№ 1150
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Вяра Ст. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201338 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
М. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. София. След множество уточнения е установено,
че жалбата е насочена против Електронен фиш Серия Г № 0058385 издаден от ОД на
МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1,
т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на въззивника е било наложено адм. наказание „глоба“ в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лв..
С жалбата се иска да бъде отменен издаденият електронен фиш, като се сочи, че
за същото нарушение възз. е бил санкциониран с ЕФ №5831 издадено от ОД на МВР-
Търговище.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява от упълномощен процесуален представител. По делото е постъпила
писмена молба, с която упълномощен по делото адвокат, поддържа жалбата и моли
ЕФ да бъде отменен.
Наказващият орган , редовно призован за съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
Електронен фиш Серия Г № 0058385 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че
на 29.08.2023г. , в 16:09 часа в гр.Варна, по бул.“Владислав Варненчик“ срещу
ресторант „Комитово ханче“, в посока изхода на града е било установено управление
на МПС- товарен автомобил марка „Хюндай И 30“ с рег.№ ***, регистрирано в Р
България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор
за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -
нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от
КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство 120с511, което
било насочено към изхода на гр.Варна и снимало в двете посоки.
При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на
„Гаранционен фонд“ било установено, че към дата 29.08.2023г. за товарен автомобил
марка „Хюндай И 30“ с рег.№ *** няма активна застраховка „Гражданска
отговорност“.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е
собственост на С. М. К. , ЕГН **********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС на
01.09.2023г.. ЕФ бил връчен срещу разписка на собственика на 25.02.2024г.
Последният, в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, на 13.03.2024.
депозирал жалба срещу него.
Междувременно от ОД на МВР-Търговище срещу възз. бил издаден ЕФ Серия Г
№58312 за това, че на 29.08.23г. в 17:30 ч. в обл.Търговище, по ПП I-4, км.215+300 в
близост до мотел с.Пролаз с АТСС №11743с4 е било установено управление на МПС-
товарен автомобил марка „Хюндай И 30“ с рег.№ ***, регистрирано в Р България,
което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение
по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени:
материалите по АНП, в това число и ЕФ Серия Г№0058358, издаден от ОД на МВР-
Варна, справки за собствеността на т.а. „Хюндай И 30“ с рег.№ ***, справки от АИС
АНД и Гаранционен фонд, заверено за вярност копие от удостоверение за одобрен тип
№ 17.09.5126, заверено за вярност копие от протокол за използване на автоматизирано
техническо средство ARH-CAM-S1, №120с511 за 29.08.2023г. за времето от 15:30ч. до
17:30ч. с рег. № 819р-27541/2023г., заверено за вярност копие от протокол за проверка
№ 032-СГ-ИСИС/24.03.2023г. от български институт по метрология за техническо
средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120с511, заверена за вярност
фотоснимка, удостоверяваща разположението на АТСС на 29.08.2023г., заверено за
вярност копие от ЕФ, Серия Г № 0058312, издаден от ОД на МВР-Търговище и др. .
2
Съдът кредитира и писмените доказателства, както и веществените /фотоснимки/,
приобщени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:
Въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който -
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е
предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв.
– за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или
едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени
в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът
е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се
прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на
ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ
препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по
3
пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш, предмет на настоящото
обжалване съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и
реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, няма нарушаване на реда
за издаването му , който е различен от изискванията, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от
чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата
на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено
процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя
си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В
него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което е сторено. От друга страна, с оглед посочената в
електронния фиш дата на извършване на нарушението – 29.08.2023г., видно от датата
на неговото издаване /01.09.23г./ и предвид датата на депозиране на жалбата срещу
него –13.03.2024., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото
в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на
територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този
смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато
съществено процесуално нарушение.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които
4
препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в
случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В
електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от
задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния
случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна. Посочено е, че е
било установено управление на МПС / т.а. „Хюндай И 30“ с рег.№ *** /, регистрирано
в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. От
съдържанието на фиша и от вписване в него, че е установено управление на МПС,
което е регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, безспорно става пределно ясно за какво точно ангажирана
отговорността на възз. Поради това и съдът намира, че Електронният фиш съдържа
всички изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4 от Закона за движението по пътищата, към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. По
този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е
извършено от него.
