РЕШЕНИЕ
Номер 3645 Година 2014 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд
VІІІ
граждански състав
На 08.10
Година 2014
В публично
заседание на 02.10.2014 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
Тихомира Калчева
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 9335 по описа за
2014 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 във
връзка с чл. 245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д.И.И. *** моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 3 041, 95 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода месец август
2012 г. – месец август 2013 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа
на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 16.06.2014 г. в
размер общо на 332, 07 лв.; сумата 420 лева – обезщетение за неспазен месечен
срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2014 г. до
16.06.2014 г. в размер на 19, 52 лв., заедно със законна лихва върху двете
главници, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски.
Ответникът “Сиенит” ООД - гр.
Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора
на исковата молба съображения.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по
трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “З.” от 03.09.2008 г.
до 02.12.2013 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне изплащането
на трудовото възнаграждение, със Заповед № *** г. на У. на ответното дружество,
като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се заплатят обезщетения
по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Както се установява от заключението от 18.09.2014 г. на
в. л. по ССЕ Д.С., действително ищецът не е получил в пълен размер трудовото си
възнаграждение за процесния период, като общо за периода му се дължат 3 023,
85 лв., а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба
период е в размер общо на 355, 23 лв.
Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищеца
е било прекратено със Заповед № *** г. на У. на ответното дружество, считано от
същата дата, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне на
изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, поради което, предвид
неспазения едномесечен срок на предизвестието ответното дружество дължи на
ищеца обезщетение по чл.221, ал.1, т.1 в размер на едно БТВ – размера на което
обезщетение, както се установява от посоченото заключение на ССЕ е 477 лв., а
мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в
размера на 22, 17 лв.
От страна ответника до приключване на устните състезания
по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се
установява, че е изплатил на ищеца дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ, както и лихвата за забава върху отделните претенции.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че искът за заплащане на трудово възнаграждение се явява доказан по основание и
до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за
разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а останалите ОСИ – доколкото
претендираните от ищеца размери са по-ниски от установените от ССЕ действително
дължими, се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат
изцяло. И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихвата
върху тях от 16.06.2014 г. - датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 470 лв.
- платено адв. възнаграждение, а в полза на съда по сметка на ВСС – 270, 95 лв.
ДТ и 40 лв. депозит за ССЕ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. “инж. Асен Йорданов” № 7, представлявано от У.
В. К. К., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.
“Г.” № ***, адв. Д.Д., СУМАТА 3 023, 85 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода месец август 2012 г. – месец август 2013 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия
месец до 16.06.2014 г. в размер общо на 332, 07 лв.; СУМАТА 420 лева –
обезщетение за неспазен месечен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от 01.01.2014 г. до 16.06.2014 г. в размер на 19, 52 лв., ЗАЕДНО СЪС
законна лихва ВЪРХУ ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, начиная от 16.06.2014 г., до окончателното
им изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 470 лв., А В ПОЛЗА НА Районен съд –
Пловдив ПО СМЕТКА НА ВСС – 270, 95 лв. ДТ и 40 лв. разноски за производството
по делото,, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание.чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ П. Павлов
Вярно с оригинала: ЕД