Решение по дело №1877/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260426
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530101877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ …………          14.12.2020г.       град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 09 ноември                         2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                     

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  ИЛКОВА

гр. дело № 1877 по описа за 2020 година

 

 

Предявени са искове с правно осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД, и в условие на евентуалност искове с правно осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, чрез пълномощника,  твърди в исковата си молба, че на 23.07.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и Ж.Ж.Ш. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приел условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Посочено е, че Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.

В процесния случай, на 23.07.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Ж.Ж.Ш. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер на 350,00 лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 22.08.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей на 23.07.2015г. Към датата на падежа -22.08.2015г. ответника е следвало да плати сума в размер на 350,00 лева,    представляваща главница, като между страните не е уговорено начисляване на лихва за периода до датата на падежа.

С настъпване на падежа по договора - 22.08.2015г., кредитополучателят не погасил дължимата сума и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 23.08.2015г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** били таксувани по 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.

На 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN 872,61 лева, от които: главница - BGN 350,00 лева и наказателна лихва - BGN 522,61 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи" ЕАД, която се е върнала с отметка „Непотърсено". Въпреки това, към настоящата искова молба, се прилага от ищеца уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставило на „Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. Сочи се, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

Ищецът моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди Ж.Ж.Ш., с адрес: ***7, пк 6000, да му заплати сумата в размер 350,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ********** /23.07.2015Г. и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли, съдът да осъди Ж.Ж.Ш. с адрес: ***7, пк 6000, да  му заплати сумата в размер BGN 350,00 лева, която същата е получила без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване  на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Моли също така, съдът да осъди Ж.Ж.Ш. да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД направените съдебни разноски по настоящото производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00  лева, с включен ДДС.

Представя банкова сметка ***уми с титуляр ищеца „Кредитреформ България" ЕООД: IBAN: ***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД.

Ответницата Ж.Ж.Ш. в законоопределения едномесечен срок не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, с която заявява, че поддържа предявените искове. Ответницата се явява лично, като признава, че е получила сумата от 350 лв. по процесния договор за кредит, която не е върнала.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от Договор за кредит № **********/23.07.2015г., „4Финанс“ ЕООД, гр. София, са предоставили на ответницата потребителски кредит в размер на 350 лв., с уговорен срок на връщане 22.08.2015г.

Ответницата признава, че е усвоила отпуснатия кредит.

По силата на договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., «4Финанс» ЕООД е прехвърлило на «Кредитреформ България» ЕООД, гр. София, вземанията си,  описани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от това приложение, в него е вписано съществуващо задължение за ответницата по процесния договор за потребителски кредит,  в размер на 350 лв.

 От приобщеното като доказателство по делото потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „4Финанс“ ЕООД са потвърдили извършената цесия на всички вземания, които са цедирали на «Кредитреформ България» ЕООД.

С пълномощно с нотариална заверка на подписите от 23.11.2018г. на нотариус с рег. № 271 на НК, и с район на действие Районен съд гр. София, «4Финанс» ЕООД е упълномощило «Кредитреформ България» ЕООД да извърши от негово име, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия от 23.11.2018г.

По делото ищецът представя уведомление, адресирано до длъжника – ответницата по настоящото дело, с което я уведомява за извършената цесия. От известие за доставяне става ясно, че писмото е непотърсено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено, от правна страна, следното:

 

Предмет на предявения осъдителен иск е претендирано вземане по договор за заем. Вземането по процесния договор за заем е прехвърлено чрез цесия, поради  което в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем; че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер; че между цедента и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за заем с ответника; че цесията е съобщена на ответника.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – по договора за паричен кредит от 23.07.2015г., настъпила изискуемост на задължението, и релевирано неизпълнение от задълженото лице.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществено плащане, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.

 Следва да се има предвид, че ищецът  претендира да е носител на процесното вземане, придобито по силата на договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В настоящия случай, ответницата се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че признава претендираното вземане. Твърди, че е усвоила сумата от 350 лв., отпусната по процесния договор за кредит, като знае, че вземането по процесния договор е цедирано в полза на ищеца. С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата е редовно уведомена за извършената цесия. Дори да се приеме противоположното, то с връчването на исковата молба и приложенията на ответницата, е налице валидно и действително съобщаване, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, което поражда правните си последици.

Поради това съдът намира, че „Кредитреформ България” ЕООД се явява кредитор на Ж.Ж.Ш..

 

В случая възникналото облигационно правоотношение между страните е на основание договор за заем, съобразно който  кредиторът -  цедент, е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заемната сума, срещу задължението на заемателя да върне кредита по реда и условията,уговорени в договора. В правната сфера на заемодателя е възникнало право на вземане за уговорената  замена сума, на което в правната сфера на заемателя съответства задължение за връщането й. Представеният договор за заем е подписан за всяка от страните по него, като заемната сума е реално предоставена на ответницата. Тези обстоятелства се признават от ответницата. Срокът на сключения договор за заем е изтекъл на 22.08.2015г. Липсват доказателства, от които да се установява, че ответницата е погасила задължението си по договора – последната признава неизпълнението на задължението си за  връщане на заемната сума. Поради това ответницата дължи връщане на заемната сума в размер от 350 лв.

С оглед на гореизложеното, предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.

С оглед установената основателност на предявения главен иск, отпада необходимостта от разглеждане на предявения, в условие на евентуалност, иск с правно осн. Чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

На основание чл.78 ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, в размер на 150 лв., от която сума 50 лв. за платена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Ж.Ж.Ш., ЕГН **********,***7, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10,представлявано от Радослав Велчев, сумата от 350 лв., представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за кредит № **********/23.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 150 лв., представляваща направени по делото   разноски.

 Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка:

***: ***, BIC: *** "Банка ДСК" ЕАД, с титуляр  „Кредитреформ България" ЕООД:

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

 

        

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :