Присъда по НОХД №277/2025 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 45/24.09.2025 г. по н.о.х.д. № 277 по описа на ***кия
районен съд за 2025 г.

На 25.03.2025 г. Районна прокуратура *** е внесла за разглеждане в
***кия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 295/2024 г.
по описа на Първо РУ при ОДМВР - ***, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция против И. Ж. Т., ЕГН
**********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б” от
НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че И. Ж. Т., на
05.04.2024 г., в град ***, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима
вещ - 1 брой мобилен телефон „Samsung Galaxy A03S“ с IMEI ***, на
стойност 150 (сто и петдесет) лева, от владението на Т. А. Т. от гр. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
За разпоредителното заседание, наследниците на Т. А. Т. - В. Т.а Т.а, А.
Т. Т., Д. Т. Т., В. Т. Т., Т. Т.а Т.а и Е. Т.а Т.а, не са намерени за призоваване на
постоянните си и настоящи адреси в страната.
П. Т. Т., редовно призован за разпоредителното заседание в качеството
на наследник на пострадалия Т. А. Т., не се явява, не се представлява, не
депозира искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд ***; Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при
закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основания за
вземане на мярка за неотклонение или за вземане на други мерки за
процесуална принуда по отношение на подсъдимия И. Ж. Т.; Приема и
прилага към материалите по делото справка за съдимост на подсъдимия И. Ж.
Т. с рег. № 250327005000146211/27.03.2025 г. и не се налага събирането на
нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
1

изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК,
докладчик съдията Ц. П., допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Районна прокуратура ***, като се пледира на подсъдимия
да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години,
което след приложението на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 до размер от
1 (една) година и 4 (четири) месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, при
първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия по пренията заявява, че поддържа изцяло
становището на представителя на прокуратурата. Относно
индивидуализацията на наказанието, защитникът на подсъдимия пледира на
последния да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9
(девет) месеца, при условията на чл. 55 от НК.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Т.
заявява, че поддържа становището на защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият Т. заявява: „Поддържам
становището на адвоката ми“ (цитат).
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Пострадалият Т. А. Т. живеел в къща, намираща се в град ***, с
административен адрес: ул. „***.
На 05.04.2024 г., около 10:30 часа, Т. излязъл от жилището си, като
оставил прозореца на приземния етаж отворен в горната му част, като оставил
в стаята мобилния си телефон „Samsung Galaxy A03S“ с IMEI ***, за да се
зарежда.
По същото време, на 05.04.2024 г., подсъдимият И. Ж. Т. минавал покрай
дома на Т. и решил да влезе в къщата. Подсъдимият Т. проникнал през
отворения прозорец, стъпил върху легло, покрито с одеяло и взел мобилния
телефон „Samsung Galaxy A03S“ заедно със зарядното устройство. След като
излязъл от къщата, подсъдимият отишъл при свидетеля Я. Ш. Я., живущ на ул.
„***“ № ***. Там той подарил мобилния телефон на сина на свидетеля Я. Ш.
Я. - свидетеля К. М. А..
Т. Т. се прибрал в дома си около 11:05 часа. Тогава видял, че прозорецът
2

е отворен, като забелязал две стъпки на одеялото на леглото и установил, че е
извършена кражба на мобилния му телефон, за което съобщил в Първо РУ при
ОДМВР - ***.
В последствие, свидетелят А. предоставил телефона на С. Ж. М., който с
протокол за доброволно предаване от 29.05.2024 г. го предал в Първо РУ при
ОДМВР - ***, като на 30.05.2024 г. телефонът бил върнат на пострадалия Т. Т..
След образуване на настоящото дело и преди насроченото за 24.04.2025
г. разпоредително заседание, на 19.04.2025 г., Т. А. Т. починал, като оставил
следните наследници по закон: В. Т.а Т.а, А. Т. Т., П. Т. Т., Д. Т. Т., В. Т. Т., Т.
Т.а Т.а и Е. Т.а Т.а.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването
съдебно-стокова експертиза е видно, че стойността на отнетия мобилен
телефон „Samsung Galaxy A03S“ е 150 (сто и петдесет) лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Експертна справка
№ 160 от 22.05.2024 г.; протокол за разпит на обвиняемия И. Ж. Т. от
26.02.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля Я. Ш. Я. от 30.07.2024 г.;
протокол за разпит на свидетеля К. М. А. от 11.09.2024 г.; справка за съдимост
на И. Ж. Т. от 23.10.2024 г.; съдебно-стокова експертиза от 24.10.2024 г.;
техническа експертиза на видеофайл № 115 от 11.09.2024 г.; справка за
съдимост на И. Ж. Т. от 27.03.2025 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият И. Ж. Т. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б” от НК, тъй като на 05.04.2024 г., в град ***, в
условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - 1 брой мобилен
телефон „Samsung Galaxy A03S“ с IMEI ***, на стойност 150 (сто и петдесет)
лева, от владението на Т. А. Т. от гр. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият И. Ж. Т. е автор на изпълнителното деяние - отнемането,
изразяващо се в прекъсване владението върху вещта, и то без съгласието на
нейния владелец и създаване на нова трайна фактическа власт над тях.
Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещта е била отнета от владението на Т. А.
Т., след като подсъдимият е проникнал в дома му през отворен прозорец, което
определя квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК.
От приетата по делото съдебно-стокова експертиза се установява, че
стойността на отнетата от подсъдимия Т. вещ, е 150 (сто и петдесет) лева,
3

която стойност, съдът намира за безспорно установена.
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
следните съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано
в чл. 93, т. 9 от НК. Съдът намира, че процесното деяние, въпреки ниската
стойност на предмета на престъплението (под установената в страната
минимална работна заплата), не представлява маловажен случай, тъй като при
обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните
последици, т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на
деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.
Съдът намира, че подсъдимият Т. е деец с висока степен на обществена
опасност, като в същото време е осъществено деяние с висока степен на
обществена опасност, придобило напоследък широко разпространение в
обществото ни.
От друга страна, престъплението не представлява маловажен случай,
тъй като маловажните случаи на кражба са изброени в Закона - чл. 194, ал. 3 от
НК и чл. 195, ал. 4 от НК. Когато кражбата осъществява признаците и на
друг/и квалифициран/и състав/и, не може да става и дума за маловажен
случай, както е и по конкретното дело.
Подсъдимият И. Ж. Т. е осъждан многократно, като в настоящия случай
с оглед квалифициращия признак „опасен рецидив” от правно значение са
следните осъждания:
1. С присъда № 13/26.03.2019 г. по н.о.х.д. № 474/2018 г. по описа на
Районен съд Провадия, за извършено на 19.09.2018 г. в град Провадия,
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 във вр. с
чл. 54, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 (две) години, което да се изтърпи при първоначален
строг режим.
Присъдата влязла в сила на 11.04.2019 г.
Изтърпял наказанието на 13.05.2020 г.
2. С присъда № 260087/18.11.2020 г. по н.о.х.д. № 4167/2020 г. по описа на
Районен съд Варна, за извършено в периода от 16.06.2020 г. до 08.07.2020
г. в град Варна, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„б“ от НК във вр. с чл. 58а от НК, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което да
се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 09.07.2020 г.
Присъдата влязла в сила на 04.12.2020 г.
3. С присъда № 260006/25.02.2021 г. по н.о.х.д. № 419/2020 г. по описа на
Районен съд Нови Пазар, за извършено в периода от 10.06.2020 г. до
4

