Решение по в. гр. дело №1708/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7302
Дата: 2 декември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20251100501708
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7302
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20251100501708 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба с вх. № 254613/07.08.2024 г. на ищеца срещу решение № 14958 от 31.07.2024 г.,
постановено по гр. дело № 66650/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, с което изцяло са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С. С. С.-К.,
ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 804,95 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул.
„********, апартамент, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.08.2023 г. до окончателното
плащане; 121,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; 27,72 лв., представляваща главница за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.08.2023 г. до
окончателното плащане, както и 5,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г., за
които суми по ч. гр. дело № 44602/2023 г. по описа на СРС, 28 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради
1
необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като ангажираните по делото
доказателства установяват по безспорен начин наличието на облигационна връзка с
ответницата с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди. Позовава се на
представения нотариален акт № 168/1991 г., по силата на който С.П.С. и Е.М.С. даряват на
дъщеря си - ответницата С. придобития от тях по време на брака им имот, представляващ
семейна имуществена общност, запазвайки си правото да го ползват до края на живота на
всеки един от тях, поради което въз основа на него тя се легитимира като негов собственик.
Посочва се, че с последваща молба – декларация от 09.10.2002 г. тя е декларирала този факт
пред топлофикационното дружество, изпълнявайки задължението си по чл. 63, ал. 1 от
Общите условия, с което за нея е възникнало договорно задължение за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот,
позовавайки се на разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Допълва се, че в
чл. 31, ал. 1 от Общите условия е определен редът и срокът, по който купувачите са длъжни
да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно: 45-дневен срок от публикуване
на фактурата на интернет – страницата на продавача. По изложените съображения се
отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна С. С. С.-К..
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави следното:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
2
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното
разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция
и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна
енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова
тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и
учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик
на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, от представения в
заверен препис нотариален акт № 168, том ХХХХХ, нот. дело № 11056/1991 г. се установява,
че на 06.09.1991 г. С.С. и съпругата му Е. С. са дарили на дъщеря си С. С. следния свой
жилищен имот, придобит по време на брака на името на първия дарител и представляващ
тяхна семейна имуществена общност, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„********3, съставляващ първи етаж в предната сграда на етажната собственост, заедно с
избено и таванско помещение и 530/3755 идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, като видно от отбелязването в него, дарителите са си запазили правото да
го ползват безвъзмездно до края на живота си. По делото не се твърди и няма данни след
осъществяване на дарствената сделка от 06.09.1991 г. да са се осъществили юридически
факти, довели до погасяване на запазеното в полза на прехвърлителите право на ползване,
поради което потребител на топлинна енергия не е голият собственик – ответницата С. С.-К.,
а носителят на ограниченото вещно право на ползване – нейните родители. В случая, този
извод не се опровергава с оглед данните по делото, че на 09.10.2002 г. тя е подала до
топлофикационното дружество молба – декларация за откриване на партида на нейно име,
тъй като видно е, че тя касае имот с адрес: гр. София, ул. „****************, т. е. същият се
различава от административния адрес на имота, за който се отнасят исковите претенции, а
3
именно: гр. София, ул. „********, апартамент. В случая, това несъответствие не се
преодолява с оглед данните, отразени в представеното удостоверение за идентичност,
издадено от дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземания“, според което
апартамент, находящ се на адрес: ул. „********3, съставляващ предната сграда на етажната
собственост (по нотариален акт) е идентичен с апартамент № 2, регистриран в базата данни
на адрес: ул. „********3, вх. 1, с аб. № ********, тъй като то има характер на изходящ от
ищеца частен документ, който удостоверява изгодни за него факти, без да се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. В списъка към протокол от общо
събрание на етажната собственост на адрес: гр. София, ул. „********3 и 25, също липсва
подпис на ответницата или на нейните родители, за да се приеме, че същите са потвърдили
наличието на фактическа и/или правна връзка с процесния имот. От представените от
третото лице – помагач изравнителни сметки, отнасящи се до имот с административен адрес:
гр. София, ул. „********3, ап. 2, единствено става ясно, че титуляр на партида с аб. №
******** е С. С.-К., без да са представени отчети, които да са били подписани от нея или от
родителите й. В случая, само въз основа на факта, че във вътрешната счетоводна система на
„Топлофикация София“ ЕАД същата е вписана като титуляр на партида, отнасяща се за аб.
№ ********, без да може да се направи връзка между него и процесния имот с адрес: гр.
София, ул. „********, апартамент, доколкото в представената молба – декларация и
изравнителни сметки се цитира апартамент с друг административен адрес, а именно: гр.
София, ул. „****************, не може да се приеме, че именно тя дължи заплащане на
исковите суми. Точно обратното, не се установява при условията на пълно и главно
доказване дали откритата на нейно име партида с аб. № ******** съответства именно на
придобитото от нея жилище на първия етаж в сградата – етажна собственост. Отделен е
въпросът, че по делото липсват данни запазеното от нейните родители право на ползване
върху процесното жилище да се е погасило, поради което не съществува дори индиция, че С.
С.-К. се явява негов фактически ползвател, поради което именно тя да е била задължено
лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба
изрично от нейна страна е заявено оспорване да е потребител на топлинна енергия по
отношение на апартамент на първия етаж от сградата на ул. „********3, позовавайки се
именно на запазеното от родителите й право на ползване върху него докато са живи, поради
което в тежест на ищеца е било да ангажира доказателства в тази насока, което той не е
сторил, поради което следва да понесе процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.

Недоказването на качеството потребител, респективно клиент на топлинна енергия
обуславя извод, че посоченото лице – С. С.-К. не се явява пасивно материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове, поради което обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемата – ответница, която обаче не претендира и не доказва
4
извършването на такива, поради което не следва да й се присъждат с настоящия съдебен акт.
Сторените от въззивника – ищец разноски следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14958 от 31.07.2024 г., постановено по гр. дело №
66650/2023 г. по описа на СРС, 28 състав
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5