РЕШЕНИЕ
№ 2561 16.10.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1943 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Деретлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против С.М.П. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***. Предявен е иск за установяване съществуването на
следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 7278/ 2017г. : 766,76 лв.
- главница по договор за паричен заем № 5260466/ 19.03.2016г., сключен с ”Вива
Кредит” ООД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца по силата на
приложение № 1/ 05.12.2016г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013г.; 98,44
лв. – договорна лихва за периода 14.05.2016г. - 26.11.2016г.; 618,14 лв. – неустойка за същия период;
64 лв. – обезщетение за забава за
периода 15.05.2016г. - 28.09.2017г.; 47,50
лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100 лв. – такса разходи за дейност на
служител; ведно със законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на 29.09.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира и
присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че
ответникът е длъжник по описания договор за паричен заем № 5260466/
19.03.2016г., сключен с ”Вива Кредит” ООД, за сумата от 900 лв., със срок до
26.11.2016г. Договорено е плащане на 18 равни двуседмични вноски в размер на
57,68 лв. Длъжникът не е предоставил на заемодателя договорените обезпечения,
поради което му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 741,78 лв.,
също платима на 18 равни вноски в размер на 41,21 лв. Така общият размер на
погасителната вноска е 98,89 лв. След 15.05.2016г. на длъжника е начислена
лихва за забава. Заплатената от ответника сума е само 399,18 лв., с които са
погасени 102,50 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания, 123,64
лв. – неустойка, 39,80 лв. – договорна лихва и 133,24 лв. – главница. С
приложение № 1/ 05.12.2016г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013г. неизпълнените парични задължения на ответника
са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Последният е бил
упълномощен от кредитора ”Вива Кредит” ООД да уведоми ответника за извършената
цесия. Ищецът е изпратил на ответника уведомителни писма от 09.12.2016г. и
06.03.2018г., но последният не е бил открит на адреса за връчване. Представя
уведомление за извършената цесия, което е връчено на ответника ведно с
преписите от исковата молба и уведомленията. Позовава се на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията по реда на чл.47, ал.3, изр.3 от ГПК - на служебно
установения адрес по месторабота, получени лично от ответника. В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът не представя писмен отговор.
В хода на
производството на ответника е бил назначен особен представител, който оспорва
иска. Твърди, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Прави
възражения за нищожност на договорни клаузи : за годишен лихвен процент, за такси
за разходи за събиране на вземанията, за неустойка, като твърди, че заобикалят
чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите надвишава пет пъти
размера на законната лихва, като сочи, че за тази нищожност съдът следва да
следи служебно.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК и чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 7278/
2017г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК -
№ 914/ 06.03.2017г. против длъжника С.М.П.. Разпоредено е плащане на заявителя
– кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на следните вземания : 766,76 лв. - главница по договор за
паричен заем № 5260466/ 19.03.2016г., сключен с ”Вива Кредит” ООД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца по силата на приложение № 1/ 05.12.2016г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г.; 98,44 лв. – договорна лихва за периода
14.05.2016г. - 26.11.2016г.; 618,14 лв.
– неустойка за същия период; 64 лв.
– обезщетение за забава за периода 15.05.2016г. - 28.09.2017г.; 47,50 лв. – такса разходи за събиране
на просрочени вземания; 100 лв. –
такса разходи за дейност на служител; ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение на 29.09.2017г. до окончателното й изплащане и
направените в заповедното производство разноски от 33,90 лв. – платена държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 06.02.2018г.
съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал
на заявителя да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на
ищеца на 23.02.2018г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК –
на 21.03.2018г.
На 19.03.2016г.
