с банковата институция, към която е
била открита и открие в друга банка и при по-изгодни условия. Въпреки, че
уведомила бившия си съпруг, че има нова банкова сметка, ***, поради нежеланието
му да заплаща издръжка. В края на 2018г. го уведомила и за това, че от началото
на 2019г. ще живее при приятеля си в гр. Варна, ул. „Бял крем“, № 6, от където
ставало предаването на децата за контакти с баща си и той посещавал многократно.
По повод на детето Филипа, чрез ДСИ при ВРС Хр.Калчева по изп.д. № 7168/2018г.
са провеждани няколко срещи с бащата и при тези срещи заявявал, че майката и
децата живеят на посочения адрес. В подадената от него жалба срещу решението по
гр.д. № 2356/2018г. е посочил адреса на който живее семейството му-гр. Варна,
ул. „Бял крем“. Г.Г. е предоставил адреса й в гр. Варна, ул. „Бял крем“, № 6 и
на ЧСИ Н.Г. по заведеното от него срещу нея, като длъжник изп.д., на който
адрес е получила уведомление на 30.01.2019г.
Освен това при по изпратените пощенски записи е посочена с фамилно име М.,
а тя все още носи фамилното име Георгиева и не би могла да получи записите, ако
и да й бяха съобщени. Възразява, че не е знаела нито за опитите на Г. да й преведе издръжка за
децата по банков път, нито за опитите му да й изпрати пощенски запис.
Моли се
обжалваното постановление да бъде потвърдено. Иска да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По делото са
приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното постановление, намирайки жалбата за неоснователна. Счита, че
не са налице основанията за прекратяване, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 1 от ГПК-длъжникът не е приложил заверена разписка , няма писмо от банка
и не представя квитанция от пощенска станция, че сумите са постъпили в патримониума на взискателя. Неоснователно е и оплакването
на длъжника, че взискателят е действал при
злоупотреба с право. Тя не е била уведомена за намерението вна
длъжника да плати. Освен това от данните
по изп.д. на СИС при ВРС за осъществяване
режима на лични отношения между децата Филипа и Тодор и баща им Г.Г., детето Филипа е било предавано на бащата точно от новия
адрес на Л. Георгиева.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав има предвид
следното:
Изп.д.
№ 20198950400333/06.03.2019г. на ЧСИ Л.Станев е образувано от взискателя Л.Н.М.. На 19.03.2019г. е редовно връчена ПДИ на
длъжника Г.Т.Г.. На 21.03.2019г. длъжникът е навел твърдения, че е правил опити
да плати, но взискателката Л.М. не е оказала
съдействие. Той обаче не е станал причина за завеждане на изп.д. и няма
качеството на взискател. Поискал е производството да
бъде прекратено.
На
22.03.2019г. ЧСИ Л.Станев е постановил обжалвания отказ да прекрати изп.д., на
осн. чл. 433 ,ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави изводи за допустимост на жалбата, като подадена
в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, щом постановеният отказ е съобщен на длъжника
на 11.04.2019г., а при подаване на жалбата е ползвана пощенска услуга и е
удостоверена като дата на пощенското клеймо 18.04.2019г., изхожда
от легитимирана страна-длъжник по изпълнението и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, при наличието на правен интерес.
Жалбата се явява неоснователна,
разгледана по съществото си.
За да стигне до този извод съдът има
предвид следното:
Видно изп.д. е образувано на
06.03.2019г. До този момент Г.Т.Г. действително е правил опити да внесе по
сметка на Л.Н. Георгиева още на 04.01.2019г. сумата от 4000.00лв., която е
върната по сметката му на 07.01.20199г. и повторно на 18.01.2019г. Длъжникът е
бил уведомен, че сметката по която иска да преведе сумата е закрита.
Същият ден е изпратил със пощенски
запис сумата от 5200.00лв., останала неполучена, понеже адресатът не е открит
на адреса. Повторно поискал да изпрати сумата от 800.00лв. на 08.03.2019г., но
при същия резултат.
Така, обаче към 22.03.2019г., когато е
постановен от ЧСИ обжалвания отказ да прекрати изп.д., не са били налице нито
едно от основанията по чл. 433 и в частност чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за
прекратяване на производството по изп.д. Длъжникът нито е представил разписка
от взискателя, че е платил, нито квитанция от пощенска станция, че сумата е
платена или писмо от банка, че сумата е внесена за взискателя. Не се доказа, че Л. Георгиева е знаела, че
бившият й съпруг иска да плати, като й прави преводи и изпраща сума за издръжка
на децата с пощенски запис и тя не оказва съдействие. Не се доказа още, че
единствено с цел да препятства плащане е закрила банковата си сметка и
напуснала известния на длъжника свой адрес. Видно от представения договор за
наем на недвижим имот, сключеният такъв на 14.06.2017г. е прекратен от страните
на 31.12.2018г.
