РЕШЕНИЕ
№…………………./………………2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми
състав
На четвърти юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1173
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ИВ MAP
1" ЕООД, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК
*********, представлявано от управителя си М.Л.А., депозирана чрез адв.Б.Р., против Наказателно
постановление № 409507F-404761/18. 02. 2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на дружеството
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 25 075,43 /двадесет и пет хиляди седемдесет и пет лева и четиридесет
и три стотинки/ лв. на основание чл.180, ал. 2, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, като се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, се представлява от адв.Б.Р.,
който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага аргументи, че НП не притежава годна
обстоятелствена част. По делото било установено, че дружеството не е формирало
оборот за два последователни месеца, който да надхвърля 50 000 лева
съгласно чл. 96 от ЗДДС поради това счита, че за дружеството не е имало
задължение да подава такова заявление, а от там и не следва да бъде ангажирана
отговорност по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС. В НП не бил описан начина, по който
дружеството следвало да декларира този данък с оглед разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС. Не бил описан и срока, в който е следвало да бъде начислен този данък. Поради
това счита, че е невъзможно
установяването на датата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Излага
виждането си, че АНО е следвало да опише и начина, по който се декларира
данъка, тъй като имало различни способи за декларирането му съобразно
разписаното в чл. 96 от ЗДДС. В пренията се
сочи още, че то не съдържа дата на извършване на нарушението. На трето
място счита, че обстоятелствената част на НП е негодна поради това, че не ставало
ясно дали дружеството е наказано по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като
правилото за поведение разписано в тази норма е за лице, което е регистрирано
по този закон. На четвърто място счита, че органът е следвало да
индивидуализира доставката, с която „И.м.1“ ЕООД е преминало оборот от
50 000 лева, както се твърди в НП. Не била посочена и методиката, по която
е определен данъка, респективно и определена имуществената санкция за
дружеството. Не можела да се извлече волята на органа в тази част, както и не
можело да се определи ставката, която е избрана. От описания оборот от
150 452.60 лева 20 % от тази сума не е равна на 25 075.43 лева. Моли,
да се отмени НП на основание, че същото е неправилно. От събраната и приобщена
по делото СЧЕ се установило, че дружеството не било формирало оборот за два
последователни месеца, който да надхвърля 50 000 лева, поради което нямало
и задължение за регистрация, респективно не е осъществило и състава на
нарушението вменено му с НП. Същото не е имало задължение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Органът не е съобразил при издаване на НП постъпилите доказателства в
рамките на административното производство. Алтернативно се моли да се приложи
привилегированата норма или на чл.180,
ал.3 или на чл.180, ал.4 от ЗДДС, тъй като дружеството е начислило в
предвидения в чл. 180, ал. 3 и ал.4 от ЗДДС срок данъка описан в НП.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н.,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 09.07.2018г. в ТД на НАП-Варна, за „ИВ MAP 1“
ЕООД с ЕИК *********, било подадено заявление с вх.№
033911801411963/09.07.2018г за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал.1
от ЗДДС. Във връзка с това заявление била възложена проверка с Резолюция №
032691801421176/10.07.2018г. Проверката била възложена на св.Б.Н. -инспектор по
приходите в ТД на НАП-Варна и неин колега и приключила с издаването на Акт за
регистрация по ЗДДС № 030421801521436/23.07.2018г., връчен на дата 24.07.2018г.
