№ 2507
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦММ
при участието на секретаря Д ИВ П
като разгледа докладваното от ЦММ Гражданско дело № 20221110123511 по
описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците Д. Д. П., Л. Г. П. и В. Г. П., в качеството им на наследници по
закон на С. В. П., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, бул. „Б****“ № 52, вх. Б, ап. 8, с аб. № 97058, но начислените за него суми за цена на
същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и
цена на услуга за дялово разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на
общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява
в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Твърди, че ответниците
не са погасили процесните вземания, поради което претендира при условията на разделност
сумите, както следва: 873,99 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 169,35 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2022 г.; 24,15
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г., както и 5,53 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
1
04.05.2022 г. до окончателното им заплащане, или по 1/3 от тях спрямо всеки от
ответниците, а именно: 291,33 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 56,45 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2022 г.; 8,05
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г., както и 1,84 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
04.05.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. Д. П., Л. Г. П. и В. Г. П. не са подали
отговор на исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище, че дяловото разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 16.02.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. М**** е направила искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответниците.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомени са за последиците по чл. 238 ГПК, не изпращат представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призовани са и не са направили искане да се
разглежда делото в тяхно отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 04.05.2022 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в производството в общ размер на 300 лв., от които 200
лв. – платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител и липсата на фактическа и правна сложност на делото с оглед процесуалното
поведение на ответниците. При това положение всеки един от ответниците следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от по 100 лв. (1/3 от 300 лв.), представляваща разноски
по делото.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „О****“, бл. 506, вх. Г,
ет. 3, ап. 97, да заплати на „Т****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я*****“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 291,33 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Б****“ № 52, вх. Б, ап. 8, с аб. №
97058, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 56,45 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 14.04.2022 г.; сумата от 8,05 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 1,84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Л***“, бл. 229, вх. Б,
ет. 4, ап. 50, да заплати на „Т****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я*****“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 291,33 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Б****“ № 52, вх. Б, ап. 8, с аб. №
97058, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 56,45 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 14.04.2022 г.; сумата от 8,05 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 1,84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Б****“ № 52, вх. Б, ет.
3, ап. 8, да заплати на „Т****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я*****“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 291,33 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Б****“ № 52, вх. Б, ап. 8, с аб. №
97058, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 56,45 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 14.04.2022 г.; сумата от 8,05 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 1,84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4