Съдът намира, че субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, може да бъде
както физическо, така и юридическо лице, т.к. КЗ се явява специален законов акт
спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "глоба" за физическите
лица – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установено е по делото от , че АТСС, с което е заснет т.а. „Хюндай И 30“ с рег.№
***, е преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH-CAM-S1 с №120с511.
Видно от приложени по АНП Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, валидно до 07.09.2027г. се установява, че преносимата система е одобрен
тип средство за измерване от така наречения тип преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства, притежаваща възможност за автоматично
разпознаване на регистрационни номера. По делото са приобщени и доказателства, че
АТСС е преминало успешно метрологичен контрол на 24.03.23г..
Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените
доказателствени средства - снимкови разпечатки от АТСС и справки за регистрация на
5
МПС по рег.№, че товарния автомобил марка „Хюндай И 30“ с рег.№ *** е заснет на
29.03.2023 г. да се движи в гр.Варна, по бул.“Вл.Варненчик“ посока изхода на града.
Съдът намира, че от приложения по делото снимков материал- снимки приложени по
АНП е безспорно видно, че именно МПС- т.а. „Хюндай И 30“ с рег.№ *** се е
управлявал в рамките на гр.Варна. От представената снимки както бе споменато по-
горе е виден както видът на превозното средство така и неговият регистрационен
номер и обстоятелството, че той се движи по път.
Следва да се посочи, че КЗ препраща към приложимост на разпоредбите на ЗДвП
единствено по отношение на условията и реда за издаване на ЕФ /чл.647, ал.3 от КЗ/,
но не и по отношение на условията и редът за използване на автоматизираните
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, които се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи -Наредба № 8121з-532 от
2015 г.
По отношение на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
съдът съобрази следното: Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Видно от
бланката-образец от протокола (Приложение № 1 към чл. 10 ал. 1), в него се попълват
данни при използване на АТСС - превишаване на разрешената максимална скорост, а
именно: общо ограничение на скоростта, пътен знак за ограничение в км/ч, разстояние
от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, режим измерване и др. Тези
данни са от значение при установяване на посоченото нарушение на ЗДвП, тъй като
посредством тях се установява, както извършването на нарушението, така и че при
неговото установяване не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл,
посредством протокола, който се явява официален документ, се установяват
ограничението на скоростта, начина по който е определено, мястото на нарушението,
АТСС с което е установено нарушението, неговия обхват и техническа изправност,
които в случая са установени по делото, но по отношение на скоростта данните са
неотносими към процесното нарушение за което е предвидена санкция в нормата на
чл. 638, ал. 4 от КЗ, касаещо управлението по ППС без необходимата за това
застраховка "ГО". За да е налице нарушение на посочената разпоредба от КЗ е
достатъчно да бъде установено управлението на автомобила и липсата на изискващата
се застраховка, които се установяват с АТСС, за което е съставен надлежно протокола
по чл. 10 ал. 1 от Наредбата.
От отразеното на сайта на Гаранционен фонд /общодостъпен за всички на адрес
https://www.guaranteefund.org/bg/за процесния автомобил е видно, че той не е имал
валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. В
този смисъл към дата 29.08.2023г. е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да
6
сключи задължителната застраховка „ГО“. Без значение за съставомерността е кога е
възникнало задължението за сключване на ГО, като към дата 29.08.2023г безспорно е
видно, че това задължение не е изпълнено. Относно датата на адм. нарушение следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, релевантна за нея е
датата на управлението на МПС, а не датата на която е следвало да се сключи договор
за задължителна застраховка "ГО", какъвто не е необходим, когато МПС не се намира
в процес на движение. Поради което възраженията в жалбата и в този аспект не се
споделят от съда.
В случая съдът намира, че от данните по делото е видно, че нарушението е
установено и заснето с АТСС, с оглед на което и може да бъде приложена
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Според настоящия състав на съда правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се
ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС.
Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС,
като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена
дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е.
установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се
извлича от данни от официална информационна система, същата общодостъпна за
всички. Ето защо и съдът счита, че в случая не е приложим общият ред за съставяне
на АУАН и НП. В този смисъл е и практиката на Административен съд- Варна-
например Решение по КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна, Решение по КАНД
№ 114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и много др.
На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Възз. е собственик на описаното във фиша МПС,
а и той единствено е имал задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Именно с
посочването в ЕФ на тази разпоредба, както и с посочване на собственика на МПС е
видно, че той е издаден срещу собственика. Следва да се посочи, че с ЕФ за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ може да
се ангажира административнонаказателна отговорност само и единствено на
собственика на МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което
не е собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението.
7
Аргумент за това е разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която сочи: "Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в ЗДП". Разпоредбата продължава с това, че:
"Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6.
Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага". Последното
изречение на цитираната норма указва, че собственикът не може да представи пред
наказващия орган декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е
управлявало автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него
ЕФ да бъде анулиран и да се издаде нов против лицето – несобственик, което е
управлявало МПС без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за
горецитираното нарушение може да се издаде само против собственик. С оглед на
което и съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника за
соченото нарушение. В този смисъл Решение № 1240 от 03.10.2023 г. по к. адм. н. д. №
1416 / 2023 г. на АдмС-Варна.
От страна на възз. чрез неговия представител, не се ангажират доказателства в с.з.,
че автомобилът не е негова собственост или пък, че към датата на визираното
нарушение е имал сключена задължителна ГО. Напротив от доказателствата по делото
е видно точно обратното.
Размерът на санкцията предвидена в закона е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпросът за нейната справедливост е безпредметно.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение
нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално. Липсват
съставомерни вреди, т.е. законодателят е възприел, че самото нарушение е с
достатъчно висока степен на обществена опасност. Крайната цел на контрола е
недопускане движение на МПС без валидна застраховка ГО. Отделно от това новата
редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва
възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Относно възражението в жалбата, че за същото нарушение срещу възз. от ОД на
МВР-Търговище е издаден ЕФ серия Г №0058312, съдът намира следното:
Въпросът дали се касае за едно и също нарушение, или са налице няколко отделни
такива, чиито брой отговаря на броя на заснеманията, и съответно какъв следва да е
периодът от време между отделните заснемания, когато няколко пъти с едно или с
8
различни технически средства е установено/заснето управление на моторно превозно
средство (МПС), за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е един от основните въпроси, с
които са сезирани за съвместно тълкуване върховните съдия по Тълкувателно дело №
2 от 2023 г. по описа на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на
Върховния касационен съд (ВКС) и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния
административен съд (ВАдмС), образувано с разпореждане от 08.12.2023г. Към
настоящия момент липсва произнасяне на върховната инстанция.
Безспорно поводът за образуване на тълкувателното дело е, че по този въпрос в
съдебната практика не се дава еднопосочен отговор.
Според първото, застъпвано в съдебната практика становище, ЗАНН не урежда
„продължавано административно нарушение“ или „продължено“ такова, така
както наказателното право дефинира продължаваното и продълженото престъпление.
Поради това в редица съдебни актове се приема, че при липса на правна норма,
уреждаща продължавано административно нарушение, е недопустимо съдът по
аналогия с наказателното право да прилага този институт в сферата на
административните право и процес, а обратното ще означава да се допусне
нормотворчество при прилагане на закона и нарушаване на принципа за
законоустановеност на административните наказания, налагани по административен
ред и на деянията, обявени за административно нарушения - чл. 6 и чл. 7 ЗАНН. В
тази група съдебни актове се приема, че такъв подход би противоречал и на изричната
забрана за въвеждане на правилата на наказателната отговорност по пътя на
тълкуването на закона, произтичаща от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Освен това според съдебните актове, застъпващи това становище приложението на НК
и НПК в административнонаказателното производство е допустимо само за
определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 ЗАНН, сред които не
попада разглежданият такъв. Сочи се, че след като разпоредбата на чл. 18 ЗАНН
изключва приложимостта в административнонаказателното право на институтите
„множество престъпления“ или „продължавано престъпление“, когато едно и също
лице е извършило няколко отделни административни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Аргументи за това са
извлечени от указанията, дадени с ТР № 77/1984 г. на ОСНК на ВС, според което „в
административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.
23-26 от НК“.
В обобщение, в решенията, застъпващи първото становище, се възприема
разбирането, че всяко установяване/заснемане на МПС без сключена задължителна
застраховка ГО представлява отделно административно нарушение, т.е., че броят на
заснеманията с АТСС на автомобил, за който не е сключена застраховка ГО е равен на
9
броя на нарушенията и поради това за всяко от тях нарушителят следва да понесе
предвидената в закона административна отговорност.
Според второто застъпвано в съдебните практика становище следва да се вземе
предвид периода ограничен между първо и последно заснемане на автомобила без
ЗГОА, които е възможно да обусловят извод, че е налице осъществено едно
нарушение, независимо от броя на констатациите му с едно или различни АТСС. В
посочените решения се споделя разбирането за възможно прилагане на разрешение
сходно с приложимия в наказателното право институт на продължаваното
престъпление. В мотивите на посочените съдебни актове се застъпва разбирането, че
тъй като се касае за движение в едно и също населено място или за такова в
последователни дни, във второто висящо административно производство страната
може да се ползва от първия по време фиш като копие от съдебния акт се изпрати на
съда, разглеждащ втория за сведение и като доказателство, че за деецът вече е
наложено наказание, на основание на установеното, че не е сключил задължителната
застраховка ГО. В тези актове се приема за основателно възражението, че едно такова
нарушение е продължавано и затова е недопустимо извършителят му да бъде
санкциониран два пъти за него, т.е. за едно нарушение може да бъде налагано само
едно наказание. По този въпрос съдебната практика сочи случаи, в които
обстоятелството, че МПС се ползва /движи, управлява/ без сключена застраховка ГО е
констатирано повторно в кратък времеви период след първото му установяване с
АТС/С - напр. в интервал от 7 мин., при това докато автомобилът се е движил по
конкретен маршрут и без данни пътуването му да е било прекъсвано или да са
настъпили други съществени изменения на условията на ползване на МПС. В този
случай се приема, че първото по време заснемане на МПС, за което не е сключен за
застраховка е установяването на вече извършеното/допуснатото административно
нарушение.
Тъй като към настоящия момент безспорно липсва задължителна съдебна практика,
настоящия съдебен състав за да отговори на основното възражение в жалбата съобрази
следното:
Изпълнителното деяние вменено във вина на възз. във формата на бездействието и
следователно неизпълнението на законовото задължение за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Самото
констатиране на допуснатото нарушение не води до изпълнение на предвиденото в
закона задължение за сключване на договора за ЗЗГОА. Собственикът на
незастрахованото МПС остава в констатираното състояние на неизправност -
осъществено нарушение на установения със закона ред - до момента на сключване на
задължителния договор за застраховка. Пасивността на субектите на
административните задължения по отношение на императивните законови норми,
10
които те вече са нарушили не следва да се толерира, а да се наказва. За това ако не му
бъде наложено наказание при всяка поредна констатация и не се възприеме, че с всяко
заснемане е установено отделно нарушение, и на собственика не бъде наложено
наказание за всеки отделен случай, би било нарушено правилото на чл. 18 ЗАНН в
административния процес, че всяко отделно нарушение е самостоятелно и се наказва с
отделно наказание.
Настоящият състав намира, че за да достигне до извод дали възз. е наказан за едно
и също нарушение, както се твърди в жалбата, с цитираните по-горе ЕФ- ЕФ предмет
на настоящата жалба, издаден от ОД на МВР-Варна и ЕФ, издаден от ОД на МВР-
Търговище следва да прецени дали се касае за две отделни нарушения или за едно
такова.
От съдържанието на процесния ЕФ Серия Г № 0058385 издаден от ОД на МВР-
Варна и ЕФ Серия Г № 0058312, издаден от ОД на МВР-Търговище е видно, че и двата
фиша са издадени срещу възз. за това, че на 29.08.2023г. е управлявал собствения си
товарен автомобил без да има сключена задължителна ГО за автомобилистите в
гр.Варна в 16:09ч. и в обл.Търговище в 17:30ч., като двете нарушения са установени
от различни АТСС. При така установените факти, с оглед посоченото по-горе,
настоящия съд намира, че се касае за отделни нарушения, тъй като същите са
извършени в сравнително голям промеждутък помежду си и то в различни населени
места т.е противоправното бездействие на възз. е констатирано първо на територията
на гр.Варна, като същият е изминал значително разстояние достигайки до територията
на обл.Търговище, където отново е бил в противоправност. Както бе споменато по-
горе такова бездействие не би могло да се толерира, а трябва да се накаже. Нещо
повече, даже да бъде споделено второто разбиране на съдебната практика, че се касае
за едно продължено нарушение, то в случая нарушението констатирано с процесния
ЕФ Серия Г № 0058385 издаден от ОД на МВР-Варна е първото констатирано такова
и в духа на горепосоченото второ становище следва да бъде потвърден.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило в унисон с установените материално
правни и процесуални правила. Поради това и процесният ЕФ следва да бъде
потвърден.
От страните не са направени искания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 от
ЗАНН, съдът
11
РЕШИ:
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0058385 издаден от ОД на МВР-
Варна, с който на С. М. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. София за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е било наложено
адм. наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв..
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12