Решение по адм. дело №1524/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П. Х. П., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, пл. Лаврентий № 37, ет. 4, ап. 9, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-4332-002001/08.04.2025 г. издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с която за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че оспореният акт е постановен при съществени процесуални нарушения, правилно установена фактическа обстановка, нарушение на материалния закон и несъразмерност на наложената мярка. Навеждат се доводи за липса на доказан момент на пребиваване на установения нарушител, липса на вина и знание у собственика на ППС-то, некомпетентност на административният орган. Счита се, че неправилно са приложени чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – липса на изследване на обективно необходимостта на наложената ПАМ и чл. 59, ал.. 2, т. 4 АПК – липса на индивидуализирана мотивировка на оспорената заповед. Искането е да се отмени оспореният акт. Претендира се присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител адв. Д. С. поддържа жалбата и изложените в същата съображения. Допълва, че неправилно е изяснена фактическата обстановка и по-точно, че водачът на ППС е притежавал валидна шофьорска книжка от Великобритания, тъй като проверката е извършена на 08.04.2025 г., а последния е напуснал границата на Република България по сухопътна граница България-Румъния (П. Д. мост) на 17.02.2025 г. В тази връзка счита, че неправилно е приложена нормативната уредба. Поддържа се искането за отмяна на оспорената заповед и се претендира присъждане на разноски.

Ответникът – полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, чрез пълномощника главен юрисконсулт В. П., в депозирани писмени бележки счита жалбата за неоснователна и недоказана и прави искане за оставане в сила на оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Излагат се съображения по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима.

Същата е подадена от лице, с правен интерес от обжалване, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в 14-дневния срок за обжалване (24.06.2025 г.), считано от датата, на която е съобщена заповедта на жалбоподателя (11.06.2025 г.).

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

При извършена от служители на 07 РУ СДВР проверка на 21.03.2025 г., около 15:16 ч., в гр. София,жк. Младост 2 с посока на движение от ул. Проф. А. Т. Б. по ул. Проф. Д. В. З. към ул. Св. Киприян, И. П. П., [ЕГН], управлява лек автомобил марка Киа, модел Спортидж, с рег. № [рег. номер], собственост на П. Х. П., [ЕГН], пред бл. 221, и след извършена справка задграничен контрол чрез ОДЧ – 70, е установено, че водачът управлява МПС със СУМПС, образец – Обединено кралство Великобритания с номер *** повече от 3 месеца, след като е влязъл в република България.

Съгласно представена от ответника Справка за пътуване на лице – български гражданин, се установява, че последното, преди датата и часа на нарушението (21.03.2025 г., около 15:16 часа), влизане на нарушителя на територията на страната е на 06.02.2024 г. в 09:29 през ГКПП АЕРОГАРА ВАРНА.

Към административната преписка е приложено сведение от И. П. П., [ЕГН], от 21.03.2024 г. с в което е описано, че последният работи в Глово от около 1-2 месеца като доставчик, живее в София от ноември 2024 г., преди това е живеел в родния си град Варна, а от декември 2023 г. е в България и и не е напускал територията на страната. Отбелязано в също: Горното написах собственоръчно и за верността му се подписвам.

За констатираното нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП е съставени Актове за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0608126 на 21.03.2025 г. на жалбоподателя и АУАН Серия GA № 1131354/21.03.2025 г. на водача на ППС-то. С АУАН са иззети СРМПС № *********, 2 бр. регистрационни табели с номер № [рег. номер]. Жалбоподателят е подписал АУАН като възражение е отбелязано: „Имам възражения, ще ги представя в съда“, а водачът на ППС-то: „нямам възражения“.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е депозирано е възражение УРИ 338200-6947/28.03.2025 г. от И. П. П. по съставеният му АУАН серия GA № 1131354/21.03.2025 г., в която заявява, в последните три месеца преди цитираната в акта дата на установеното нарушение 21.03.2025 г. е напускал пределите на Република България на 17.02.2025 г. и последното му влизане в страната е 20.02.2025 г., като с Р. Х. – изпълнителен директор на „Юта Болкан“ АД са преминали сухопътната граница с Република Румъния - Дунав мост, в посока Русе-Гюргево и обратно. Като доказателство по делото е приложена квитанция № 348578/17.02.2025 г. и служебна бележка Р. Х..

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената ЗППАМ № 25-4332-002001/08.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, административният орган е наложил на П. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Като мотиви в заповедта е обективирана горепосочената установена фактическа обстановка по отношение на извършеното нарушение, което е квалифицирано като такова по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

По искане на жалбоподателя по делото е допуснат до разпит свидетелят И. П. П.. Свидетелят П. заявява, че някъде в средата на месец февруари е имал проблем с колата и трябвало да отиде при механик. След потегляне е бил спрян за проверка. Констатирано е, че свидетеля притежава английска шофьорска книжка. По време на проверката П. се е притеснил от присъствието на голямата група от около 5-6 полицая. Задавали са му въпроси, след което контролните органи са снели номерата на управляваната от него кола, която е собственост на баща му. По принцип към него момент свидетелят е работил за Glovo от началото на годината – януари месец. Заявява, че не помни кога се е прибрал в България, но преди проверката е напускал територията на страната около 16-17 февруари 2025 г. в посока Румъния и се е върнал на 20.02.2025 г. Заявява, че е пътувал с колега на баща си. На въпрос на съда свидетелят заявява, че често пътува, а от Англия си е дошъл в България в края на 2023 г.

Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция, чиято компетентност се установява с приложените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от министъра на вътрешните работи, Заповед № 6400/07.07.2023 г. издадена от Директор на СДВР и Заповед № 513з-9631/13.09.2024 г. издадена от Директор на СДВР, съгласно отбелязването в които се определят службите за контрол по ЗДвП, сред които и издателят на процесната ЗППАМ. Съдът намира, че оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК, относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има обаче неясна разпоредителна част, ясни дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания за осъщественото нарушение по ЗДвП, като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, лицето което е управлявало МПС и е извършило нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Посочени са и правните основания за издаване на акта, срока на принудителната мярка, както и начина на обжалване. Разпоредителната част – диспозитива ЗППАМ е ясна, тъй като е уточнено конкретното ППС и на което точно основание от посочените няколко, се прекратява регистрацията на ППС. Няма допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, водещо до отмяна на оспорения акт.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон от страна на АНО (административно-наказващия орган) и конкретно на нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Разрешаването му изисква да се съобрази на първо място разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, съгласно която, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Административният орган обвързва фактическото основание на ПАМ с констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. По смисъла на тази разпоредба българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 (три) месеца от датата на влизането им в страната. В процесния случай се установява и страните не спорят, че жалбоподателят И. П. П. е управлявал в България, като страна членка на ЕС, лек автомобил марка Киа, модел Спортидж, с рег. № [рег. номер], собственост на П. Х. П., [ЕГН] със СУМПС, издадено от Великобритания.

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия ("Обединеното кралство") е член от 1973 г. на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство (ЕИП), което членство продължава до 31.01.2020 г. Вследствие проведен „Брекзит“, считано от посочената дата - 31 януари 2020 г. „Обединеното кралство“ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство (ЕИП). С. С. за оттегляне, сключено между Европейския съюз и Обединеното кралство, се определят условията за организирано оттегляне на Обединеното кралство от ЕС в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз.

Споразумението за оттегляне е влязло в сила на 1 февруари 2020 г., след като е одобрено на 17 октомври 2019 г. Съгласно договореностите между страните по това Споразумение, от 31 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. е започнал да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. През този преходен период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.

Считано от 01.01.2021 г. „Обединеното кралство“ е третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно „Брекзит“ на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www. mvr. Bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от „Обединеното кралство“, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

В случая, както се посочи, наличието на основанието за прекратяване на регистрация на МПС по чл. 171, т. 2а б. „а“ ЗДвП е обусловено от фактически установено административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, описано в (АУАН) бл. № 0608126 на 21.03.2025 г. на жалбоподателя и АУАН Серия GA № 1131354/21.03.2025 г. на водача на ППС-то, извършено с автомобил, собственост на бащата на водачът. В акта ясно е посочено, че водачът управлява л. а. със СУМПС, образец Великобритания, както и че същия не е преминал границата на Република България - през последните 3 месеца няма регистрирано влизане в Р. България от днешна дата 21.03.2025 г., т. е. в периода от 21.12.2024 г. до 21.03.2025 г. В оспорената заповед е отбелязано, че последното влизане на И. П. П. е на 06.02.2024 г. по справка от АИС „Граничен контрол“ (ГК).

Този акт – АУАН, е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на неговите служебни функции и правомощия и по смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДвП представлява официален документ с обвързваща на основание чл. 179 ГПК във вр. с чл. 144 АПК доказателствена сила.

Последната обаче е оборена от жалбоподателя по съответния законов ред, като са оспорени констатациите в АУАН и ЗППАМ, и пред настоящия съд са ангажирани доказателства, както писмени, така и гласни.

Процесният случай касае дата на извършена проверка 21.03.2025 г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок - 21.12.2024 г. - 21.03.2025 г., визиран в цитираната по-горе разпоредба на чл. 162, ал. 1 ЗДвП -дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Това обстоятелство не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство на Р. България. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП с чуждестранно СУМПС, издадено от държава, която не е член на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от коменитраната по-горе разпоредба на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на територията на страната (в конкретния случай в тримесечен срок, предхождащ датата на извършената полицейска проверка), СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Р. България.

Действията, които е следвало да бъдат извършени от водача в хипотезата, нормирана в чл. 162, ал. 1 ЗДвП за валидизиране на притежаваното от него свидетелство, са регламентирани в ал. 4-7 от същия (чл. 162), но вероятно поради незнание не са осъществени от управляващия ППС-то в законовия 3 месечен срок и данни за такива по делото няма.

Пред съда се представи от ответника писмен документ доказващ, че през последните 3 месеца жалбоподателят няма влизане в България от дата 08.04.2025 г. Датата на тази справка е последваща датата на извършване на проверката (21.03.2025 г.) и не е посочена в АУАН, като в акта само е посочено, че е извършена справка в АИС ГК, до която съдът няма достъп, респ. е следвало да се представи в писмен вид пред съда, при обжалване на ЗППАМ или съответно ако има издадено НП и при обжалването му. При положение, че справката от АИС „ГК“ извършена към момента на извършване на проверката и констатиране на нарушението, не е представена в писмен вид, като официален документ, това обстоятелство подлежи на доказване, както със свидетелски показания, така и с други писмени документи.

Съгласно служебно известно на съда писмо с изх. рег. № 812100-8603 от 08.05.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, изпратено до съдилищата и прокуратурите в страната, граничните проверки на лица се извършват в съответствие с Регламент /ЕО/ 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), в който са предвидени изключения в системността на извършваните проверки (регистриране на пътуване) в базата данни на лицата и ползваните от тях превозни средства при преминаване им през ГКПП на страната. Същевременно, след 31 март 2024 г. на лицата, които преминават през вътрешните въздушни и морски граници, а считано от 01 януари 2025 г. и през сухопътната граница на Република България със страните, прилагащи напълно достиженията на правото на „Шенген“, не се извършва гранична проверка, както и проверка в базите данни и регистрация на пътуванията в АИС ГК.

В писмото изрично е посочено, че в тази връзка, данните от АИС ГК за преминаване през ГКПП на страната на лица и превозни средства не могат да бъдат достоверен източник на информация за всички влизания/излизания на територията на Република България на лицата и превозните средства, както и за безспорното и категорично установяване на местонахождението им (дали са се намирали в или извън страната), както и към конкретно зададена дата и период от време, така и към момента на изготвяне на справката.

В допълнение следва да се има предвид и решение на Министерския Съвет (РМС) на Р. България № 875 от 19.12.2024 г., по силата на което в срок до 30.06.2025 г. е въведен граничен контрол на ГКПП на българо-румънската граница, като след изтичане на този срок, посочените в РМС ГКПП също престават да функционират, като такива, с което ще се преустанови извършването на гранични проверки и на преминаващите през тази част на границата лица и МПС. Ноторен факт е обаче, че от 01.01.2025 г. на ГКПП „Дунав мост” са изградени коридори, в който по метода „анализ на риска” се преценява кой от автомобилите да премине по т.нар. „шенгенска лента” и кой да се отклони за проверка, респ. не е провеждан граничен контрол на всички преминаващи български граждани. Нещо повече процедурата за преминаване през пункта е опростена: шофьорите на леки коли спират само за плащане на такса мост или за проверка на онлайн плащането, след което продължават без задължителна проверка на документи в Гюргево. Такива проверки са извършвани само при необходимост. В подкрепа на изложеното: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/schengen-area/; [интернет адрес]; [интернет адрес]?v=H-XG9jcyucg .

Свидетелят И. П. П., е категоричен, че е пътувал извън България, като на 17.02.2025 г. е напуснал заедно с лицето Р. С. Х. границата на Р. България. Макар и син на жалбоподателя, свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от Наказателния кодекс НК) и показанията му за това обстоятелство не са оборени от други доказателства. Свидетелските показания кореспондират с установяващото се от приложените по делото възражение срещу АУАН, служебна бележка от Р. С. Х. – в качеството си на изпълнителен директор на „Юта Болкан“ АД и квитанция № 348578/17.02.2025 г.

Съдът кредитира представените към административната преписка сведения дадени от И. П. П. на 21.3.2025 г., като от същите, разгледани в съвкупност от заявеното от лицето в качеството му на свидетел по делото, не може да се изведе категоричен извод, че посочвайки във сведението, че не е напускал територията на страната е имал предвид само дългосрочно такова до Великобритания, а и краткосрочно до Румъния. Нещо повече в хода на проверката действително е възможно проверяваното лице да е било в състояние на притеснение и да е дало грешни обяснения, което се установява и от събраните писмени доказателства и дадените свидетелски показания.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени и устни доказателства се установяват данни за напускането на И. П. П. от територията на Република България на 17.02.2025 г. и завръщането му на 20.02.2025 г. или малко над месец преди извършването на проверката от полицейските органи – 21.03.2025 г. Предоставената квитанция за заплатена пътна такса за преминаване по Дунав мост посока Румъния (приложена към възражението на П.) е част от административната преписка. Независимо от това административният орган не е положил дължимите усилия в съответствието принципи на АПК – служебно начало и законност, да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, във връзка с въведеното възражение в този аспект – в нарушение на чл. 35 АПК. В случая пред съда не се доказа твърдяното в АУАН и ЗППАМ обстоятелство, че И. П. П. три месеца преди проверката на 21.03.2025 г. няма регистрирано влизане в страната. Независимо от разпределената от съда доказателствена тежест между страните, ответникът не ангажира доказателства за спазване на процесуалноправните и материалноправните норми. В случая нарушението на административнопроизводствените правила се явява съществено и основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК, доколкото при изясняване на горепосочените обстоятелства, органът би могъл да стигне до друг извод.

ЗППАМ е издадено в противоречие с материално правни разпоредби, а именно, че е налице нарушение чл. 162 ЗДвП, което не се доказа пред съда, а напротив се опроверга. Не са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП за прекратяване регистрацията на МПС на жалбоподателя. Налице е изискването на чл. 146, т. 4 АПК.

Административната принуда, чрез ПАМ (принудителна административна мярка) е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 АПК, като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материално-правни предпоставки за това. Налице е и несъответствие е с целта на закона, по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 5 АПК.

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, а жалбата като основателна следва да се уважи.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспореният адм. акт (ЗППАМ) за незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, при което следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят П. Х. П. има право на присъждане на сторените по делото разноски. Разноските по делото са 10 лв. държавна такса за образуване на делото и адвокатския хонорар на пълномощника в размер на 1200 лв. По делото има представени документи доказващи внасянето на държавна такса, както и са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар. В депозирани писмени бележки процесуалният представител на ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските. Съдът намира възражението за неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение е съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, според която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението следва да е в размер на 1000,00 лева, а претендираното е в размер на 1200 лв. с ДДС – за което е приложен договор за правна защита и съдействие и фактура.

Разноските на жалбоподател, следва да се заплатят от ЮЛ (юридическото лице) в чиято структура е ответника, а именно - СДВР.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 172, ал. 5 ЗДвП, Административен съд-Варна, XIV състав

ОТМЕНЯ ЗППАМ № 25-4332-002001/08.04.2025 г. издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с която за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП на П. Х. П. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати П. Х. П., [ЕГН], сумата в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева - разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.