Р
Е Ш Е Н И Е
№
1172 / 19.8.2020г.
гр.
П., 19.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5 по описа на ПРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.М.С., с която срещу „Топлофикация П.“ АД са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на
10.04.2013 г. по ч.гр.д. № 8078/2012 г. на РС П., по молба на ответното
дружество срещу него е образувано изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди
се, че в продължение на дълъг период изпълнителни действия не са били
предприемани, като последното действие, годно да прекъсне давността за
вземането е извършено плащане на сума в размер на 250 лв. на 14.01.2014 г.
Твърди се, че от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност за
вземанията, която към депозиране на исковата молба е изтекла изцяло. Релевирани
са доводи, че част от вземанията са били погасени по давност още преди депозирането
на заявление, респ. преди образуване на изпълнителното дело, като са изложени
подробни съображения за приложимия в процесния случай давностен срок. С оглед
на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че А.М.С. не дължи на „Топлофикация П.“ АД сума в
общ размер от 1775,20 лева, от които: 1436,59 лева – главница за доставена
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „***, за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и 338,61 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.06.2009 г. до 18.10.2012 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 10.04.2013 г. по ч.гр.д. № 8078/2012 г. по описа
на Районен съд П..
В законоустановения срок ответникът
„Топлофикация П.“ АД е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Твърди, че в хода на изпълнителното
производство са били предприемани множество изпълнителни действия, които
многократно са прекъсвали погасителната давност за вземането и същата не е
изтекла. Изложени са съображения относно приложимия давностен срок, както и че
до приемането на ТР №2/2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла, като
новата давност е започнала да тече от 26.06.2015 г.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото
право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния
си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да
установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването
на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
С изготвения по делото доклад съдът е
обявил за безспорни по делото обстоятелствата относно образуването на описаното
в исковата молба изпълнително дело за процесните суми, които правнорелевантни факти се установяват и
от приобщеното копие от изпълнително дело.
Наличието на изпълнителен титул и висящо
изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация
– П.“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на
ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът
оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
Видно от приложеното копие от
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б., същото е образувано срещу А.М.С.
по молба на взискателя „Топлофикация П.“ АД от 11.06.2013 г. и изп. лист от 10.04.2013
г., издаден по ч.гр.д. № 8078/2012 г. по описа на РС П., въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение. В молбата е
инкорпорирано искане за едновременно предприемане на различни изпълнителни
способи.
Със съобщение от 25.06.2013 г. е наложен
запор върху притежаваното от длъжника МПС, изпълнено от служител на ОДМВР-П. на
17.07.2013 г., видно от отбелязването /л. 14 от ИД/.
На 27.12.2013 г. служител на ЧСИ Б. е залепил
уведомление, като в двуседмичния срок поканата за доброволно изпълнение е връчена
на длъжника на 09.01.2014 г. чрез съпругата му И.Л.С..
Видно от платежно нареждане ***от 14.01.2014 г. А.М.С. е наредил
по сметка на ЧСИ Б. сумата от 250 лв., като в основанието за плащане е посочен
номерът на изпълнителното дело.
По изпълнително дело не са налични
данни, взискателят да е възлагал извършването на други действия по изпълнение,
освен тези с молбата за образуване. При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. В този случай новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие,
т.е. извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Единствено в молбата за образуване от 11.06.2013
г. е направено искане за приложение на конкретни изпълнителни способи в рамките
на изпълнителното дело. В продължение на две години след този момент взискателят
не е поискал извършването на каквито и да е други изпълнителни действия, поради
което съдът приема, че към 11.06.2015 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.
По силата на чл. 116, б. „а“ и б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, както и при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител. В процесния случай последното
действие, годно да прекъсне давността за вземането в рамките на висящото
изпълнително производство е доброволното плащане от 14.01.2014 г., от който момент последно е започнала да тече
новата давност за вземането.
За приложимия давностен срок съдът следи
служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било
уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки
основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които
е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство,
по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен
в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата
5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката
3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и
същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква
ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на
длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира,
че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено кога е било осъществено последното валидно действие
по смисъла на чл. 116 ЗЗД, и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено поради давност. При така установената фактология съдът
намира, че считано от извършеното от длъжника плащане на 14.01.2014 г.,
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 14.01.2019 г., а с
това – и преди образуване на настоящото производство по искова молба от 02.01.2020
г. Следователно отрицателните установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени така, както са предявени.
За пълнота, е необходимо да се добави и
следното. Към този момент е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което
давност не тече по време на висящо изпълнително производство, като с т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването
на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната
на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма
започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
При така даденото тълкуване следва, че
нова петгодишна давност за процесните вземания е започнала да тече на 12.06.2015
г., след прекратяване на изпълнителното дело по право, като в тази хипотеза
давността отново е изтекла към момента на приключване на съдебното дирене (арг.
чл. 235, ал. 3 ГПК), което по същество би довело до същия правен резултат.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати сторените
от ищеца разноски в общ размер на 95 лв. – платени държавна такса и такси към
ЧСИ С.Б.. Искането за присъждане на сумата от 3,00 лв., представляваща такса за
банков превод, не следва да бъде уважено, доколкото тя е предмет на друго
правоотношение между банка и клиент и не би могла да бъде възложена в тежест на
трето лице.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че А.М.С.,
ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума
в общ размер от 1775,20 лева, от които: 1436,59
лева – главница за доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се
в гр. П., кв. „***, за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., както и 338,61 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.06.2009 г. до 18.10.2012 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 10.04.2013 г. по ч.гр.д. № 8078/2012 г. по описа
на Районен съд П., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.“ АД, ЕИК ********* да заплати
на А.М.С., ЕГН ********** сумата от 95,00 /деветдесет и пет/ лева –
разноски по гр.д. № 5/2020г. на Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд П..
СЪДИЯ_________________