№ 22651
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110124333 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват следните вземания от И. П.
И.: за сумата от 451.59 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до
м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София,
ул. „***“, № 44, ет. 1, аб. № 4693, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за сумата от 77.53 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 16.10.2020г. до 19.10.2022г., за сумата от 27.77 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата от 5.89 лева, представляваща законна мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 19.10.2022г., за
които парични притезания по ч. гр. дело № ***/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
1
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения
ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените искове се оспорват. Ответницата счита, че исковете с предмет
цената на предоставената услуга дялово разпределение и обезщетение за забава върху нея са
недопустими, доколкото носител на вземанията за тях е дружеството за дялово
разпределение, предоставило услугата. Независимо от това оспорва всички искове като
неоснователни, оспорвайки да е собственик или вещен ползвател на целия или на идеална
част от процесния имот, а с това- да е потребител на доставяна до него топлинна енергия.
Оспорва да е надлежно поставена в забава за заплащане на процесните главни задължения,
доколкото до нея не била отправяна покана за изпълнението им. Счита за недоказано
съществуването на договор между СЕС и дружеството за дялово разпределение,
поддържайки, че от представения писмен договор не се установява кой го е подписал от
името на етажните собственици, респ. дали се касае за надлежно представителство.
Поддържа, че от доказателствата по делото не се установява и цената на услугата топлинно
счетоводство. В условията на евентуалност спрямо всички тези доводи релевира възражение
за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца
и ответника, респ. негов наследодател, по силата на което топлофикационното дружество се
е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя
на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответницата Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139, том VII, рег. №
503/1997г., че на 24.04.1997г. ответницата И. П. И. е призната за собственик на основание
давностно владение на 2/18 идеални части от процесния недвижим имот, представляващ
2
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***“, № 44, ет. 1. Същевременно, от представения с
исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 65, том
XXIX, дело № 5498/1993г. се установява, че на 18.03.1993г. *** и *** са се разпоредили чрез
дарение в полза на дъщеря си- ответницата И. П. И., с правото си на собственост върху ½
идеална част от собствените си 16/18 идеални части от процесното жилище, като са запазили
в правните си сфери пожизнено и безвъзмездно вещното си право на ползване върху имота.
С оглед на така изложената фактическа обстановка, доколкото съобразно изричното
отбелязване в нотариалния акт за признаване на ответницата за собственик на идеални части
от имота, че същият е издаден след проведена обстоятелствена проверка, при която
нотариусът е констатирал придобиване на посочената част от имота по давност, следва да се
приеме, че въз основа на този констативен нотариален акт ответницата се легитимира като
носител на право на собственост върху още 2/18 идеални части, наред с подарените й по-
рано от нейните родители, поради което и съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че като собственик на тези идеални части И. П. И. се
легитимира като страна по облигационно отношение с ищеца по договор за продажба на
топлинна енергия.
Същевременно, от приобщените по делото данни не би могъл да бъде формиран
положителен извод за наличие на основание ответницата да отговаря за по- голяма част от
задълженията за имота от съответната на придобитото от нея по силата на давностното
владение право на собственост върху 2/18 идеални части от жилището, тъй като, както бе
изяснено, праводателите й по договора за дарение са останали носители на вещното право
на ползване върху прехвърлената идеална част, като по делото не са приобщени
доказателства, а и не са изложени твърдения за погасяване на същото преди или в хода на
исковия период, поради което следва да се приеме, че за същия именно дарителите по
договора в качеството им на вещни ползватели на прехвърлената от тях идеална част са били
отговорни за заплащане на задълженията за имота, съответни на тази идеална част. Това е
така, тъй като докато трето лице е вещен ползвател на имота му, собственикът е лишен от
възможността да упражнява правомощието си да ползва вещта, а именно осъществяването
на това правомощие от конкретно лице обуславя възлагането на тежестта за разходите,
свързани с ползването, на това лице. Касае се за хипотеза, в която по отношение на един и
същи имот съществуват вещни права, упражнявани от различни правни субекти по начин, че
правомощията на единия изключват възможността за ангажиране на имуществената
отговорност на другия за заплащане на цената на доставения до имота ресурс.
При тези фактически и правни съображения съдът намира за доказано съществуването
между страните по делото през исковия период на договор за продажба на топлинна енергия
до процесния имот, по силата на който ответницата в качеството си на носител на право на
собственост върху 2/18 идеални части от имота, за което право не се установява да е било
ограничено чрез учредяване в полза на трето за процеса лице на ограничено вещно право, е
материално легитимирана да отговоря за задълженията за топлинна енергия съобразно така
установения неин дял в съсобствеността.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено
по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от
неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на
чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни
и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
3
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на страната на ищеца „***“ ООД (с предишно наименование „***“ ООД).
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се
установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период
в процесния имот отклонението към колекторната кутия е затапено, поради което абонатът
не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот и такава не му е начислявана.