26.06.2020 г. в с. Марково, обл. Шумен, престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 58а от НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок 3 (три) години и 4
(четири) месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
С присъдата, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът групирал наложеното по н.о.х.д. № 419/2020 г. по описа на Районен съд
Нови Пазар наказание, с наказанието, наложено по н.о.х.д. № 4167/2020 г. по
описа на Районен съд Варна, като определил едно общо наказание в размер на
по-тежкото от двете, а именно - лишаване от свобода за срок от 3 (три) години
и 4 (четири) месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
н.о.х.д. № 4167/2020 г. по описа на Районен съд Варна, считано от 09.07.2020 г.
На основание чл. 25, ал. 2 от НПК, съдът приспаднал при изпълнение на
наказанието, изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено
по н.о.х.д. № 4167/2020 г. по описа на Районен съд Варна.
С решение № 23/17.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 141/2021 г., Шуменският
окръжен съд потвърдил присъда № 260006/25.02.2021 г. по н.о.х.д. № 419/2020
г. по описа на Районен съд Нови Пазар.
Присъдата влязла в сила на 17.05.2021 г.
Изтърпял наказанието на 29.06.2023 г.
Както от теорията, така и от практиката е известно, че съвкупността по
смисъла на Наказателния кодекс е съвкупност от престъпления, а не от
осъждания и за това преценката за приложимост на правилата й се прави
именно с оглед момента на извършване на деянията, съставляващи
престъпления по нашия наказателен закон. При съвкупност от престъпления,
независимо от техния брой, осъждането е само едно. Положението не се
променя и в случаите, когато престъпленията от съвкупността са установени
не с една, а с две или повече присъди. Тези присъди не са окончателни
съдебни актове, подлежащи на самостоятелно изпълнение. В повечето случаи
те имат качеството на отделен диспозитив от една окончателна присъда, с
предмет всички разкрити и наказани престъпления от съвкупността (Решение
№ 81 от 13.VІ.1994 г. по н.д. № 82/94 г., ВК, докладчик съдията подп. П.
Раймундов).
С оглед изложеното, следва да се приеме, че за престъпленията, предмет
на н.о.х.д. № 419/2020 г. по описа на Районен съд Нови Пазар и н.о.х.д. №
4167/2020 г. по описа на Районен съд Варна, е налице едно осъждане.
С оглед осъжданията по н.о.х.д. № 474/2018 г. по описа на Районен съд
Провадия и н.о.х.д. № 419/2020 г. по описа на Районен съд Нови Пазар,
деянието на подсъдимия И. Ж. Т. представлява опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. То е извършено, след като подсъдимият е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК,
както и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за никое от тях изпълнението
5

на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както и преди изтичане на
срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждали е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия И. Ж. Т., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
И. Ж. Т. роден на *** г. в с. ***, общ. ***, обл. ***, живущ в с. ***, общ.
***, обл. ***, ул. „***” № ***, към момента - Затвора Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно: липсата на образувани други наказателни
производства срещу подсъдимия, проявеното в съдебно заседание критично
отношение към извършеното, ниската стойност на предмета на
престъплението, както и тежкото семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК сочи, че подсъдимият Т. съдейства за разкрИ.е на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкрИ.е на
престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете наличието на други
осъждания, изключая осъжданията, определящи квалифициращия признак
„опасен рецидив”.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание
и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия И. Ж. Т.
престъпление е лишаване от свобода от две до десет години.
6

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.).
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1(една) година и 4
(четири) месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55
от НК.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия Т., за които са му
налагани наказания лишаване от свобода, съдът намира, че институтът на
условното осъждане е неприложим. Видно от приложената по делото справка
за съдимост, Т. е изтърпял общото наказание лишаване от свобода за срок от 3
(три) години и 4 (четири) месеца, наложено по н.о.х.д. № 419/2020 г. по описа
на Районен съд Нови Пазар, на 29.06.2023 г., поради което съдът с присъдата,
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК от ЗИНЗС определи, наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 4 (четири) месеца
да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така определеното наказание съответства на тежестта
на самото престъпно деяние. С оглед достатъчно високия минимален размер
на съответното наказание (две години), съдът намира, че наказание лишаване
от свобода в размер по-висок от определения от съда, съобразно чл. 58а, ал. 1
от НК, би било несъразмерно тежко, отчитайки, че престъплението е
извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и най-вече с
оглед ниската стойност на предмета на престъплението.
При тези данни съдът намира, че определеното наказание в размер на 1
(една) година и 4 (четири) месеца лишаване от свобода ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Така преценения за нужен от съдебния състав период на
изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата държавна цел,
преследвана от Закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия И. Ж. Т. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 263,66 лева (двеста шестдесет и три лева и
шестдесет и шест стотинки) по сметка на ОД на МВР - ***.
7

С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. оптичен носител CD-R „hp“ 700 МВ, с ръкописен надпис
„Снимки обувка“, да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след
което да се унищожи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)

Мотивите към присъдата са изготвени на 06.10.2025 г., в срока по чл.
308, ал. 1 от НПК.
8

Номер на акта:	45
Дата:	24 септември 2025 г. (в сила от 10 октомври 2025 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20253230200277
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 март 2025 г.

Присъда по НОХД №277/2025 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите