№ 21452
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110120293 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни директори,
срещу „Т. С.” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителите М. С. и В. Л., със
седалище и адрес на управление: гр. С........, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 477,55 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби от
сторнирани и отнесени в разход начислени суми за абонатен № ****** (гараж № 11) за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., включваща 437,98 лв. – цена за топлинна енергия, и
39,57 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение, съгласно чл. 45, т. 2 от Общите
условия на договорите между „Т. С.” АД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба, за които суми са отхвърлени предявените искове на Т. С. ЕАД с Решение
1191/24.01.2025 г. по гр.д. № 5652/2024 г. по описа на СРС, 29-и състав, и сумата от 900 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на воденото
гражданско дело № 15652/2024 г. по описа на СРС, 29-и състав, включващи 25 лв. –
държавна такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение, 75 лв. – държавна такса
по депозирана искова молба, 200 лв. – внесен депозит за съдебнотехническа експертиза и
600 лв. – съдебни разноски, присъдени в полза на ответника по същото дело, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че е топлопреносно предприятие с издадени лицензи за
производство, пренос и търговия с топлинна енергия на територията на град София. В
изпълнение на дейността си, дружеството продава топлинна енергия с топлоносител гореща
вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на битови клиенти, обитаващи
самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост, присъединени към
топлопреносната мрежа на гр. София. В конкретния случай битов клиент е собственик на
имот, находящ се в гр. С.........., представляващ Гараж № 11, който имот е заведен в системата
на дружеството с абонатен № ******. Разпределението на топлинната енергия, постъпваща
в сградите в режим на етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Услугата дялово разпределение за гореописания адрес се извършва от
1
ответника „Т. С.“ ЕООД, въз основа на сключен договор и извършен избор от страна на
клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ. Механизмът на услугата дялово разпределение има за цел
определяне на индивидуалното потребление на топлинна енергия от отделните
самостоятелни обекти в сградата спрямо общото постъпило количество топлинна енергия в
абонатната станция, като за целта фирмата за дялово разпределение извършва месечни
отчети. За извършената услуга „Т. С.“ ЕАД заплаща определена цена на „Т. С.“ ЕООД
ежемесечно, която впоследствие се включва в месечната фактура на самостоятелните
клиенти. Отношенията между „Т. С.“ ЕАД и лицата, вписани в регистъра по чл. 139а ЗЕ, се
регулират от Общи условия на договорите между „Т. С.“ АД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 45, т. 2 от Общите условия „В случай на установяване на
допуснати грешки от страна на Търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно
дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което Т. е сторнирала
и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от Търговеца
на Т. в пълен размер“. „Т. С.“ е извършил отчет за абонатен № ****** (гараж № 11) за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност 437,98 лв., като е подал данни за
отчетената и консумирана топлинна енергия на топлопреносното предприятие. „Т. С.“ ЕАД
заплатило на „Т. С.“ сумата от 39,57 лв. за услугата дялово разпределение, която
впоследствие е претендирана от клиента. Издадени са фактури, включващи задълженията за
отчетената и консумирана топлинна енергия и задълженията за извършената услуга „дялово
разпределение“. Тъй като клиентът не е изпълнил доброволно задължението си, „Т. С.“
предприела действия за претендиране на вземанията чрез депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В резултат на възражение от
длъжника по чл. 415 от ГПК, е предявен иск за установяване на вземането, по който е
образувано гр. д. № 15652/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в. „Т. С.“ ЕООД е допуснато като
трето лице – помагач на ищеца по делото с определение № 28542 от 12.07.2024 г. Делото
завършва с отхвърляне на предявените искови претенции на „Т. С.“ ЕАД за признаване на
задължението на Ц. С. за сумите от 437,98 лв. (цена за топлинна енергия) и 39,57 лв. (цена за
услуга дялово разпределение). „Т. С.“ е осъдена да заплати сумата от 600 лв. – разноски по
делото. В резултат на това решение „Т. С.“ ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба начислените
суми за този потребител. Съгласно мотивите на Решение № 1191 от 24.01.2025 г. съдът е
достигнал до извода, че „в процесния имот за исковия период не е била отчитана /не е била
потребявана/ топлинна енергия за отопление на имот поради липса на радиатори и топломер
в гараж № 11, като за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за имота е начислявана топлинна
енергия на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, като в предоставените от „Т.
С.“ ЕООД отчети се съдържа отбелязване, че „няма документи за гаражи номер 11, 12, не се
водят на отчет и няма радиатори и топломери“. В отношенията между топлопреносното
предприятие и лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, фирмата за дялово
разпределение има задължение за предоставяне на цялостна идентификация на сградата
общо и по отделни имоти, съдържаща топлинните товари и видовете потребление.
Задължението за събиране на данни и предоставяне на информация за разпределението на
доставената топлинна енергия между обектите в сграда в режим на етажна собственост
принадлежи на фирмата за дялово разпределение като част от задълженията по извършване
на услугата „дялово разпределение“. Въпреки наличните си данни, че процесният гараж не
се води на отчет и в него няма радиатори и топломери, „Т. С.“ ЕООД е изчислило
количеството топлинна енергия за обекта в условията на неосигурен достъп и е
предоставило тези данни на „Т. С.“, въз основа на което са начислени и претендирани
задължения от клиента. В резултат на неправилен отчет и невярно дялово разпределение от
страна на „Т. С.“ ЕООД, „Т. С.“ ЕАД понесло загуба, представляваща цената на начислената
топлинна енергия (437,98 лв.) и цената на услугата дялово разпределение (39,57 лв.). Това
дава право на дружеството да претендира възстановяване на понесената загуба от фирмата
2
за дялово разпределение на основание чл. 45, т. 2 от Общите условия. Освен това, "Т. С."
ЕАД претърпяло имуществени вреди в размер на 900 лв. вследствие на воденото съдебно
производство. Тези вреди включват 25 лв. държавна такса по заявление за издаване на
заповед за изпълнение, 75 лв. държавна такса по депозирана искова молба, 200 лв. внесен
депозит по назначена съдебно-техническа експертиза, както и 600 лв. съдебни разноски,
присъдени в полза на ответника. „Т. С.“ ЕАД моли съда да осъди „Т. С.“ ЕООД да заплати
суми в общ размер на 477,55 лв., представляващи отхвърлената главница по гр. д. №
15652/2024 г., включваща 437,98 лв. цена за топлинна енергия и 39,57 лв. цена за извършена
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва. Също така се моли за заплащането
на 900 лв. за претърпени имуществени вреди вследствие на воденото съдебно производство,
ведно със законната лихва. Моли за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът „Т. С.“ ЕООД
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, като категорично отхвърля
твърденията на ищеца, че е допуснал грешки в дяловото разпределение. Ответникът
подчертава, че съдът по гр. д. № 15652/2024 г. не е констатирал нарушения на нормативната
уредба за дялово разпределение от негова страна. Напротив, вещото лице от съдебно-
техническата експертиза е установило, че изчисленията и данните, предоставени от „Т. С.“
ЕООД, са в пълно съответствие с действащата нормативна уредба. Ответникът изтъква още,
че за процесния период 2020-2022 г. не е отчитана топлинна енергия за конкретния абонат
(гараж № 11) поради констатирана липса на радиатор, топломер и захранващи щрангове с
водомер, като партидата е обработвана само за сградна инсталация. Отвеникът твърди, че
причината за понесената от „Т. С.“ ЕАД загуба се дължи на действия или бездействия на
самия ищец. Ответникът аргументира това с твърдението, че „Т. С.“ ЕАД е нарушила както
собствените си Общи условия на договорите с търговците за дялово разпределение, така и
конкретния договор, подписан с „Т. С.“ ЕООД. Подчертава се, че съгласно Закона за
енергетиката, „Т. С.“ ЕАД е единствената страна, отговорна за присъединяването на сгради
към топлопреносната мрежа и за откриването/закриването на партиди на клиентите. В тази
връзка, ответникът посочва, че „Т. С.“ ЕАД е нарушило чл. 6 от Общите условия, който я
задължава да предоставя на търговеца актуални данни за титулярите на партидите,
характера на потреблението и начина на заплащане, както и да уведомява за започване и
прекратяване на дялово разпределение и включване/изключване на абонатни номера. Освен
това, съгласно чл. 7 от същите Общи условия, „Т. С.“ се задължава ежемесечно да предава
на търговеца необходимите данни за извършване на услугата дялово разпределение.
Ответникът изрично заявява, че топлинният счетоводител няма правомощия да открива/
закрива партида на клиент-потребител или да променя данни по открита партида. На
последно място, „Т. С.“ ЕООД прави възражение за лошо воден процес от страна на ищеца,
на основание чл. 223, ал. 2, изр. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Според ответника, „Т.
С.“ ЕАД, в качеството си на ищец по гр.д. № 15652/2024 г., умишлено или поради груба
небрежност е допуснала процесуални пропуски и грешки при инициирането и воденето на
предходния процес, което е довело до отхвърляне на исковете и впоследствие до възникване
на настоящите вреди.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 49,
вр. с чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е указано да докаже 1. наличие на действително облигационно
правоотношение; 2. неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; 3.
3
настъпването на загуби и имуществени вреди 4. причинна връзка между виновното
неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносен резултат.
По възражението по чл. 223, ал.2 ГПК, в тежест на ищеца е указано да докаже
твърденията, че ищецът е водил производството зле като умишлено или поради груба
небрежност е пропуснал да предяви неизвестни за него обстоятелства или доказателства.
По исковете с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е указано
да докаже – 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по
чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/
бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че е налице договорна връзка
между страните, по силата на която ответното дружество е осъществявало услугата по
дялово разпределение за отчетния период и топлоснабден имот – предмет на гр.д. №
5652/2024 г. на СРС, ГО, 119-и състав.
Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от Общите условия на договорите между „Т. С.“ ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлина енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, в случай на установяване на допуснати
грешки от страна на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово
разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което Т. е сторнирала и
отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от търговеца на
Т. в пълен размер. Касае се за предвидени в Общите условия на ищеца последици от
договорното неизпълнение на ФДР.
Следователно, спорен по делото е въпросът налице ли е неправилен отчет или
невярно дялово разпределение от страна на „Т. С.“ ЕООД, вследствие на което „Т. С.“ ЕАД
да е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител. Налице е влязло в
сила решение от 13.02.2025 г. по гр.д. № 5652/2024 г. на СРС, ГО, 119-и състав, с което са
отхвърлени предявените от „Т. С.“ ЕАД срещу Ц. Й. С. искове като неоснователни. Като
трето лицепомагач на страната на ищеца по делото е участвала ФДР –„Т. С.“ ЕООД.
Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението
си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или
която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
Следователно, „Т. С.“ ЕООД е обвързано по отношение на „Т. С.“ ЕАД от
установителното действие на мотивите на решението, постановено по гр.д. № 5652/2024 г.
на СРС, ГО, 119-и състав. Мотивите на това решение обаче са, че „Т. С.“ ЕАД не е
изпълнила доказателствената си тежест да установи, че процесният обект е топлоснабден.
Никъде в мотивите на решението съдът не е направил изводи за неправилен отчет или
невярно дялово разпределение от страна на „Т. С.“ ЕООД. В мотивите на решението са
обсъдени заключението на СТЕ, което е в смисъл, че инсталацията за пренос на топлинна
енергия в имота е частично изградена – монтирани са щрангове за подаване на топлинна
енергия и топла вода, които са затапени; има стойки за радиатор без отоплително тяло, както
и тръбопроводи в циментовата плоча под гаража, които са затапени; през имота минават
тръби за студена и топла вода, но в него не се употребява вода, липсва инсталирана мивка,
както и водомери за топла и студена вода; сградната инсталация е частично изградена, но не
4
се захранва с топлинна енергия; има изградена сградна инсталация от хоризонтален тип.
Следователно, никъде от мотивите на решението не следва договорно неизпълнение
на „Т. С.“ ЕООД за исковия период по това дело. Такъв извод не може да се направи и от
всички останали доказателства по настоящото дело. Само от факта, че исковете на „Т. С.“
ЕАД са отхвърлени, не следва автоматично отговорност за „Т. С.“ ЕООД. Необходимо е
отхвърлянето на исковете да се дължи на договорно неизпълнение на ФДР. В случая ФДР е
съставила протоколи за неосигурен достъп, подала ги е към „Т. С.“ ЕАД, въз основа на които
е начислена топлинна енергия за отопление на имота при условията на неосигурен достъп,
както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не се установява за исковия да
е налице неправилен отчет или невярно дялово разпределение от страна на ФДР. Няма
установено предоставяне на грешни данни към „Т. С.“ ЕАД, касаещи исковия период.
С оглед изложеното съдът намира, че предвиденото в Общите условия на ищеца
договорно неизпълнение на ФДР не е налице, поради което предявеният иск се явява
неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:
Ответникът на основание чл. 49 ЗЗД и по аргумент от ППВС № 4/1975 г. носи
обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа.
С оглед установеното по делото съдът приема така предявеният иск за неоснователен,
доколкото ищецът не доказа възложените в негова тежест разноски по гр.д. № 5652/2024 г.
на СРС, ГО, 119-и състав, присъдени поради отхвърляне на предявените от него на исковите
претенции, да са в резултат на невярно извършено дялово разпределение от ответника.
Действилно ищецът е сторил описаните в исковата молба разноски, но те не са в причинно-
следствена връзка с увреждащо от служител на ответника деяние, а напротив – били са
присъдени поради недоказаност на исковата претенция, доколкото ищецът поначало не е
установил, че процесният обект е бил топлоснабден.
При това положение искът следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е сторил разноски в размер на 648 лв. за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г., платено чрез
преводно нареждане от 21.05.2025 г. С оглед изложеното в тежест на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 648 лв.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 49, вр.
с чл. 45 ЗЗД осъдителни искове, предявени от ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни
директори, срещу ответника „Т. С.” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителите М. С. и В. Л., със седалище и адрес на управление: гр. С........, за сумата от
477,55 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби от сторнирани и отнесени в
разход начислени суми за абонатен № ****** (гараж № 11) за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., включваща 437,98 лв. – цена за топлинна енергия, и 39,57 лв. – цена за
извършена услуга дялово разпределение, съгласно чл. 45, т. 2 от Общите условия на
договорите между „Т. С.” АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба,
за които суми са отхвърлени предявените искове на Т. С. ЕАД с Решение 1191/24.01.2025 г.
по гр.д. № 5652/2024 г. по описа на СРС, 29-и състав, и сумата от 900 лв., представляваща
5
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на воденото гражданско дело №
15652/2024 г. по описа на СРС, 29-и състав, включващи 25 лв. – държавна такса по заявление
за издаване на заповед за изпълнение, 75 лв. – държавна такса по депозирана искова молба,
200 лв. – внесен депозит за съдебнотехническа експертиза и 600 лв. – съдебни разноски,
присъдени в полза на ответника по същото дело, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА от ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на ответника „Т. С.” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителите
М. С. и В. Л., със седалище и адрес на управление: гр. С........, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 648 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6