РЕШЕНИЕ
№ 49
гр.П., 10.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., гражданска колегия, в
открито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при
участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N 760 по описа за
Производството е образувано по искова молба от О.Г.Х. ***, със съдебен адреса*** – адв.Р.Ц., против главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението” – МВР гр.София (ГДПБЗН).
Предявени са искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр.с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 684 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за 244 часа, която сума е получена след преизчисляване с коефицент 1.143 на положения от ищеца, същият държавен служител ГДПБЗН, в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., нощен труд в дневен, както и сумата 227.97 лв., представляваща законната лихва върху дължимите от ответника суми, считано от датата на възникване на задължението за плащане до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се от ищеца и разноските по дело.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, без да спори, че с ищеца са страни по соченото от последния правоотношение в процесния период.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, изменя размера на претенцията като я поддържа за сумата 1 720.50 лв., дължими за положен и незаплатен 246.82 ч. преизчислен нощен труд, представляващ извънреден такъв в периода, както и за сумата 227.70 лв. лихви.
Редовно упълномощен процесуален представител на ответника представя писмено становище, с което поддържа отговора.
За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че през посочения в исковата молба период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е заемал при ответника длъжността „началник дежурна смяна” в РСПБЗН – П. към РДПБЗН – Бургас, както и че в същия период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.
Прието като доказателство по делото е заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и обосновано, основано на събраните по делото доказателства – платежни бележки (фишове) за изплатени заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на работното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., седмични графици и заповеди.
Съгласно заключението в процесния период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е отработил 216 нощни смени, в които е положил общо 1 726 ч. нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 съставлява 1 972.82 ч. дневен такъв.
Вещото лице сочи, че е налице разлика от 246.82 ч. между положения от ищеца нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 и реално заплатения такъв, като за тази разлика на ищеца се следва сумата 1 720.50 лв.
Определената от вещото лице мораторна лихва за забава върху дължимите от ответника суми, представляващи допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, е в общ размер 227.70 лв.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.
По силата на чл.179, ал.1, предл. второ ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
По силата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на същия член, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187, ал. 6 ЗМВР
По силата на чл.187, ал. 7 ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (отм. с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 и на двете посочени наредби предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на разпоредбата на чл.31, ал.2 Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (отм.), съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , съгласно което общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.
Предвид изложеното исковете се явяват установени по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на
ищеца по делото, съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер 350 лв.
Предвид изхода от спора разноски на ответника не следва да
се присъждат.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което и предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС – П. дължимата държавна такса за образуване и водене на делото в общ размер 118.80 лв., от които 68.80 лв. по иска за главницата и 50 лв., по претенцията за лихви, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер 220 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – П.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес гр. София, ул. Пиротска, № 171А, представлявана от директора Николай Николов, със съдебен адреса*** – старши юрисконсулт Т.С., да заплати на О.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Р.Ц., сума в размер 1 720.50 лв. (хиляда седемстотин и двадесет лева и петдесет стотинки), представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 246.82 ч., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1 726 ч. нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., както и сума в размер 227.70 лв. (двеста двадесет и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща общия размер на мораторната лихва за забава върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума за главницата, считано от предявяване на иска – 21.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, да заплати на О.Г.Х., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Р.Ц., сума в размер 350 лв. (триста и петдесет лева), представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, да заплати по сметка на РС – П., сума в общ размер 338.80 лв. (триста тридесет и осем лева и осемдесет стотинки), от която 118.80 лв., държавна такса и 220 лв. съдебни разноски.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР за присъждане на съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.