Присъда по дело №413/2010 на Окръжен съд - Русе

Р.­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Б.Б.Я., български гражданин, с постоянен адрес в с. Ю., Р. обл., с начално образование, неженен, осъждан, не ра­боти, ЕГН **********, в това, че на 23/24.01.2010г. в с.Ю., Р. обл., умишлено умъртвил В.Р. Я. ЕГН **********, която се намирала в безпомощно състояние, по особено мъчителен начин за пострадалата и с особена жестокост, престъпление по чл.116 ал.1 т.5, т.6 пр.2 и пр.З, вр. чл.115 от НК.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна про­­куратура поддържа обвинението. По отношение наказанието, предлага да бъде наложено лишаване от свобода под минималния размер.

Подсъдимият Б.Б.Я. се признава за виновен. По негово искане, поддържано и от адв.В.Г. - служебен защитник, е проведено предварително изслушване, при което подсъди­мият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на об­вини­телния акт и съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК. По отношение наказанието, което следва да му се на­ложи, двамата пледират за лишаване от свобода в снизходителен размер, под минимума, пред­­ви­ден в закона.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият Б.Я. е роден на ***г. в Русе. Има по-малка сестра Л..***, където завършил началното образование. Отбил е редовна военна служба. Пре­ди повече от двадесет години, още като дете останал сирак, след смърт­та на баща си. Майка му сключила нов брак и се преместила в с.Щръклево, като взела със себе си сестра му. Не полагала никакви грижи за сина си, който бил отгледан от пострадалата В.Р. Я. - майка на баща му. Продължил да живее при нея и след като пораснал. Не посещавал училище и няма никаква професионална квалификация. Из­вестно време работил като кравар в Русе, но през декември 2009г. напуснал и се върнал да живее при баба си. Още като младеж започнал да зло­употребява с алкохол и под негово влияние да бие пострадалата. Осъж­дан е три пъти за престъпления от общ характер. С две присъди за ху­лиганство по чл.325 ал.1 от НК, в периода 2006-2007г., получил ад­министративно наказание глоба, а впоследствие и пробация. По-късно, с определение № 133/20.07.2009г. постановено от Русенски районен съд по НОХД № 1853/2009г. бил признат за виновен по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1 от НК, за това, че по хулигански подбуди причинил на В.Р. Я. лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота. Със същото определение бил признат за виновен и затова, че й се заканил с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, престъпление по чл.144 ал.З вр. ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК, съдът му определил общо наказание лишаване от свобода за една година, чието изпълнение отложил по реда на чл.66 от НК, за тригодишен изпитателен срок. Определението влязло в сила на 20.07.2009г.

Подсъдимият и пострадалата обитавали заедно жилището на последната в с.Ю., на ул.„Цар Калоян”№ 5. Издържали се само с пенсията на Я., поради което постоянно изпитвали недостиг на средства. По този повод, подс.Я., който системно злоупотребявал с алкохол, почти ежедневно я биел.

В нетрезво състояние, на 21.01.2010г. след обяд й нанесъл побой с юмруци по лицето, само защото му направила забележка, че е пиян. Травмите били сериозни и на 23.01.2010г., когато се прибрал около 14,30 часа подс.Я. я намерил паднала до печката. Вдигнал я на леглото и я нахранил. Около 17,30 часа отишъл в дома на свид.О. където употребили голямо количество алкохол. Двамата се черпили до 21,45 часа, след което подсъдимият се прибрал вкъщи. Обадил се че пристигнал и си сипал леща  в метална чиния. Пострадалата Я. отново и настойчиво му направила забележки, че пак е пиян. Ядосан, че продължава да мърмори, той я ударил два пъти по главата с металната чиния. Ударите попаднали в дясната страна на главата. Ударил я още отзад с дясната си ръка, след което я ударил един път и по устата. От съседната стая взел дървен сап и с него я ударил още два пъти в горната част на главата. Отишъл в друга стая от където взел тенджера с топла вода. В нея направил хладка вода, за да се измие, но тъй като баба му продължавала да мърмори, я ударил и с тенджерата по главата. Към полунощ отишъл да търси цигари у съседи. Изпушил две пред дома си и легнал да спи без да обръща внимание на пострадалата Я..

На 24.01.2010 година сутринта подс.Я. видял че лицето на баба му е посиняло. Въпреки това излязъл и се върнал вкъщи чак около 14,З0 часа. Едва тогава й пипнал краката и разбрал че е починала. Обул й терлици и я завил с червен юрган. Намерил свидетелите.Б.О. и Ю.Х. и им съобщил, че В.Я. е умряла. По-късно, уведомена от свидетелите, в жилището пристигнала свид.М.Р.,***. Като преценила ситуацията, тя сигнализирала РПУ - Сливо поле и Спешна медицинска помощ които след пристигането си констатирали смъртта на В.Р. Я..

В хода на образуваното досъдебно производство била изготвена съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалата В.Я., при който експертът установил следните увреждания: Оток на мозъка и белите дробове с малокомозъчно вклиняване, околосъдови кръвоизливи и микроконтузии на мозъка, кръвонасядания и разкъсноконтузна рана на главата, счупване на носните кости,кръвонасядания по главата.тялото и крайниците, кръвоизлив под лигавицата на дясното око, кръв в сто­маха. Атериосклероза, хипертонична болест, миокардио склероза и ми­окардио фиброза. При тези данни като причина за настъпването на смъртта е посочен отокът на мозъка с малкомозъчно вклиняване, развили се в резултат на установените травматични увреждания на главата и на мо­зъка. Описаните травматични увреждания на централната нервна система както и част от кръвонасяданията по главата, тялото и крайниците мо­жели да бъдат получени на 23/24.01.2010г. по начина, установен с доказателствата по делото. Ударите били нанесени със сила достатъчна да пре­дизвика травматични увреждания на мозъка, но не и счупване на череп­ните кости. Смъртта не е настъпила незабавно, а след известен, макар и неголям период от време.

Тези фактически положения съдът приема за доказани според самопризнанието, направено от подс. Б.Я., на до­съ­дебното производство и при предварителното изслушване, показанията на свидетелите: И.П.И., Б.С.О., Н. М.Р., Ю.Р.Х., М.А. Р., А.И.Х., Б.И.С., С.В. П., Н.П.Т. и Л.Б.Я., както и от приложе­ните писмени доказателства и доказателствени средства - сви­детелство за съдимост, автобиография, декларация за семейно и мате­риално положение и имотно състояние, съдебно-медицинска, химична и съ­дебно психологическа експертизи, както и останалите документи - прото­кол за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване, за иззем­ване, акт за смърт, удостоверение за раждане, удостоверение за наслед­ници и др.

При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.116 ал.1 т.5 т.6 пр.2 и З, вр. чл.115 от НК, тъй като на 23/24.01.2010г., в с.Юделник, Ру­сен­ска обл., подс.Я. умишлено умъртвил В.Р. Я. от с.с. ЕГН **********, която се намирала в безпомощно състояние, като деянието е из­­вършено по особено мъчителен на­чин за убитата и с особена же­сто­кост.

Описаното престъпление е осъществено чрез действие. По­вли­ян от употребения алкохол, раздразнен от незначителната, при това уместна забележка на пострадалата, подс.Я. й нанесъл редица удари по главата и тялото, с метална чиния, тенджера, дървен сап и ръце. Силата им била достатъчна да предизвика описаните по-горе множество увреждания, довели до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване, причинил непосредствено смъртта на Я..

На­лице са и посочените от прокурора квалифициращи обстоятелства. Побоят на 23/24.01.2010г. бил предшестван от множество дру­ги нанесени от подсъдимия на баба му. На 21.01.2010г. той й причинил редица увреждания, в резултат на които, на 23.01.2010г., тя била намерена паднала на земята край печката. Въпреки, че била в съзнание, очевидно вечерта на същия ден, когато било извършено процесното престъпление, пострадалата Я. не би могла да се защити, като избяга или потърси помощ от съседи, поради което съдът приема състоянието й за „безпомощно” по см. на чл.116 ал.1 т.5 от НК. Както се установява от съдебномедицинската експертиза, смъртта на Я. не настъпила веднага. Известно време тя можела да чувства болките, в резултат от множеството удари, нанесени от внука и. При тези данни, съдът счита, че е доказано и наличието на квалифициращите признаци по чл.116 ал.1 т.6 от НК - по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Деянието е извършено от подс.Я. умишлено. От заключението на приложената на досъдебното производство комплексна експертиза се установява категорично, че макар и след употреба на голямо количество алкохол, подсъдимият разбирал свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си. Въпреки, че бил предизвикан в някаква степен от пострадалата, няма данни за афект в никоя от познатите форми.

Ударите са насочени от него изключително към главата, където се намират органи, с жизненоважно значение и са нанесени с оръдия, в състояние да причинят тежки увреждания. От това следва, че подсъдимият допускал настъпването на смъртта на пострадалата, съгласявайки се с този забранен от закона резултат. Въпреки наличието дори на влязла в сила предходна присъда за престъпление по чл.144 ал.3 от НК, съдът преценява, че не е доказано непосредственото му намерение да умъртви баба си. Напротив, данните сочат, че вредоносният резултат е бил по-скоро съпътстващ основната цел - да прекъсне неприятните й натяквания за пиянството му. Следователно, при извършване на престъпното деяние подс.Я. е действал при условията на евентуален, а не пряк умисъл, както твърди обвинението.

В неговият интелектуален момент съществували представи за всички признаци на състава по чл.116 ал.1 т.5 т.6 пр.2 и З, вр. чл.115 от НК. Представен е също и волевия момент на уми­съла, тъй като, допускайки причиняването на смъртта на В.Я., той се съгласявал с настъпването на този забранен от закона резултат.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Я. за престъплението по чл.116 ал.1 т.5 т.6 пр.2 и З, вр. чл.115 от НК, съдът съобрази следното: За това престъпление е предвидено наказание Доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.58„а” от НК.

След извършване на деянието, тази разпоредба е принципно променена. Това създава предпоставки за приложение в хипотезата на чл.2 ал.2 от НК на предходната редакция, ако е по-благоприятна за подсъдимия. Поради значителните законодателни промени, този въпрос позволява различни тълкувания. Ако чл.58„а” от НК бъде приложен в настоящия вид, на подсъдимия може да бъде наложено всяко от трите алтернативни наказания, включително доживотен затвор без замяна. Единственото смекчаване идва от задължението по ал.2, най-тежкото възможно наказание да се замени с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. В редакцията от ДВ бр.27 от 2009г., съдът не може да наложи на-тежкото наказание. Следователно в двете хипотези, възможни са наказанията доживотен затвор и лишаване от свобода за петнадесет до двадесет години. Според сега действащия чл.58„а” от НК, към тях трябва да се добави и лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, вместо доживотен затвор без замяна. Според настоящия състав на съда, предходната редакция (ДВ бр.27 от 2009г.) на чл.58„а” от НК е по-благоприятна и следва да се приложи във връзка с чл.2 ал.2 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства миналите осъждания. Особено значение в случая има обстоятелството, че те са за деяния свързани с различни форми на насилие и заплаха с убийство над пострадалата и по настоящото дело. Процесното деяние дори е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Отегчаващи отговорността обстоятелства са още употребата на алкохол и натрупването на квалифициращи признаци.

Смекчаващо отговорността обстоятелство е оказаното съдействие при разследването и тежкия живот на подсъдимия, който поради нехайството на родителите си е лишен от родителски грижи и контрол. Въпреки, че тези функции в някаква степен били изпълнявани от пострадалата, липсата на нормално детство и семейство го превърнала в алкохолик без повечето човешки достойнства. Доколкото производството е про­ведено по гл.27 от НПК, направеното признание не може да бъде отче­те­но при определяне на наказанието.

Предвид изложеното, съдът преценява, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което отмери наказание от вида лишаване от свобода за седемнадесет години. Това наказание по вид и размер е съответно на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съобразено е с изброените обстоятелства, относими към неговия вид и размер, с относителната тежест на всяко и с преценката за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. То е справедливо, защото с него в пълен обем ще се постигнат целите по чл.36 от НК, при минимално приложение на наказателна репресия. С него ще се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави. С ефективното изтърпяване ще се отнеме и възможността му да върши други престъпления. Ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото за предотвратяване извършването  от тях на престъпления.

Не са налице предпоставките за условно отлагане изтърпяването на наказанието. Неговият размер е по-голям от пет години, поради което не са налице предпоставките по чл.59 ал.1 от НК и подсъдимият не може да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип. Следователно и на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието следва да се определи затворническо общежитие от закрит тип. В тази връзка и на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС то трябва да започне при първоначален строг режим.

При изпълнението на наказанието следва на основание чл.59 ал.1 от НК, да се приспадне времето след 02.02.2010г., когато подсъдимият е бил за­дър­­жан.

Според комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза подс.Я. боледува от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, синдром на зависимост. С оглед заявеното от експертите становище, съдът счита, че е необходимо при изпълнение на наказанието, подсъдимият да бъде настанен на принудително лечение в специализирана болница или отделение, обособено към местата за лишаване от свобода.

Причина за извършване на престъплението е ниска правна култура, недостатъчно възпитание в годините на детството и съзряването, както и прекомерната употреба на алкохол.

Веществените доказателства, без изключение са вещи с незначителна или липсваща стойност, поради което след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател:

Член: