Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
11.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №12141/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.В.С. и Л.К.С. (конституирани в правата на
първоначалния ищец В.Д.С.), с която е предявен осъдителен иск срещу П.НА Р.Б.с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 60000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 15.12.2017 г. и направените
по делото разноски.
Ищците
твърдя, че в периода 2014 г. – 2020 г. срещу покойния им син В.С. е водило наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения
период е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, живеел е в постоянна
тревожност за бъдещето, изпитвал страх и срам и силни притеснения, заболял е от
онкологично заболяване, което е в причинна връзка със стреса около
наказателното преследване. Поддържа, че производството е продължило извън
разумните срокове. Претендира обезщетение за нанесените му неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва исковете по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените неимуществени вреди, оспорва
причинно-следствената връзка между наказателното производство и онкологичното
заболяване на подсъдимия. Поддържа, че срокът, в който е протекло наказателното
производство, е съобразен с броя подсъдими лица и съдебните инстанции, през
които е преминало делото.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановление от 13.06.2014 г. (ДП, том 2, л.51) ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по 321 НК – за това, че
участвал в организирана престъпна група, с цел извършване на престъпления по
чл.354а НК – държане и разпространяване на високорискови наркотични вещества. На
ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 500 лв.“.
На 28.11.2016
г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано съдебно
производство – НОХД №3349/2016 г. по описа на СпНС. По делото са проведени 21
съдебни заседания. С присъда от 12.10.2018 г. ищецът е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатите му обвинения.
По внесен
протест е образувано въззивно производство – по ВНОХД №547/2018 г., по което са
проведени пет съдебни заседания и с решение от 21.01.2020 г. оправдателната
присъда е потвърдена. На 13.02.2020 г. присъдата е влязла в сила по отношение
на подсъдимия В.С..
От
показанията на свидетеля И.К., приятел на подсъдимия, се установява, че процесното
наказателно производство се е отразило негативно на ищеца – станал е унил,
започнал е да излиза с шапки, загубил е част от клиентите в автосервиза, който
притежавал. От показанията на свидетелката К.Д.– приятелка и осъдена по същото
наказателно дело, се установява, че преди наказателното производство В.С. е бил
отзивчив, с много приятели, а след това е станал подтиснат, затворен в себе си,
не е желаел да излиза, работата му е спряла поради липса на клиенти.
Представени
са множество медицински документи, които установяват, че през месец януари 2019
г. – глиобластом на главен мозък. Проведени са му две операции, химио и
лъчетерапия, определена му е 100 % неработоспособност. В исковата молба се
твърди, че онкологичното заболяване е в пряка причинно-следствена връзка с
воденото наказателно производство, причинено от стреса, понесен от подсъдимия.
Установява се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице онколог, че съгласно хистологичния вид на тумора и направения
ДНК-анализ, не може да се твърди, че заболяването е причинено от силен стрес.
Вещото лице не установява причинно-следствена връзка между стреса и появата на
заболяването. В съдебно заседание дава разяснения, че при този вид рак, стресът
по-скоро не би могъл да бъде фактор за карцерогенезата. Ето защо съдът приема,
че по делото не се установява заболяването на ищеца да е в пряка
причинно-следствена връзка със стреса, преживян от подсъдимия в следствие на
воденото срещу него наказателно производство.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищците е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което подсъдимият е оправдан с влязла в сила
присъда. Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на
авторитета му, неудобства за него в лично и професионално качество, са в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съдът не
приема за установено влошаването на здравословното състояние на ищеца да е причинено
от процесното наказателно производство. Не се установява причинно-следствената
връзка между повдигнатото обвинение и възникналото у подсъдимия онкологично
заболяване, по причина че конкретният вид туморно образование не е сред тези,
за които стресът е фактор за възникване (в този смисъл приетата по делото
медицинска експертиза).
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, вида и характера на
упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е за престъпление против личността, което се наказва с лишаване от
свобода до 10 години. Продължило е в период от 6 години, който срок съобразно
броя на подсъдимите лица и обема извършени процесуално-следствени действия и
съдебните инстанции, разглеждали делото, е в рамките на разумния. Процесуалната
принуда срещу ищеца се изразява в налагане на мярка за неотклонение „гаранция“.
Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с мярката за
неотклонение и участие в процесуални действия при разглеждане на делото в
досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и притеснение, накърняване
на доброто име и авторитет, влошаване на емоционалното състояние на ищеца – притеснения,
стрес, страх, срам, повишено нервно напрежение. Съдът съобрази още и възрастта
на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени социални контакти и авторитет, който
неминуемо е повлиян и наказателното производство, водено срещу него. Наказателното
производство се е отразило негативно и върху професионалната изява –
разпитаните свидетели установяват загуба на клиенти в дейността на подсъдимия
като автомонтьор. В същото време не се установяват негативни последици на ищеца
от значителен характер – мярката за неотклонение е сред леките, не е довела до
съществени ограничения за ищеца, а част от негативните последици за ищеца, в
това число загубата на работоспособност, са свързани с друга причина - с
протеклото по време на наказателния процес онкологично заболяване. Ето защо
съдът приема, че за всички установени негативни последици, които са в
причинно-следствена връзка с наказателното преследване и като се съобрази тежестта
и интензивността им, следва да се присъди обезщетение е в размер на 10000 лв.
Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 10000 лв. (повлияна
в най-висока степен от обстоятелството, че ищецът има чисто съдебно минало и
това е първият му сблъсък с правосъдието), отговаря на така посочените критерии
за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е
съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
На ищеца се
дължи законна лихва върху обезщетението от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда – 13.02.2020 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. Няма представени доказателства за платено
адвокатско възнаграждение – по делото е представено единствено пълномощно,
липсва договор, който да установява уговорено и заплатено възнаграждение. Ето
защо искането за присъждане на разноски за адвокат е неоснователно.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.адрес: гр.София, бул. *******,
да заплати на Д.В.С., ЕГН:********** и Л.К.С., ЕГН:********** (конституирани в
правата на първоначалния ищец, В.Д.С.,
починал в хода на процеса), както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 60000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: