ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. София, 14.12.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
като разгледа докладваното от полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600062 по описа за 2021
година
образувано по жалба на адв. П.В. от АК – В., в качеството му на защитник на подсъдимия
..... П. А. Р. от в.ф. ....... – В., срещу присъда № 6/07.07.2020 г. по НОХД № 30/2020 г. по
описа на Военен съд – гр. С..
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С горната присъда ..... П.Р. е признат за виновен в това, че на 11.10.2011 г. в гр. В., на
паркинга на хипермаркет „....“, в собствения си лек автомобил марка „.....“, с рег. № ..... и в
ползваните от него жилище и избено помещение, находящи се в гр. В., ул. „.....“ № ..,
държал с цел разпространение 515,30 литра дестилатен етилов алкохол /дестилат от
ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство – домашна ракия/, с
общо количество на чистия етилов алкохол 214,293 литра, без надлежно разрешително, като
случаят е немаловажен, и на основание чл. 234, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл.
1, ал. 1; чл. 2, т. 1; чл. 4, т. 1, 2, 3 и 4; чл. 9, т. 1, 2 и 3; чл. 47, ал. 1 , т. 7, 8, 9 и 10; чл. 48, ал. 1,
2, 3, 6 и 7; чл. 50, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, е
осъден на десет месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия не са наложени по - леките предвидени в
закона наказания „Глоба“ и „Лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
На основание чл. 234, ал. 5 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на
1
престъплението - 515,30 литра дестилатен етилов алкохол.
На основание чл. 53, ал. 1 б. „а“ от НК лекият автомобил марка „.....“, с рег. № .....; 43 броя
пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост и 1 бр. пластмасов бидон,
собственост на подсъдимия и послужили за извършване на престъплението, са отнети в
полза на държавата.
Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Военен съд – С. 291,50 лева деловодни разноски; както и
сумата 1041.39 лева по сметка на РС „Военна полиция“ - В. за изготвяне на експертизи.
В жалбата и в допълнителното изложение към нея адв. В. сочи доводи за
незаконосъобразност и неправилност на присъдата.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1 от
НПК за обективно всестранно и пълно изследване на всички доказателствени материали.
Защитата счита, че съдът не е изяснил как е извършено изпълнителното деяние-държане на
етиловия алкохол с цел разпространение, кога, както и чия собственост е той. Описаната от
съда фактическа обстановка не отговаря на събраните доказателства. Атакува се
законосъобразността на процесуално - следствените действия „Претърсване и изземване“ на
11.10.2019 г. на трите пластмасови туби от лекия автомобил на подсъдимия на паркинга на
хипермаркет „....“ и в пристройката, приспособена с отделен вход. За първите три туби се
твърди, че са се намирали на земята, извън автомобила, а от съдържанието на втория
протокол не можело да се разбере на кой адрес е извършено претърсването и за коя от
намиращите се в двора три пристройки с отделен вход, става въпрос.
Неправилно в мотивите си съдът е приел, че съгласно двата протокола за „Претърсване и
изземване“ „веществените доказателства били запечатани и закарани в сградата на Военна
полиция - В.“, тъй като в нито един от протоколите не е описано, че веществените
доказателства са запечатани и къде са били оставени на съхранение. В тях е записано
единствено „иззети с подписите на поемните лица“.
В разпитите си пред съда поемните лица в двата протокола не твърдят веществените
доказателства да са били запечатени, още повече със слепки от подписите им. Такова
„запечатване“ не се вижда и на снимките в изготвените фотоалбуми непосредствено преди
да бъдат транспортирани. Поради обстоятелството, че веществените доказателства –
различните съдове с течност, не са били запечатени по съответния ред, не може да се
гарантира, че наличната в тях течност при изземването им е идентична с тази при
изследването им - веществените доказателства са съхранявани на неустановено място и не е
изяснено кой е имал достъп до тях.
Свидетелите Л. и П., вписани като „поемни лица“ в „Протокола за претърсване и изземване“
в жилището на подсъдимия, не са присъствали на претърсването. Те са курсанти в
новобрански период във Военно морското училище гр. В., където се помещава и РС „Военна
полиция“ - В.; били са избрани няколко дни преди извършване на следствените действия и
2
им е било обяснено какви вещи ще се търсят, поради което показанията им не могат да се
приемат за достоверни. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля О.С., в които той
твърди, че заедно с двете горепосочени поемни лица са били извън адреса, на улицата по
време на претърсването. В следственото действие „Претърсване“ са участвали освен
вписаните в протокола лица, и самият О.С. и още един, неустановен оперативен работник,
които обаче не са били вписани в протокола като „присъстващи“. Всичко това води до
извода, че двата протокола за „Претърсване и изземване“ следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото, а иззетите с тях веществени доказателства да не се
приобщават към материалите.