Потребената в имота през процесния период топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, от друга страна, е отчитана по показанията на един водомер за топла вода в
имота, а до монтажа на такъв- служебно на брой лица с разходна норма 140л/денонощие за
един потребител, който метод за начисляване на топлинна енергия за БГВ е прилаган за
период от 27 дни. Съгласно констатациите на вещото лице, които в тази им част се
потвърждават от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от
останалите страни документи, в края на всеки от двата включени в процесния отчетни
периоди е извършван реален отчет на показанията на монтирания в имота водомер, като
протоколите от тези отчети са подписани от потребителя. Последното съставлява по своята
правна същност извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти с правно значение-
че имотът е топлоснабден, че през съответния отчетен период в него е потребено соченото в
отчета количество топлинна енергия, както и че по отношение на жилището е извършвана
услугата дялово разпределение, което признание, както бе изяснено, се подкрепя от
констатациите на експерта. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между
всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията
на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и
в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на
продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за
сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки
експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е
преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и
техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период
същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е
определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата
от 451.62 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответницата, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., именно в претендирания от ищеца размер от 27.77
лева.
Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод, че ищецът не е
материално легитимиран да претендира и получи плащане на цената на услугата дялово
4
разпределение, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са
обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се
установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на
чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането
за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на
цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е
осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и
фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират
съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между
главните страни в процеса.
Именно поради това негодни да обосноват извод за недължимост на процесните суми
са и доводите в отговора на исковата молба, касаещи действителността, темпоралното
действие на представения от ищеца договор за извършване на услугата дялово
разпределение, както и надлежното представителство на етажните собственици при
подписването му, доколкото, както бе изяснено, източник на процесните вземания са
съществувалото между главните страни по делото облигационно правоотношение, както и
изпълнението на задължението на продавача по него да достави съответното количество
топлинна енергия до имота.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
*** № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно
изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „***“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
5
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021г. и в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., през които отношенията между страните
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на **** от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г.
на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на **** от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, предвиждащи
специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020г.
до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м. 05.2019г. до м.
06.2019г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на иск (в
материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в посочения
интервал от време месечно задължение- това за м. 06.2019г., погасителната давност е изтекла
на 21.10.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца и седем дни е
спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето) след
настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 13 дни преди подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 07.2019г. до м. 04.2021г., чиято стойност съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 421.56 лева, както и
изцяло вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период,
доколкото началната дата на същия следва във времето периода, вземанията на ищеца за
който са погасени по давност.
6
С оглед на така установеното и съобразно обема на притежаваното от ответницата,
необременено с вещно право на ползване в полза на трети лица, право на собственост върху
жилището от 2/18 идеални части, предявените срещу нея главни искове следва да бъдат
уважени, както следва: искът за цената на топлинната енергия- за сумата от 46.84 лева за
периода от м. 07.2019г. до м. 04.2021г., а искът за цената на услугата дялово разпределение-
за сумата от 3.09 лева за периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., а за разликите до пълните
предявени размери, респ. периоди тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален
отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от
2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би
могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общите фактури за за 2019г.- 2020г. и
2020г.- 2021г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не
твърди и не доказва да е отправил до когото и да е от двамата.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
7
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 6.65 лева, представляваща част от извършените в хода на заповедното
производство разноски, както и сумата от 39.48 лева- част от сторените в хода на
настоящото производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от
съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал.
1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от претенциите.
На основание нормата на чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. К. И.
Б. следва да бъде присъдена сумата от 91.13 лева, а в полза на адв. Н. И. И.- сумата от 364.42
лева, представляващи части от следващите им се адвокатски възнаграждения за
осъществени от тях безплатни адвокатска защита и съдействие на длъжника, респ. ответника
в заповедното, респ. в настоящото производство, чиито общи размери съответно от 100.00
лева и от 400.00 лева бяха определени от съда съобразно критериите за справедливост и
обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, при съобразяване липсата на
фактическа и/или правна сложност на производството, материалния интерес по делото,
естеството на осъществяваната в хода на заповедното производство защита, свеждаща се до
подаване на възражение по утвърден образец без необходимост от обосноваване на същото,
както и на разясненията, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, които части са съответни на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „***“
ЕАД, ЕИК ***, съществуват следните вземания от И. П. И., ЕГН **********: за сумата от
46.84 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 07.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „***“, №
44, ет. 1, аб. № 4693, както и за сумата от 3.09 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 04.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № ***/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
тези искове, както следва: иска за цената на топлинната енергия- за разликата над
установената като дължима сума до пълния предявен размер от 451.59 лева, както и за
периода от м. 05.2019г. до м. 06.2019г., иска за цената на услугата дялово разпределение- за
разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от 27.77 лева,
както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
от И. П. И., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 77.53
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 16.10.2020г. до 19.10.2022г., както и сумата от 5.89 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 19.10.2022г.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. П. И., ЕГН **********, да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 6.65 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 39.48 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „***“ ЕАД, ЕИК
***, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата от 91.13 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена от нея безплатна защита и процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по ч. гр. дело № ***/2022г. по
описа на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „***“ ЕАД, ЕИК
***, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ********** сумата от 364.42 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена от него безплатна защита и процесуално
представителство на ответника в настоящото производство.
Решението е постановено с участието на трето лице- помагач на ищеца „***“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9