РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. Велико Търново, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110100818 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС“ АД против П. П. Д., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 13989,03 лв. – главница по
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
27.11.2015 г., сумата от 1105,94 лв. – договорна лихва за периода 01.03.2017 г. –
31.08.2017 г., и сумата от 79 лв. – договорни такси за периода 01.03.2017 г. – 31.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед № 1728 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 14.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3084/2017 г. на РС – Велико Търново. В исковата молба се
твърди, че на 27.11.2015 г. между страните е бил сключен рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на
ответницата е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 14000 лв. Изтъква се, че
съгласно уговорките по договора клиентът е следвало да заплаща задълженията си по
него в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по
кредита. Уговорено е било също така, че в случай че до 15-то число на даден месец
клиентът не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното
месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по
кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7 % на годишна основа, като в
този случай, за да се счита за редовно обслужван кредитът, клиентът дължи в срок до
15-то число на всеки месец да издължава минимална осигурителна вноска по кредита,
посочена в месечно извлечение. Посочва се, че след 27.11.2015 г. ответницата е
извършавала платежни операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в
1
рамките на предоставения й лимит. Поддържа се, че поради невнасяне на минималните
погасителни вноски в четири последователни месеци, всички вземания на дружеството
по договора са били обявени за предсрочно изискуеми, за което ответницата е била
уведомена на 19.08.2017 г. Сочи се още, тъй като претендираните суми не му били
заплатени, ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била
издадена Заповед № 1728 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3084/2017 г., срещу която ответница е подала възражение. С
горното се обосновава и правния интерес от предявяване на настоящите установителни
искове, като се отправя молба за уважаването им.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В посочения
срок от ответницата П. П. Д. е постъпила молба с вх. № 10876/07.06.2023 г., в която
същата взема становище за основателност на предявения от ищеца установителен иск и
изрично го признава.
Със становище с вх. № 16705/11.09.2023 г. ищцовото дружество „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД моли на основание чл. 237 ГПК да бъде постановено
решение при признание на иска против ответницата с оглед депозираната от нея молба
от 07.06.2023 г.
Съдът, като взе предвид направеното признание на иска и становището на
ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С молбата си от 07.06.2023 г. ответницата е направила
ясно и недвусмислено изявление за признание на иска. Не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, доколкото признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави и същото не е такова, с което страната да не може да се
разпорежда. Ето защо против ответницата следва да се постанови решение при
признание на иска, като предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съдът да
мотивира решението си по същество по аргумент от разпоредбата на чл. 237, ал. 2
ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в хода на заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на 303,48 лв., както и сторените в настоящото
исково производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 356,08 лв. и
юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършената от юрисконсулта дейност съдът определя на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. П. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, ул. „Силистра“ № 8, сумата от 13989,03 лв. (тринадесет хиляди
деветстотин осемдесет и девет лева и три стотинки) – главница по рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 27.11.2015 г., сумата от
1105,94 лв. (хиляда сто и пет лева и деветдесет и четири стотинки) – договорна лихва
за периода 01.03.2017 г. – 31.08.2017 г., и сумата от 79 лв. (седемдесет и девет лева) –
договорни такси за периода 01.03.2017 г. – 31.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
2
за изпълнение – 13.09.2017 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед № 1728 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.09.2017 г.
по ч.гр.д. № 3084 по описа на РС – Велико Търново за 2017 г.
ОСЪЖДА П. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Силистра“ № 8, сумата от 303,48 лв.
(триста и три лева и четиридесет и осем стотинки) – сторени в хода на заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса, и сумата от 506,08 лв. (петстотин
и шест лева и осем стотинки) – сторени в хода на исковото производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
3084 по описа на РС – Велико Търново за 2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3