По време на разследването не е изпълнена разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от НПК –
веществените доказателства /ВД/ са иззети от един военно-разследващ полицай, а
досъдебното производство е водено от друг, при което е следвало ВД, заедно с делото да му
бъдат предадени с документ, какъвто по делото липсва.
Твърди се, че съдът неправилно е приел за установено количеството течност във всяка
пластмасова туба единствено по вместимостта, написана на етикета, без да съобрази, че
тубите са произведени от мека пластмаса и дори малко огъване на същите променя
значително обема им.
В мотивите си съдът неправилно е приел, че представителни проби са взети от всички туби,
обособени в дадена група, което противоречи на отразеното в протокола за оглед на
веществени доказателства – от всички туби, обособени в дадена група произволно е
избирана една и само от нея са вземани представителни проби. В тази връзка се оспорва
изготвената физико-химична експертиза като необоснована и неправилна, тъй като в нея не
е определено алкохолното съдържание във всички туби от обособена група, а само в
произволно избрана туба от всяка група.
Изводът на съда, че откритият в помещенията алкохол се държи от подсъдимия не е
категоричен, обоснован и единствено възможен вариант, тъй като по делото са налице
данни, че и други неустановени по делото лица /според съда “мигранти“/ по това време са
живели на адреса и са имали достъп до съответните помещения.
Съдът е отхвърлил почти всички доказателствени искания на защитата, едно от които е за
разпит на сестрата на подсъдимия, която според данните по делото е занесла алкохола в
обитаваното от него помещение за домашни нужди и в разрешено от закона количество.
Твърди се, че съдът незаконосъобразно е отнел в полза на държавата лекия автомобил марка
„.....“, с рег. № ....., собственост на подсъдимия, тъй като същият в контекста на
изпълнителното деяние „държал“ на престъплението по чл. 234 от НК не е средство за
неговото извършване и не подлежи на отнемане по реда на чл. 53 от НК.
Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която ..... Р. да
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на Военен съд – С. с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните
3
правила.
Срещу жалбата и допълнителното изложение към нея не са постъпили писмени възражения
от прокурора.
Състав на Военно-апелативния съд по ВНОХД № 30/2020 г. е допуснал събирането на нови
доказателства, като разпит на св. Г.А. Р. – сестра на подсъдимия, св. …. В.В., както и
допълнителни разпити на свидетелите: В.С.; В. П.; О.С.; Н. Л.. Изискани и приложени по
делото са служебни справки и протоколи.
С присъда № 2а от 29.03.2021 г. по ВНОХД № 30/20 г. съставът на съда е признал за
невиновен и е оправдал подсъдимия по делото. Последвал протест, като състав на ВКС по
КНОХД № 718/21 г. с решение № 60166/19.11.21 г. е отменила въззивната присъда по описа
на Военно-апелативния съд с указание за разглеждане на делото от друг състав на
въззивната инстанция.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства; с мотивите на атакувания съдебен акт; с въззивната жалба и
допълнителното изложение към нея, както и отменителното решение на състав на ВКС по
КНОХД № 718/21 г. намира, делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на
въззивното производство по гл. ХХІ от НПК с призоваване на подсъдимия ..... П. А. Р. от
в.ф. ....... – гр. В., защитника му адв. П.В. от АК – В., прокурор от Военно-апелативна
прокуратура.
Подсъдимият следва да бъде уведомен, че съгласно чл. 329, ал. 2 от НПК, присъствието му в
съдебно заседание е задължително.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01.2022 година от
10.00 часа в гр. София, Съдебна палата, Партер, зала № 4, за която дата да се призоват
подсъдимият ..... П. А. Р. от в. ф. ….. – В.; защитникът му адв. П.В., с адрес гр. В., ул. „……“
№ .., ет. ., тел. ……….; прокурор от Военно – апелативна прокуратура.
Копия от определението да се изпратят на подсъдимия и защитника му адв. П.В..
Подсъдимият да бъде уведомен, че присъствието му в съдебно заседание е
задължително.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5