Съставът обаче прима за доказано, че
на Г.Г. му е бил известен преди завеждане на изп.д. №
20198950400333 на 06.03.2019г. новия адрес на Л. ***. От една страна твърде
невероятно е бащата да не знае адреса на който живее бившата му съпруга, при
положение, че отглежда децата му Тодор и Филипа, по отношение на които има
определен от съда режим на лични отношения и да не ги е вземал или съпровождал
до дома им или питал 11-годишното си дете Тодор, за което няма спор, че вижда и
взема при себе си, ако е искал да плати. От друга страна, видно от
представените от Л. Георгиева доказателства, тя е получила уведомление на
30.01.2019г. по изп.д. № 20157160400274 на ЧСИ Н.Г., по което е длъжник, а
бившият й съпруг-взискател , на посочения от него
адрес в гр. Варна, ул. „Бял крем“, № 6. А видно от извършената от съда справка
с деловодна система при ВОС, подавайки касационна жалба срещу решението по
в.гр.д. № 2356/2018г. на 04.02.2019г. Г.Г. е навел
оплаквания, че децата му живея в гр. Варна, ул. „Бял крем“, а не на адресите,
обсъждани от съда на ул. „Подвис-парк“ и ул. „Роза.
Последно казаното означава, че към
30.01.2019г. или най-късно на 04.02.2019г., далеч преди образуване на изп.д. на
06.03.2019г. Г. е знаел къде живее бившата му съпруга и е можел, ако иска на
този адрес да направи паричен превод с дължимата за издръжката на децата сума,
но не е.
Налага се извода, че не се доказа злоупотреба
с право от страна на въззивницата, а просто
несвоевременно изпълнение на задължението от страна на длъжника, въпреки, че от
датата на която сам е узнал за решението с което дължи издръжка за двете си
деца, определена от ВОС-04.01.2019г. до датата
на образуване на изп.д. на 06.03.2019г. му е предоставен достатъчен
срок, с оглед характера на задължението-за месечна издръжка на деца, да
изпълни. След като няма плащане до образуване на изп.д., длъжникът дължи не
само главници и лихви, но и разноски.
В обобщение, може да бъде посочено, че
до 22.03.2019г. плащане на задължението за издръжка за децата Тодор и Филипа
няма, поради законосъобразно ЧСИ е постановил отказ да прекрати изп.д.
Вярно, че на 16.04.2019г. по новата
сметка на Л. Георгиева е постъпила сумата от 3750.00лв.-издръжка за детето
Филипа, за периода от 09.10.2017г. до 30.04.2019г. и сумата от
1515.00лв.-издръжка за детето Тодор, за периода от 13.04.2018г. до 29.11.2018г.
и на 18.04.2019г. сумата от
1010.00лв.-издръжка за детето Тодор, за периода от 30.11.2018г. до
30.04.2019г.
За да се освободи от задължение,
длъжникът е можел да плати задължението си, но при образувано изп.д. и връчена
ПДИ само чрез направата на вноски за
погашение по сметка на ЧСИ, по аргумент на разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК,
както е бил посъветван от ЧСИ и не както
е постъпил той, чрез плащане на посочените по-горе дати директно по новата сметка на взискателката. Така извършеното плащане изобщо не би следва да бъде зачетено като надлежно
погасяване на дълга или на част от него.
Дори и да се приеме противното, то
длъжникът е останал задължен след така направените три плащания-две на
16.04.2019г. и едно на 18.04.2019г., доколкото задължението му обхваща
главници, лихви и разноски, дължими в
последователността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Заплатил е общо сумата от 6275.00лв. С прости математически изчисления, съдът е
установил, че за детето Тодор в периода от 13.04.2018г. до 30.04.2019г.
задължението на бащата възлиза на сумата от 2486.66лв., а за детето Филипа за периода от 09.10.2017г. до
30.04.2019г.-в размер на 3660.00лв.
или общо 6146.66лв. Видно само за
главниците е надвнесена с трите плащания сумата от 128.34лв. Задължението за издръжка обаче, видно от постановеното
решение, в изпълнение на което е образувано изп.д. е лихвоносно. Само законната
лихва върху задължението към детето Тодор, считано от първо число на месеца, за
който се дължи до 16.04.2019г. за периода на задълженията от м.04.2018г. до м.
11.2018г. и считано от първо число на
месеца, за който се дължи до 18.04.2019г. за периода на задълженията от
м.12.2018г. до м. 04.2019г. е в размер на 131.62лв.
Законната лихва върху задължението към детето Филипа, считано от първо число на
месеца, за който се дължи до 16.04.2019г. за периода на задълженията от м.10.2017г.
до м. 04.2019г. е в общ размер на 283.43лв.
Законната лихва е изчислена от съда с помощта на Calculator.bg. Бащата дължи и разноски по
изпълнението. Според връчената му ПДИ той дължи и такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ от 682.09лв., който акт на ЧСИ
е влязъл в сила в тази част, като необжалван. Г.Т.Г. има и непогасени публични държавни задължения от 304.97лв., които следва да бъдат
събрани в изпълнението.
С оглед всички тези непогасени
задължения се налага категоричния извод на съда, че изп.д. правилно не е било
прекратено от ЧСИ с постановлението от 22.03.2019г., дори и да се абстрахира,
че изпълнението е по повод на дължима издръжка.
Обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, не се следват
разноски на жалбоподателя, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Той следва да бъде
осъден да заплати на Л.Н. Георгиева 200.00лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие на л. 64-65 от делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК жалба
вх. № 12686/23.04.2019г. от Г.Т.Г., ЕГН **********
***, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20198950400333 на ЧСИ Л.Станев,
против постановление от 22.03.2019г., с което ЧСИ е отказал да прекрати изп.д.,
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Т.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на Л.Н.
Георгиева ЕГН ********** *** сумата от 200.00лв., представляваща разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на осн. чл. 437, ал. 4, предл. 2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.