О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град Варна, 23 януари 2020 година.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
въззивно гражданско дело
№ 2267 по описа за 2019
година,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано след отменително
решение на ВКС по к.дело № 2604/2018 и връщане на делото за ново разглеждане,
по въззивна жалба от „Варна Груп“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П.М., против
решение № 3993/11.10.207г. по гр.д. №
3009/2016г. на ВРС-XLVI състав, в частта в която е прието за установено, по иска на Н.П.Д.,
ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН ********** *** Груп” ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна с правно основание по чл.90,
ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не съществува вписаното
(отбелязаното) от съдията по вписванията при Варненски районен съд по
заличаване на договорна ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№
4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов и е указано на съдията по
вписванията при Варненски районен съд да заличи на основание
чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по
партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на заличаване на договорна ипотека по Нотариален
акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов.
В жалбата са изложени доводи, според които исковата претенция е недопустима, доколкото не съществува
самостоятелен иск по чл. 90 от ЗКИР, а е последица от друг иск -за спорно
материално право, придружен от иск с правно осн. чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК и
след уважаването му, какъвто иск не е бил предявен. Излагат съображения за
липсата на правен интерес от търсената защита, като се твърди, че дори и да бъде
уважен този иск, искането за установяване на несъществуващо обстоятелство има
действие за напред.Според въззивната жалба Договорната ипотека е била заличена
и процесният имот отчужден на 08.03.2016 година, а исковата молба по делото на
ВРС е вписана чак на 12.03.2016 година, и при това положение приложение намира
разпоредбата на чл. 114 от ЗС. Излага се още, че спорът е разрешен с Решение №
222/24.07.2014г. на ВтАпС, с което е прието, че вземането не съществува. Спор
за втори път за същото право е недопустим. В случай, че въззивния съд приеме
иска за допустим, то въззивното дружество, чрез процесуалния си представител е
изложило съображения по неговата неоснователност. С посоченото по-горе влязло в
сила решение на Апелативен съд - В.Търново е прието от съда, че вземането,
което ипотеката обезпечава е погасено, изхождайки от разпоредбата на чл. 150,
ал. 1 от ЗЗД. Възразява се още, че имотът, предмет на заличената ипотека е
собственост на трето добросъвестно лице - Николинка Хинкова, която не е страна в настоящото производство, считано
от 08.03.2016 година, а исковата молба по иска с правно осн. чл. 90 от ЗКИР е
вписана на 12.03.2016г. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено,
евентуално исковата претенция-отхвърлена. Претендират се сторените по делото
разноски.
В писмен отговор Н.П.Д. и С.И.А., чрез
адв. Н.Д. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Въззиваемите намират
за неоснователни всички наведени от насрещната страна оплаквания. Молят се
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира въззивната жалба за
допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежно
легитимирани лица-ищци в първоинстанционното производство, насочена е срещу
обжалваем акт на съда и при наличието на правен интерес. Ето защо делото следва
да бъде насрочено и разгледано в открито съдебно заседание.
Предвид горното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
за 09.03.2020 – 09.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: