№ 3840
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110208798 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. Л. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление
№ 24-4332-033428 от 06.02.2025 г., издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на Д. Г. Л. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че нарушението не е извършено. Моли за отмяна на
НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се
представлява от адв. Е., който пледира за отмяна на НП с мотиви, че в АУАН не било
описано, че жалбоподателят не е посетил болнично заведение за лабораторно изследване.
Сочи, че в талона е отразен часът на проверката 2:10, но не бил вписан часът на връчване.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В писмени бележки
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.10.2024 г. около 02:22 часа в гр. София по ул. Методи Патчев с посока на
движение от ул. Хъшове към бул. Александър Стамболийски се движел лек автомобил *** с
рег.номер *** собственост на *** АД БУЛСТАТ: ***, управляван от жалбоподателя Д. Г. Л. с
ЕГН **********. По-рано през нощта свидетелите Л. И. и К. К. били получили сигнал от
дежурната част за лице с таксиметров автомобил, който чупел автомобилите в района и те се
отзовали на сигнала, като им бил цитиран и регистрационният номер на автомобила от
дежурната част. Поради тази причина служителите на МВР извършвали патрулна дейност на
същото място. Установили процесния таксиметров автомобил на ул. Методи Патчев до бл.13
и спрели със светлинен и звуков сигнал управлявания от жалбоподателя автомобил. Същият
им се сторил със съмнително поведение – държал се неадекватно, бил арогантен и искал да
напусне проверката. Същият бил сам в автомобила. Свидетелите И. и К. установили водача
по документи като Л.. При опит на водача да бъдат извършени проверки за употреба на
наркотични вещества и алкохол същият многократно отказал да се подложи на такива с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, както и с техническо средство Дръгтест 5000.
Служителите на СДВР неколкократно поканили водача Л. да даде проба както за алкохол,
така и за наркотични вещества. Същият обаче категорично отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 и за употреба на
наркотични вещества и техните аналози с Drug Test 5000. Свидетелят К. съставил талон за
изследване № 288674, с който водачът да се яви във ВМА. Л. отказал да подпише талона за
изследване и да получи екземпляр от него, отказът бил удостоверен с подписа на Й. Г. Г., и
такъв не му бил връчен поради отказа да се подпише и да го получи.
В съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно нарушение №
GA949469, от 13.10.2024 против Л. било посочено, че водачът отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 и за употреба на
наркотични вещества и техните Аналози с Drug Test 5000. Възражения срещу АУАН не били
направени в предвидения срок. Л. отказал да подпише АУАН и отказът бил удостоверен с
подписа на Й. Г. Г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №
24-4332-033428 от 06.02.2025 г., издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на
основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на Д. Г. Л. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, НП, талон за изследване,
сведение, докладна записка, справка картон на водача, заповеди за компетентност, както и
гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите К. и И..
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
2
свидетели –К. и И.. Показанията и на двамата свидетели са логични, взаимно допълващи се
и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не намери
основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност. Не възниква
никакво съмнение за настоящия съдебен състав, че именно жалбоподателят Л. е управлявал
МПС към датата на подаването на сигнал за спиране. Доказателства в обратния смисъл не са
ангажирани, а този факт се установява от показанията на тези двама свидетели, които ясно
описват инцидента, имат спомен за него и възпроизвеждат точно и логически
последователно действията си, както и че са установили самоличността на водача по
документи. По отношение на отказа за проверка за алкохол и наркотици и двамата
служители на СДВР, са категорични, че жалбоподателят многократно е отказал тест както за
наркотични вещества, така и за алкохол. В този смисъл са неоснователни възраженията в
жалбата, че фактическата обстановка е установена неправилно и непълно от АНО. Следва да
се посочи, че двамата свидетели имат ясен спомен за инцидента, като съобщават и
допълнително факти, че са издирвали автомобила, с който се е придвижвал жалбоподателят,
тъй като имало подаден сигнал, че същият чупи паркирани автомобили. Свидетелите
възстановиха и спомен за поведението на лицето, провокирало ги да му извършат проверка
за алкохол и наркотици, която то е отказало.
В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от
фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за
непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че за нарушенията на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, касаещи отказ от
изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози,
както и на алкохол, са спазени императивните процесуални правила при издаването на
АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените
3
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на
всички обективни признаци от състава на всяко от вменените нарушения, които обезпечават
правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на
жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава
логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства
възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална
страна. Обстоятелството, че в констативно-съобразителната част на НП допълнително е
въведено твърдението, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, не накърнява конкретиката
на изложението, не налага несъответствие и не отнема възможността на жалбоподателя да се
ориентира относно параметрите на изведените в двата процесуални акта факти и правна
квалификация, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с недопустимо
предявяване на нови факти, още повече за отделни хипотези на административни
нарушения. Касае се за уточнение, което единствено подчертава умисъла в поведението на
жалбоподателя и отсъствието на основания да се коментира маловажен случай с оглед
липсата на каквито и да било доказателства, че той действително не е употребил наркотични
вещества и техни аналози или алкохол, поради което проявите му не биха могли да се
приемат за разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочено е изрично, че се касае за отказ за тестване
както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества. Ясно е посочено и
в АУАН, и в НП, че се касае за административнонаказателно обвинение по отношение на
отказа на жалбоподателя да бъде тестван с полеви тест за наркотични вещества и полеви
тест за употреба на алкохол. Не са посочени в НП нови съставомерни факти, по които
жалбоподателят да не е могъл да се защити в хода на производството. Неоснователно е
възражението на защитата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказал жалбоподателят.
В случая и в АУАН, и в НП е посочено, че се касае за съставомерен отказ от извършване на
два броя полеви теста с посочените технически средства за проверка. Цифровата
квалификация също е дадена точно и покрива хипотезите именно на такива откази за
тестване на водачите. В НП е цитиран текстът на чл.174, ал.3 от ЗДвП в пълнота, но това не е
нарушение и е логично, като същевременно не внася съмнение във волята на АНО да
санкционира отказа на Л. да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510,
както и с техническо средство Дръгтест 5000, съответно за употреба на алкохол и на
наркотични вещества.
Налице е и идентитет в правната квалификация както в АУАН, така и в НП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да
разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.
Неоснователно е и възражението, че имало посочен различен час в АУАН и в талона за
изследване. Както и свидетелите уточняват, часът в АУАН е този, в който се съставя АУАН, в
случая 2:22ч, а в талона се вписва (както е коректно посочено), часът на начало на
проверката – 2:10 часа. Логично е началото на проверката да е преди съставянето на АУАН,
който касае действия на жалбоподателя след нейното начало – отказът му да бъде тестван.
Неправилно адв. Е. твърди, че не е ясно от кой час започва да тече времето за даване на
кръвна проба. В талона за изследване има отделна графа за дата и час на връчване на
екземпляр от талона, от който час започва да тече и предоставеният 45 минутен срок за
явяване за даване на кръвна проба. В случая жалбоподателят е отказал да подпише както
АУАН, така и талона за изследване и да получи екземпляр от него, като логично и правилно
час на връчване не е посочен, доколкото по волята на самия жалбоподател талон не му е
4
връчен поради удостоверен надлежно от свидетел отказ за това. В този смисъл нарушение на
процедурата не се установява.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за две
отделни нарушения на чл. 174, ал. 3 пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 13.10.2024 г. около 02.22
ч. в гр.София жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и след спирането му от
контролните органи на СДВР, в хода на извършена проверка е отказал съдействие в насока
провеждане на тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози, както и на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско
изследване за Военно-медицинска академия с указание, че следва да се яви в лечебното
заведение, който не му е връчен поради отказ, удостоверен с подписа на свидетел.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма
въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността
на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст. (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия). В случая не
се касае за сложен фактически състав на едно единствено нарушение. Обективираният отказ
на водача във всяка от алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява
осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем.
Наличието или липсата на проведено медицинско изследване или тест с доказателствен
анализатор по никакъв начин не разколебава твърдението на наказващия орган досежно
факта на реализираното административно нарушение. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДВП, както бе споменато и по-горе, са въздигнати няколко самостоятелни и независими
един от друг състави на нарушения - отказ да бъде изпробван водачът за употреба на
алкохол с техническо средство, отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
и техни аналози или неизпълнение на задължението за медицинско изследване или
изследване чрез доказателствен анализатор на концентрацията на алкохол в кръвта или
наркотични вещества и техни аналози. Реализацията на който и да било от тях обосновава
предпоставки за ангажиране на отговорност за неизпълнение императива на цитираната
правна норма на самостоятелно основание.
В настоящия случай от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателствени материали се установява отказ на жалбоподателя-водач да
бъде изпробван с тест за тестуване с оглед констатиране употреба на наркотични вещества и
техни аналози, но също и за алкохол. Следва да се има предвид, че нарушението е
довършено с обективиране на отказ за тест на мястото на проверката от служителите на
СДВР и именно тогава за възникнали всички предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето. Нормата не предвижда избор на
водача дали да бъде тестван тест на място или чрез даване на кръвна проба и отказът от тест
с на мястото на проверката е самостоятелно нарушение, като върху обществената опасност
на същото би могло хипотетично да се отрази последващото съдействие чрез даване на
кръвна проба. В този смисъл следва да се има предвид, че отказът за даване на кръв в
лечебното заведение не е елемент от фактическия състав на нарушението на чл.174, ал.3 от
ЗДвП в инкриминираната хипотеза – отказ от тест с техническо средство както за алкохол,
така и за наркотици, а е самостоятелно отделно нарушение, за което жалбоподателят не е
5
наказан.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни
превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната
Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство;
т. 2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест – с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от тест за наркотични вещества и техни аналози,
проверяващият полицейски служител е пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал.
1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1
от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши медицинското изследване, определено,
съгласно чл. 11 от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията
на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя, макар и последният да
е отказал. Въпреки това следва да се отбележи, че обстоятелството дали е съобразен изборът
на лицето за провеждане на допълнително изследване чрез доказателствен анализатор,
медицинско или химическо изследване, дали е съобразен часовият интервал, в който се
указва посещение в съответното болнично заведение или структура на МВР за целта, дали
са връчени всички стикери, прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол
за провеждане на изследване с доказателствен анализатор в случая са ирелевантни,
доколкото в тази си част разпоредбите на горецитирания подзаконов нормативен акт не са
относими към хипотезата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на
водача да се подложи на съответен вид изследване в полеви условия.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и за двете нарушения, която
предвижда отговорност за водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или тест за упойващи вещества, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
Както бе посочено, съгласно ТР №13 от 2021г. на Върховният административен съд на
Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. В
случая са налице две административни нарушения, за всяко от което на жалбоподателя
следва да се наложи наказание, което да бъде изтърпяно отделно
Нарушенията, квалифицирани като такива по чл. 174, ал. 3 пр.1 и пр.2 от ЗДвП, са
извършени виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал
6
извършването на деянията, съзнавал е техния общественоопасен характер, като във волеви
аспект е искал и пряко е целял тяхното извършване, в частност осуетяването на проверката
на контролните органи за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, както и на
алкохол.
По отношение на наложените две отделни наказания "Глоба в размер на 2 000, 00 /две
хиляди/ лева и лишаването от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца, съдът
намира за необходимо да отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното
редуциране, тъй като предвидената от законодателя санкция е абсолютно определена (арг. от
чл. 27, ал. 5 от ЗАНН). Правилно за нарушението е наложено и кумулативно предвиденото
наред с глобата наказание "Лишаване от право на управление на МПС". Жалбоподателят е
правоспособен водач и би могъл да бъде лишен от права, които притежава. Налагането на
две наказания с еднакъв размер и тяхното отделно изтърпяване е в съответствието с
предвиденото в чл.18 от ЗАНН.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл. 28 от
ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради
високата обществена опасност нарушението, изводима от масовата разпространеност на
подобен род противообществени прояви и категоричната обществена нетърпимост към
същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в измененията на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на предвидените наказания.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е застрашило обществените отношения, свързани със
сигурността на транспорта, като Л. е осуетил възможността своевременно и
законосъобразно да бъде установено дали шофира под въздействието наркотични вещества
и/или техни аналози, както и на алкохол. В справката – картон на водача са отразени и други
нарушения на правилата за движение по пътищата, което дава информация за отсъствието
на инцидентност на проявите му. По тези аргументи следва да се приеме, че бездействието
на жалбоподателя да се подложи на тест за наркотични вещества се отличава с достатъчен
интензитет, за да бъде възприета проявата му като административно нарушение и да се
санкционира по предвидения ред. Отделно от това ЗДвП съдържа специална уредба, която
изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде
потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, като на СДВР следва да се присъди сумата
от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-033428 от 06.02.2025 г.,
издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от
ЗДвП на Д. Г. Л. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС)" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет
и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Г. Л. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 150 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8