Решение по дело №532/2001 на Софийски градски съд

Номер на акта: 179
Дата: 18 декември 2012 г.
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20011100700532
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2001 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                             Р Е Ш Е Н И Е

         

                                             Гр.С., 18.12.2012 г.

 

                                            В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административно отделение, ІІІ –Б  /ІІІ-ж-закрит/ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември

през две хиляди и два.десета година,

в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:           А. МАРКОВА

                                                                    ЛЮБОМИР   В.

                  

Секретар  Н.С.

Прокурор КАЛОЯН А.                                      сложи за разглеждане

докладваното от съдия Маркова адм.д. № 532 по описа за 2001 г. и адм.д.№ 3515 по описа за 2004 г. и за да се произнесе, взе предвид  следното:

          Производството е по чл.193, ал.1 ГПК, отм.

          ПодаденА е на 05.06.2012 г. молба от Н.Н.Р., Ф.К.И.Р., Б.Н.И.Р., А.А.М., Н.П.Р., А.М.Б., Н.Т., И.М.М.,М.-Н.Ф.К.,А.Б. