Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260357/15.07.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2965 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Д.М.Д..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15347446001 от 08.06.2017 г., с който му била предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L+ с месечен абонамент 26.99 лева. Срокът на договора бил за 24 месеца, като на същата дата - 08.06.2017 г. ответникът се възползвал от преференциални условия, предложени от мобилния оператор, сключвайки и Договор за лизинг № ********** за устройство - GSM SAMSUNG GALAXY S7 EDGE, на обща лизингова цена 1008.87 лв., със следната схема на изплащане: 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 43.30 лв. и една последна лизингова вноска в размер на 43.20 лв. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за периода 22.05.2017 г. - 21.08.2017 г., което обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура № ********** от 21.09.2017 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 80.97 лв., равняваща на трикратния размер на месечните абонаменти за услугите, за които договорът се прекратява, както и останалите незаплатените в размер на 909.30 лв., на основание т. 2 от договора. На 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената фактура спрямо Д.М.Д.. На 1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за цесията от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019 г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1692/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1692/2020 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба вх. рег. № 268630/08.07.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 260807/02.06.2021 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1692/2020 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат общо на 219,05 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 194,05 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 255,00 лева, от които 75,00 лева – внесена държавна такса и 180,00 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Д.М.Д., ЕГН ********** ***, че дължи на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 80,97 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочното прекратяване на сключения между Д.М.Д. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15347446001 от 08.06.2017 г., както и сумата от 909,30 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по сключения на 08.06.2017 г. между Д.М.Д. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД Договор за лизинг за устройство - GSM SAMSUNG GALAXY S7 EDGE, прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, бул. „България” № 81,
вх. В, ет. 8, сумата от 474,05 лева, от която 255,00 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 219,05 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1692/2020 г. по описа на РС –
Хасково, за които е издадена Заповед № 721/17.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярто с оригинала!
Секретар: Г.А.