по електронен път на адрес: deni92@mbox.is-bg.net. В хода на проверката било установено, че „ИВ MAP 1“ ЕООД е юридическо лице
вписано в TP на 19.09.2013г. с едноличен собственик на капитала
и управител М.Л.А.. Осъществяваната дейност от дружеството била свързана с
търговия на дребно на разнородни стоки в магазин и със стопанисване на
лоби-бар. Задълженото лице имало регистрирани три фискални устройства /ФУ/ тип
2- ФПр в търговски обекти-магазин и лоби-бар
„Шипка", находящи се в гр. Варна, кк Златни пясъци, х.к. Шипка.: с номер: DT426452
въведен в експлоатация на 31.05.2018г и с №DT426579 и с №DT427957
въведени в експлоатация на 22.03.2018г. При проверката били представени месечни
отчети от трите ФУ. Не били представени издадени сторно
касови бележки. За периода на проверката дружеството представило издадени шест
приходни фактури от №2/10.05.2018г. до №5/13.06.2018г. и с
№**********/31.05.2018г. и №**********/30.06.2018г. с основания комисионни от
продажба на лотарийни билети и продажба на вина с посочен начин на плащане в
брой и чрез прихващане. Не били декларирани анулирани фактури. Дружеството
декларирало две банкови сметки: в Алианц Банк България АД в лева, открита на 03.08.2015г. / за тази
банкова сметка ***а на движение по същата/ и в УниКредит
Булбанк АД в лева, открита на 02.09.2015г. Представени били банкови извлечения от които се установило, че
има постъпвали суми през ПОС терминал. От извършената документална проверка, проверяващите
установили, че дружеството през проверявания период 01.07.2017г.-30.06.2018г. е реализирало
облагаем оборот в размер на 90 065, 16 лв. включващ облагаеми обороти от
м.04, м.05 и м.06 на 2018г.. констатирано било още, че в периода 01.05.2018г.-
17.06.2018г. е реализирало облагаем оборот по чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС в
размер на 50 311.47лв., като същият бил достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, вкл. текущия, на дата 17.06.2018г. Поради това приели, че за ЗЛ са били налице
основания за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС, тъй като съгласно
последната разпоредба (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г, в сила от 01.01.2018г.) „когато оборотът е достигнат за период не
по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да
подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Поради
това проверяващите приели, че ЗЛ е следвало да подаде Заявление за регистрация
по чл. 96 от ЗДДС в срок до 24.06.2018г. /първи работен ден 25.06.2018г./ Такова
заявление обаче, било подадено на 09.07.2018г., поради което от страна на
проверяващия орган било прието, че заявлението е подадено след изтичане на законоустановения срок. Проверяваното лице било
регистрирано по ЗДДС на 24.07.2018г.- датата на връчване на Акта за регистрация
по ЗДДС №030421801521436/23.07.2018г.
В резултат на извършената документална проверка
/представени са справка за облагаемия оборот; приходни фактури с номера
№6/06.07.2018г., №7/06.07.2018г. и с №1/27.04.2018г. и кредитно известие към
нея от 02.05.2018г.; приемо-предавателни протоколи;
отчети за периода 01.07.2018-23.07.2018г. от ФУ; банкови извлечения/ бил
установил реализиран облагаем оборот за периода 17.06.2018г. - 23.07.2018г., в размер на 150 452,60лв., като
неначисления ДДС бил в размер на
25075,43лв.
При
тези констатации, св.Н. приела, че са нарушени разпоредбите на чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС , чл.180, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и на 05.09.2018г. съставила срещу въззивното дружество АУАН. Актът бил предявен и връчен на
упълномощено от управителя на въззивното дружество
лице, което го подписало с отбелязване, че има възражения, които ще представи в
законоустановения срок.
По делото постъпили писмени възражения
от въззивното дружество, към които били приложени и
доказателства- справка за облагаем оборот, фактура от 24.07.2018г., 2 бр. приемо- предавателни протоколи и кредитно известие.
На основание чл. 52, ал.4 от ЗАНН, АНО
изискал събирането на допълнително доказателства за определяне на коректния
размер на неначисления ДДС в т.ч. на доставката, с която се надхвърля прага от
50 000лв. въпреки горното било установено, не може да бъде изведен от ФУ нужния
КЛЕН, а и липсвал КЛЕН на хартиен носител. С оглед горното, АНО приел, че като
се има предвид че дължимия ДДС /който представлява и размера на наложената
имуществена санкция/, е определен в полза на лицето /т.е. е в по-малък размер,
в сравнение ако данъкът би бил определен като се добави стойността на
доставката, с която се надхвърля прага за задължителна регистрация/,
наказателно постановление следва да бъде издадено на основание на чл.53, ал.2
от ЗАНН, тъй като приел, че по безспорен начин е установен извършителя и самото
админстративно нарушение. АНО приел, че е нарушен
/осъществен / състава на чл.180, ал.1 от ЗДДС, чл.180, ал.2 от ЗДДС, чл.86, ал.1
от ЗДДС, чл.86, ал.2 от ЗДДС и издал обжалваното НП, а възраженията на
дружеството приел за неоснователни. НП
било връчено упълномощено лице на 21.02.2019г.
В хода на въззивното
производство бе назначена и приета по делото съдебно– счетоводна експертиза.
Видно от нейното заключение в отчетите на фискалната памет на трите ФУ в проверявания обект, се
съдържат данни за отчетени обороти в две групи продажби - Група А с нула
процента ставка на ДДС и Група Б с 20% ставка на ДДС. От материалите в
преписката се установи, че маркираните в Група А обороти представляват оборот
от продажби на лотарийни билети. Същите не представляват оборот на посредника
(жалбоподателя), а на организатора на хазартната игра, поради което не формират
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, предвид което ССчЕ не включва оборотите от Група А при изчисленията на
облагаемия оборот на жалбоподателя. Облагаем оборот формират само комисионните,
документирани с фактура, издадена от жалбоподателя към организатора на
хазартната игра (по делото са представени две такава фактури - от 30.06.2018). ССчЕ уточнява, че по отношение
на ФУ DT426452 за обект лоби-бар, за месец юни дневните отчети в периода
06-13.06.2018 г. включително са приключвани в края на работния ден (преди 24:00
часа), а от 15.06.2018 г. включително нататък -сутринта на следващия ден.
Предвид това съставения отчет с дата 15.06.2018 г. в 09:32 часа на стойност 79,20
лв, отразява оборота за 14.06.2018 г. и т.н. за
следващите дни.
Според експертизата оборотът на „ИВ MAP
1" за задължителна регистрация по ЗДДС е достигнат през месец юни 2018 г.,
като на 15.06.2018 г. оборотът за първи път е надхвърлил прага от 50 000 лв.
със сумата 1 212 лв. (вж.табл.2).ССчЕ извършила
проверка в счетоводството на жалбоподателя относно продажбите, регистрирани с
ФУ за датата 15.06.2018 г., като систематизирала отделните Доставки по
хронология (табл.5), При което констатирала, че сумата 815,12 лв, представляваща разлика между прага от 50 000 лв. и
стойността на натрупания оборот към предходната Дата (14.06.2018) - 49 184,88
лв., е надхвърлена с продажбата на 1 брой цигари на стойност 5,20 лв.,
регистрирана на ФУ DT426579 към 15,49 часа. ССчЕ уточнява, че за 15.06.2018
г. и на двата касови апарата, на които има регистриран оборот от продажби, се
касае само за стоки от Група Б (със ставка на ДДС 20%).
Предвид установената от ССчЕ
друга дата, на която е достигнат оборот от 50 000 лв,
а именно 15.06.2018 г., експертизата изчислява и оборот за периода
01.05-15.06.2018 г. в размер 10 627,92 лв. (15137,53-2121,59-2388,02).
Определената от ССчЕ
стойност на оборота за периода 17.06-23.07.2018 г. е 150 350,40 лв., която сума
включва стойност на ДДС 25 058,40 лв.
В обжалваното НП за този период е
посочена сумата 150 452,60 лв., като при сравнение на изчисленията в НП с тези
на ССЕ се установява, че разликата между двете изчислени стойности в размер
102,20 лв. (150452,60-150350,40) се дължи на съобразеното от ССчЕ обстоятелство, че дневните отчети на ФУ за периода
след 13.06.2018 г. са съставяни на следващия ден сутринта, докато в
изчисленията на НАП са отразявани към датата на отчета.
Предвид установената от ССчЕ друга дата, на която е достигнат оборот от 50 000 лв.,
а именно 15.06.2018 г., експертизата изчислява и оборот за периода 15.06-23.07.2018 г. в размер 154 765,54 л в
(150350,40+2388,02+2027,12). Размерът на ДДС в тази сума възлиза на 25 794,26 лв.
Съобразно изчисленията ССчЕ дава заключение, че „ИВ MAP 1" ЕООД е преминало
оборот от 50 000 лв. на 15.06.2018 г., като оборотът към предходната дата
(14.06.2018) е 49 184,88 лв, а този за 15.06.2018 г.
е 51 212 лв. (вж.табл.2).
ССчЕ
констатира, че сумата 815,12 лв, представляваща
разлика между прага от 50 000 лв и стойността на
натрупания оборот към предходната Дата (14.06.2018) - 49 184,88 лв, е надхвърлена с продажбата на 1 брой цигари на стойност
5,20 лв, регистрирана на ФУ DT426579 към 15,49 часа.
Съобразно заключението на ССчЕ оборотът от
продажби (по касови апарати, банкови извлечения и фактури) в периода 01.05-17.06.2018
г., възлиза на 15 137,53 лв.
Предвид установената от ССчЕ друга дата, на която е достигнат оборот от 50 000 лв.,
а именно 15.06.2018 г., експертизата изчисли и оборот за периода
01.05-15.06.2018 г. в размер 10 627,92 лв. (15137,53-2121,59-2388,02).
В заключението на експертизата е
отразено, че за месеците май и юни сумарният оборот възлиза на 49 481,08 лв., т.е.
не. е преминат прага за задължителна регистрация по ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитира показанията на св.Б.Н., депозирани в с.з.
В хода на съдебното следствие по искане
на процесуалния представител на жалбоподателя бе назначена, изготвена и приета
от съда ССчЕ, изготвена от вещото лице Г.И.. Като
компетентно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните, съдът кредитира
заключението на вещото лице по назначената ССчЕ .
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице-
инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед ,
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и в присъствието на един
свидетел.
Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не
рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект, тъй като
същия е предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице,
което го е подписало с отбелязване, че има възражения. Такива са постъпили и в законоустановения срок, така, че правата на възз. дружество не са нарушени.
Съдът намира, че липсата на мотиви в
НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
В хода на административнонаказателното
производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на
защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция.
Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени.
Действително налице е известна непрецизност по отношение на вписаната като
нарушена норма на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Тези две разпоредби визират
задължения на регистрираните по ЗДДС данъчни субекти, каквото регистрация възз. дружество не е
притежавало. От цялостното съдържание на АУАН и НП обаче е видна действителната
воля на АНО и тя е, че отговорността на въззивното
дружество е ангажирана, за това, че след като е било длъжно да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС, понеже е надхвърлило облагаемия оборот от 50 000
лева, не го е сторило в законоустановения срок
фиксиран в разпоредбата на чл.96 от ЗДДС. Последната е изписана няколкократно в
обстоятелствената част на АУАН и НП, така че не оставя съмнение за волята на
АНО. Не се споделя от настоящия въззивен състав и
упрекът на процесуалния представител на наказания субект, че в НП не бил описан начинът, по който следвало
да се начисли данъкът и срокът, в който следвало да се начисли съгласно
разпоредбата на чл.125 от ЗДДС. Разпоредбите на чл.125 от ЗДДС разписват
начинът и срокът за подаване на справки –декларации по ЗДДС за данъчно
регистрираните правни субекти, каквото качество дружеството не е притежавало. За
съставомерността на нарушението не е необходимо и
индивидуализирането на доставката, с която е преминат оборотът.
Съдът не споделя и възражението на
процесуалния представител на възз.дружество, че в НП
не се съдържала датата на извършване на
нарушението. В НП ясно и недвусмислено е посочено, че облагаемият оборот е
достигнат на 17.06.2018г., като възз.дружество е
следвало да предприеме действия по регистрацията си в 7дневен срок, считано от тази дата,
тоест до 24.06.2018г. Тъй като този ден е бил неприсъствен /неделя/, видно от
календара на 2018г. , от страна на АНО е вписано, че задължението е следвало да
бъде изпълнено до 25.06.2018г., понеделник първият присъствен ден след изтичане
на срока. В НП е вписано, че заявлението за регистрация е подадено на
09.07.2018г.Датата на нарушението, макар изрично да не е посочена от АНО е установима , т.к. на 26.06.2018г. дружеството вече е било в
забава. С оглед обстоятелството, че АУАН и НП са съставени съответно на 05.09.2018г.
и 18.02.2019г., то не остава никакво съмнение, че сроковете по ЗАНН са спазени.
По делото бе безспорно установено обстоятелството,
че въззивното дружество има качеството на данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата
на чл.96, ал.1 от ЗДДС / в редакцията и към момента на нарушението/ всяко
данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът. Съгласно чл.96, ал.5 от ЗДДС
задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат
облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1, а
именно 12 месеца. Безспорно от прил. писмени
доказателства, ССчЕ /неоспорена от страните/, се
установява, че на 15.06.2018г. облагаемият оборот на възз.дружество
е надхвърлило визирания в чл.96 ал.1 от ЗДДС минимален размер, при което за
него, като данъчно задължено лице е възникнало задължение да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнало този оборот. В този случай дружеството е следвало да подаде
заявление за регистрация в 7-дневен срок считано от 15.06.2018г. т.е. до
22.06.2018г. включително /петък присъствен ден/. Забавата е била налице и към
26.06.2018г.. Заявлението обаче е подадено на 09.07.2018г. т.е. след изтичане
на законоустановения срок.
При така установените факти, съдът се
съгласява с позицията на административно – наказващия орган, че в случая възз. дружество е осъществило състава на нарушението по чл.
96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като в случая плащането, с което е достигнат оборота е
получено на дата 15.06.2018 г. Макар в
НП да е посочена друга дата
/17.06.2018г./ , то безспорно от доказателствата по настоящото дело бе
установено, че дружеството е надхвърлило облагаемия оборот през месец юни
2018г. Поради гореизложените съображения, съдът намира, че в случая от формална
страна възз. дружество е извършило нарушение на чл.
96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е следвало в срок до 22.06.2018 г. да депозира в
НАП заявление за регистрация по ЗДДС, като забавата е била налице до
09.07.2018г.. В конкретния случай заявлението за регистрация по ЗДДС е
подадено, след изтичане на законоустановения срок –
на 09.07.2018 г., поради което и действително е нарушена цитираната разпоредба
на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
Съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава, тъй
като чл.180, ал.2 вр. 1 от ЗДДС предвижда имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления
данък, но не по-малко от 500 лв. за лицето, което не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок . Дружеството е било регистрирано по ЗДДС по
инициатива на данъчните органи с акт за регистрация от 24.07.2018 год. При това
положение съобразно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС въззивникът дължи ДДС за
периода от датата на която е следвало да бъде издаден акта за регистрация до
датата на фактическата регистрация, съобразно нормите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (визиращ срока за подаване
на заявлението за регистрация), чл. 101, ал. 6 и 7 от ЗДДС (регламентиращи срока в
който данъчния орган следва да издаде акта за регистрация) както и чл. 103 от ЗДДС (регламентиращ датата на
регистрация).
Действително, в случая е налице нарушение,
което съдът приема за доказано, като субективната страна на деянието не следва
да се изследва доколкото е ангажирана обективната безвиновна
отговорност на дружеството.
Макар неправилно определена санкцията на
дружеството предвид изчисляването й от АНО
в по- малък размер , а именно 25 075,43 лв., при установен от
приетата по делото ССчЕ размер на 25 794, 26 лв.
, НП не би могло да бъде изменено в посока влошаване положението на въззивното дружество.
Съдът намира, че по делото не са
представени доказателства за внасяне на дължимия данък в сроковете визирани в
чл.180, ал.3 и ал.4 от ЗДДС. Ангажираните в с.з от страна на въззивното дружество доказателства за внесен данък касаят
данъчен период месец 11.2018г., данъчен период м.12.2018г. и данъчен период
месец 04.2019г.. Поради това и по разбиране на настоящия съдебен състав
дружеството не би могло да се ползва от привилегията визирана в горепосочените разпоредби.
С оглед на горното и НП следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
Предвид обстоятелството, че НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, съдът намира, че следва да се
произнесе и по сторените в производството разноски.
По искане на въззивното
дружество бе назначена, изготвена и приета ССчЕ. За
същата бе определен депозит в размер на 300 лева внесен от въззивното
дружество. Видно от справка декларация на вещото лице, дължимата сума по експертизата
е в размер на 670 лв. С определение на съда от открито с.з. проведено на
04.06.2019г. , съдът определи на вещото лице да се изплати сумата от 670 лв.-
300 лв. от внесения депозит и 370 лв. , платими от бюджета на съда. Съобразно
нормата на чл.84 от ЗАНН доколкото в ЗАНН няма особени правила за определяне
възнаграждението на вещите лица , се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, което на осн. чл. 86, ал. 2
от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната
и изпълнителна власт, производството по обжалване на
административно-наказателни постановления е особен вид наказателно производство,
като за разноските по това производство важат правилата относно делата за
престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните
нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това,
както при наказателните дела от общ характер, така и при
административно-наказателните дела, преследването и доказването се осъществяват
от държавните органи. Следователно, ако наказателното постановление бъде
потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с
виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отменяване
на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата,
защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се
направят разноски. В този смисъл е и по –новата задължителна съдебна практика
–ТР№ 2 от 03.06.2009 г. на ВАС. Предвид субсидиарното приложение
на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН и горецитираните тълкувателни
решения, разпоредбите на чл. 187 - 190 от НПК, регламентиращи въпроса за
разноските, следва да намерят приложение и в административно-наказателното
производство. Ето защо съдът намира, че
на основание чл.189, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН
следва да осъди въззивното дружество да заплати
направените по делото разноски в размер на 370 /триста и седемдесет / лева в
полза на Районен съд-Варна.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 409507-F404761/18.
02. 2019г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол" в ТД на НАП Варна, с което на „ИВ MAP
1" ЕООД, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК
*********, представлявано от управителя си М.Л.А. е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 075,43 /двадесет и пет
хиляди седемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ лв. на основание
чл.180, ал. 2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ИВ MAP
1" ЕООД, със седалище и адрес на управление,***, ЕИК
*********, представлявано от управителя си М.Л.А. да заплати направените по
делото разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева в полза на Районен
съд Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: