О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....09.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 1411 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 49910/08.07.2019г., подадена от Д.Н. Йрданов с ЕГН **********
***, срещу решение №2591/11.06.2019г., постановено
по гр.д. № 12521/2018г. на РС-Варна, с което е отхвърлен предявеният от него
срещу В.С.К.,
ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл.538 от ТЗ за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., дължима главница по запис
на заповед от 25.10.2016 г, с падеж на плащане 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са
наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението, тъй като доказателствата са
обсъдени превратно и непълно. Поддържа,
се че съдът не е коментирал свидетелските показания, в частта относно
предаването на сумата от 15-20 хил. лева, които установяват, че заемът е предоставен,
а не само обещан. Не са обсъдени и обясненията на ищеца по досъдебно
производство за предоставени от него на ответницата три суми по 5000 лева.
Липсват събрани доказателства за сключен договор за заем за сумата от 900 лева,
както е приел съдът, като този извод се опровергава от факта на издадени три
записи на заповед на обща стойност 25000 лева. Защитната теза на ответницата,
че сумата е само обещана, е нелогична и не обяснява факта на подписани три
записа на заповед. Не е ясно защо ответницата е подписала още два записа на
заповед, след като е била измамена в очакванията си да получи сумата от 15000
лева, нито защо е сигнализирала прокуратурата едва след получаване на препис от
исковата молба след повече от две години от издаването на записа. Представените
платежни нареждания за връщане на взети в заем суми не доказват размера на
всички получени от ответницата суми. В тях не е посочено за кой запис на
заповед се отнасят, поради което не се установява връзка именно с процесния запис на заповед, както и приел съдът. Посоченото
от ответницата в платежното нареждане основание за плащане - заем, обезпечен
със запис на заповед, следва да се тълкува в смисъл, че заемът е в размера,
посочен в записа на заповед. В противен случай би се обезсмислило обвързването
на сумата с посоченото обезпечение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че всички събрани
доказателства установяват, че между страните е постигнато съгласие за сключване
на договор за заем, за обезпечаването на който е издаден процесният
запис на заповед за сумата от 15000 лева, но ищецът не е установил реалното
предаване на заемната сума, което е в негова тежест. Доколкото се касае за
размер над 5000 лева, допустимите за това доказателства са единствено
писмените. Общият размер на върнатите от ответницата суми съгласно
представените доказателства е 900 лева. При липса на надлежни доказателства за
предаване в заем на суми в по-голям размер, не е налице правно основание за
връщането им. Посочените в жалбата доказателства не са годни за доказване
предаването на претендираната сума, тъй като
сведението пред МВР представлява обяснения на страна за изгодни за нея факти, а
установяването на договори за суми над 5000 лева със свидетелски показания е
недопустимо. Отделно от това в показанията на свидетелката липсва изявление, че
същата е присъствала на предаване на сума от 15000 лева.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като
допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 49910/08.07.2019г., подадена от Д.Н. Йрданов с ЕГН ********** ***, срещу
решение №2591/11.06.2019г., постановено по гр.д. № 12521/2018г. на РС-Варна, с което
е отхвърлен предявеният от него срещу В.С.К., ЕГН: **********,***, иск с правно основание
чл.538 от ТЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 15000
лв., дължима главница по запис на заповед от 25.10.2016 г, с падеж на плащане
30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.10.2019г. от 14,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра
по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.