между заемодателя ”Вива Кредит” ООД и ответника С.М.П. е сключен договор за
предоставяне на паричен заем „Viva
express“ № 5260466, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя
сумата от 900 лв., която заемателят се задължава да върне на 18 двуседмични
погасителни вноски от по 57,68 лв., последната с падеж 26.11.2016г. Договорен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,30 %, общ размер на плащанията
1 038,24 лв. и годишен процент на разходите по заема 49,31 %. Съгласно
чл.3 ал.2 подписаният от заемателя договор удостоверява получаването на
заемната сума и има силата на разписка. С чл.4 заемателят е поел задължение в
3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, при описани в договора условия. За
неизпълнение на това задължение е договорена еднократна неустойка от 741,78
лв., чието плащане е разсрочено на равни части, платими на съответната падежна
дата, като в този случай дължимата вноска по заема е 98,89 лв. - чл.11, ал.1. С
чл.12 ал.3 е договорено задължение при забава на плащане на погасителна вноска,
заемателят да заплаща 12,50 лв. на всеки 4-и и 11-и ден от забавата, която сума
представлява направени разходи за събирането на просрочени вземания – за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани и електронни съобщения,
но не повече от 150 лв. С чл.12 ал.4 е договорено при забава на която и да е
вноска с повече от 57 календарни дни заемодателят да дължи заплащане на 58-ия
ден на сума от 100 лв., представляваща разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на служител, осъществяващ тази дейност.
Съгласно чл.12, ал.5 от договора при забава на плащане заемателят дължи законна
лихва за всеки ден забава.
На 22.01.2013г.
между заемателя „Вива кредит“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/сега ЕАД/ е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, като видно от приложение № 1/ 05.12.2016г. вземанията по описания
договор за заем с ответника С.М.П. са включени в предмета на цесията. Съгласно
рамковия договор момент на прехвърлянето на всяко вземане е моментът на
подписване на съответното приложение № 1 за индивидуализиране на вземанията – в
случая 05.12.2016г. На същата дата е изготвено и писмено потвърждение от
цедента „Вива кредит“ за станалото прехвърляне, съгласно изискването на чл.99
ал.3 от ГПК. Към договора е приложено и пълномощно, с което цедентът „Вива кредит“
ООД упълномощава цесионера „АСВ“ АД да уведоми от негово име длъжниците по
прехвърлените вземания, възникнали по договори за заем и за потребителски
кредити. На 09.12.2016г. законният представител на ищцовото дружество –
цесионер като пълномощник на заемодателя „Вива кредит“ ООД – цедент е изпратил
до ответника С.М.П. уведомително писмо за цесията с покана за доброволно
изпълнение, като съгласно приложеното известие за доставяне това писмо не е
било връчено на адресата. Ново уведомително писмо с покана за изпълнение е
изготвено на 06.03.2018г., като отново връчването чрез куриер е било неуспешно,
видно от приложената обратна разписка към товарителница. Уведомленията са редовно
връчени на ответника съобразно изявлението на ищеца в исковата молба с
връчването на преписи от исковата молба и приложенията – на 10.07.2018г.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът – заемател е
направил следните плащания по договора в размер на общо 399,18 лв. /неправилно
посочена от вещото лице като сбор 296,68 лв./ : 1. на 05.04.2016г. - 100 лв.;
2. на следващия падеж 16.04.2016г. – 97,78 лв.; 3. на 05.05.2016г. - 50 лв.; 4.
на 09.05.2016г. – 61,40 лв.; 5. на 10.06.2016г. – 40 лв.; 6. на 01.08.2016г. –
50 лв. Вещото лице установява, че тези плащания са отнесени за погасяване на
главници, договорни лихви, неустойка по чл.11, ал.1 и разходи за събиране на просрочени
задължения по чл.12, ал.3 и ал.4 от договора.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено по делото сключването на
процесния реален договор за заем между ответника и „Вива кредит“ ООД с
договореното по чл.3 съдържание – предадена е сумата от 900 лв., която
ответникът се е задължил да върне до 26.11.2016г., ведно с договорна лихва от
общо 138,24 лв. на 18 двуседмични вноски всяка по 57,68 лв. Установява се, че
ответникът не е изпълнявал точно задълженията си, тъй като е плащал със забава,
а след 01.08.2016г. е преустановил плащанията. Установяват се плащания по
договора в размер на общо 399,18 лв.
Приложим за този
договор е действащият Закон за потребителския кредит /ЗПК в сила от
12.05.2010г./. Договореният годишен процент на разходите в размер на 49,31 %
отговаря на изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК да не надхвърля пет пъти размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, определена с Постановление
№ 426/ 2014г. на Министерския съвет на Република България на 10% за процесния
период. Този извод, обаче, се отнася само за договорените парични вноски,
включващи плащания за главница и договорни лихви. Видно от клаузата на чл.3,
ал.1, т.8 от договора, уговорените разходи за извънсъдебно събиране и неустойки
за неизпълнение на акцесорно задължение не са включени в посочения годишен
процент на разходите. При прибавянето на тези начислени от кредитора вземания,
дължими при забава или неизпълнение от страна на длъжника, общият годишен
процент на разходите надхвърля значително 50%, поради което договорните клаузи,
установяващи такива задължения, противоречат на нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Освен това, съдът приема, че клаузите на чл.12 и чл.11 ал.1 във връзка с чл.4
от договора, предвиждащи начисляване на различни разходи за събиране на
просрочени задължения и на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение – поръчител са нищожни и на основание чл.21, ал.1
от ЗПК – поради заобикаляне на закона. Клаузата за подобна неустойка за
неизпълнение от една страна надхвърля присъщите на неустойката функции –
договорено е ново парично задължение в размер близък до заемната сума, което се
дължи за неизпълнение на акцесорно на кредита задължение. Следва да се
отбележи, че на основание чл.8, ал.1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите
за потребителски кредити кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя преди
сключването на договор за кредит. Задължението е възпроизведено и в чл.16 ал.1
от ЗПК. Поради това договорената неустойка за неосигуряване на поръчител, която
става изискуема след неизпълнение на договора за кредит, прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция - кредитор върху самия
длъжник и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията, поради което е източник на неоснователно обогатяване. От друга
страна, посочените клаузи заобикалят нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждаща, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва, като добавят допълнителни
обезщетения за неизпълнение. Описаните дължими различни разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, които не се установяват от кредитора като конкретни
претърпени от неизпълнението вреди, по съществото си представляват наказателни
клаузи, които противоречат на общата забрана за неоснователно обогатяване. По
изложените съображения съдът приема, че посочените договорни клаузи за
претендираните в настоящото производство разходи и неустойка са нищожни, като
на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД същите се заместват от посочените императивни
правни норми на ЗПК.
Поради това обемът
на неизпълнената част от задълженията на длъжника следва да се определи
съобразно договореното в чл.3, ал.1 валидно съдържание на договора, а именно 18
двуседмични парични вноски по 57,68 лв. на обща стойност 1 038,24 лв. От
така договорения общ размер на кредитните задължения ответникът е погасил
399,18 лв., с което са погасени първите 6 вноски /346,08 лв./ и 53,10 лв. от
7-ата вноска. Непогасени остават 11 вноски по 57,68 лв. - 634,48 лв. и
неплатената част от седмата вноска в размер на 4,58 лв.
При съобразяване с
установения от вещото лице погасителен план по договора и съобразно чл.76 ал.2
от ЗЗД съдът приема, че ответникът е погасил 83,02 лв. от дължимите по първите
7 вноски договорни лихви и 316,16 лв. – главници по тези вноски. Така
непогасени остават 583,84 лв. от главницата и 55,22 лв. – договорна лихва.
Установи се по
делото, че така неизпълнените парични задължения на ответника по договора за
кредит са валидно прехвърлени на ищеца „АСВ“ ЕАД по силата представения рамков
договор за цесия от 22.01.2013г., като на основание чл.2.2 вземанията по
процесния договор за кредит са прехвърлени на 05.12.2016г. На основание чл.99
ал.4 от ЗЗД това прехвърляне на паричните вземания на заемодателя има действие
спрямо ответника – длъжник от деня, в който цесията му е валидно съобщена – в
случая това е денят на връчване на преписи от исковата молба и приложенията,
ведно с уведомление за извършената цесия – 10.07.2018г. От тази дата цесионерът
– ищец в настоящото производство се легитимира надлежно материалноправно като
кредитор на ответника за неизпълнените му задължения по договора за кредит.
По изложените
съображения предявените искове за главница и договорни лихви са основателни до
посочените по-горе размери съответно от 583,84 лв. и 55,22 лв., в които следва
да бъдат уважени. Над тези суми до предявените размери съответно от 766,76 лв.
за главницата и от 98,44 лв. за договорната лихва исковете са неоснователни и
ще бъдат отхвърлени. По изложените по-горе съображения за нищожност
неоснователни са и исковете за неустойка в размер на 618,14 лв., за такси
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 47,50 лв. и за такса
разходи за дейност на служител в размер на 100 лв.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД върху всяко от неизпълнените задължения по двуседмичните вноски
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная
от деня, следващ съответната падежна дата. На основание чл.99 ал.2 от ЗЗД при
прехвърлянето на неизпълнените задължения по договора за кредит от заемодателя
на ищеца по делото тези вземания са преминали върху новия кредитор с изтеклите
лихви. Поради това обезщетения за забава върху неизпълнените парични задължения
по договора за кредит се дължат за периодите от съответните установени дати на
забавата за договорените вноски до датата на прехвърлянето – 05.12.2016г.
Съгласно чл.2.1. от рамковия договор за цесия, предмет на този договор са само
ликвидни и изискуеми вземания, поради което съдът приема, че ищецът не се
легитимира като кредитор на вземания за обезщетения за забава, които към
момента на прехвърлянето не са изискуеми, т.е. законна лихва след 06.12.2016г. За
разлика от промяната на правоотношението при субективната новация, при договора
за цесия новият кредит не встъпва в съществуващото правоотношение, а само
получава изрично прехвърлените му права по него. Поради това искът за
обезщетение за забава след датата на цесията е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
С договора и
погасителни план към него са определени следните падежи : 02., 16. и 30.04.2016г.,
14. и 28.05.2016г., 11. и 25.06.2016г., 09. и 23.07.2016г., 06. и 20.08.2016г.,
03. и 17.09.2016г., 01. 15. и 29.10.2016г., 12. и 26.11.2016г. Първата вноска /02.04./
от 57,68 лв. е погасена с първото плащане на 05.04.2016г. в размер на 100 лв. –
с 3 дни забава; Втората вноска /16.04./ от 57,68 лв. – част от 42,32 лв. е
погасена с първото плащане на 05.04.2016г. в размер на 100 лв., а останалата
част от 15,36 лв. е погасена с второто плащане в размер на 97,78 лв. на
16.04.2016г. /без забава/; Третата вноска /30.04./ от 57,68 лв. също е погасена
с второто плащане на 16.04.2016г.
/предсрочно/; Четвъртата вноска /14.05./ от 57,68 лв. – част от 24,74 лв. е
погасена с второто плащане от 16.04.2016г. /предсрочно/, а останалата част от
32,94 лв. е погасена с третото плащане от 05.05.2016г. в размер на 50 лв.
/предсрочно/; Петата вноска /28.05./ от 57,68 лв. – 17,06 лв. са погасени с
третото плащане от 05.05.2016г. /предсрочно/, а остатъкът от 40,62 лв. е
погасен с четвъртото плащане от 09.05.2016г. в размер на 61,40 лв.
/предсрочно/; Шестата вноска /11.06./ от 57,68 лв. - 20,78 лв. са погасени с
четвъртото плащане от 09.05. /предсрочно/, а остатъкът от 36,90 лв. е погасен с
петото плащане от 10.06.2016г. в размер на 40 лв. /предсрочно/; Седмата вноска
/25.06./ от 57,68 лв. – 3,10 лв. са погасени с петото плащане от 10.06.2016г.
/предсрочно/, остатък от 50 лв. е погасен с последното плащане от 01.08.2016г.
в размер на 50 лв. – с 37 дни забава; а остатъкът от 4,58 лв. не е погасен.
Така ответникът е
в забавено изпълнение за първата вноска от 57,68 лв. за периода 03. –
05.04.2016г. /0,05 лв./, за частта от 50 лв. от седмата вноска – за периода
26.06. – 01.08.2016г. /0,51 лв./, за частта от 4,58 лв. от седмата вноска –
начиная от 26.06.2016г., а за всички следващи погасителни вноски /№ 8-18/ от
техните падежи. За последните две позиции дължимите обезщетения за забава за
периода до деня на прехвърляне на вземанията – 05.12.2016г. са, както следва :
7. 4,58 лв. – за
периода 26.06.2016г. – 05.12.2016г. – 0,21 лв.
8. 57,68 лв. – за
периода 09.07.2016г. – 05.12.2016г. – 2,40 лв.
9. 57,68 лв. – за
периода 23.07.2016г. – 05.12.2016г. – 2,18 лв.
10. 57,68 лв. – за
периода 06.08.2016г. – 05.12.2016г. – 1,95 лв.
11. 57,68 лв. – за
периода 20.08.2016г. – 05.12.2016г. – 1,73 лв.
12. 57,68 лв. – за
периода 03.09.2016г. – 05.12.2016г. – 1,51 лв.
13. 57,68 лв. – за
периода 17.09.2016г. – 05.12.2016г. – 1,28 лв.
14. 57,68 лв. – за
периода 01.10.2016г. – 05.12.2016г. – 1,06 лв.
15. 57,68 лв. – за
периода 15.10.2016г. – 05.12.2016г. – 0,83 лв.
16. 57,68 лв. – за
периода 29.10.2016г. – 05.12.2016г. – 0,61 лв.
17. 57,68 лв. – за
периода 12.11.2016г. – 05.12.2016г. – 0,38 лв.
18. 57,68 лв. – за
периода 26.11.2016г. – 05.12.2016г. – 0,16 лв.
Тези размери на
обезщетенията са определени от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на
информационен продукт Апис/изчисляване на законни лихви. Общият размер на
дължимите обезщетения за забава в размер на законната лихва, придобити от ищеца
на основание чл.12, ал.5 от договора за заем и чл.2 от рамковия договор за
цесия, са в размер на общо 14,86 лв. За разликата над тази сума до предявения
размер от 64 лв. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Тъй като ищецът се
легитимира като кредитор на ответника не по силата на договора за заем, а по
силата на договора за цесия, с който са му прехвърлени изискуеми и ликвидни
неизпълнени парични задължения, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че
по отношение на ищеца забавата на ответника настъпва от деня на поканата.
Липсва основание ищецът да е придобил правата на цедента върху изтеклите след
сключването на договора за цесия лихви за забава. Тъй като цесията е редовно
съобщена на ответника едва в хода на настоящото производство, на основание
чл.99 ал.4 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.2 от ЗЗД правото на ищеца да получи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху получените по цесията
парични вземания е от датата на уведомлението – 10.07.2018г. За периода от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до уведомяването
– 29.09.2017г. - 09.07.2018г. искането е неоснователно и ще бъде отхвърлено.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и съдебните разноски, направени в
заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца са в размер на общо 1 150 лв., включващи : 33,90
лв. – държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 266,10 лв. – държавна такса за
исковото производство, 100 лв. – възнаграждение на вещо лице, 350 лв. –
възнаграждение на особен представител и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство, определено съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.25 от наредбата за правната помощ. За тези разноски, съразмерно с уважените
искове ответникът му дължи сумата от 443,70 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНИ, че С.М.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.София,
ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Деретлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4, следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7278/ 2017г. : 583,84
лв. - главница по договор за паричен заем № 5260466/ 19.03.2016г., сключен
с ”Вива Кредит” ООД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца по силата
на приложение № 1/ 05.12.2016г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.01.2013г.; 55,22 лв. – договорна лихва по кредита; 14,86 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неизпълнените договорни задължения за периода
26.06.2016г. – 05.12.2016г., ведно със законната лихва върху тези
суми от съобщаването на цесията на 10.07.2018г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7278/ 2017г. :
1. за главница по договора за паричен заем № 5260466/ 19.03.2016г. – за
разликата над уважения размер от 583,84 лв. до предявения размер от 766,76 лв.;
2. за договорна лихва – за разликата над уважения размер от 55,22 лв. до
предявения размер от 98,44 лв.; 3. за обезщетение за забава в размер на
законната лихва - за разликата над уважения размер от 14,86 лв. до предявения
размер от 64 лв., както и за периода 06.12.2016г. – 28.09.2017г.; 4. за законна
лихва върху главниците за периода от подаването на заповедта за изпълнение на
29.09.2017г. до 09.07.2018г.; 5. за 618,14
лв. – договорна неустойка за неизпълнение;; 6. за 47,50 лв. – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 7. за
100 лв. – такса разходи за дейност
на служител.
ОСЪЖДА С.М.П. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър
Деретлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 443,70 лв. за направените съдебни
разноски в заповедното и настоящото производство, съразмерно с уважените
искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД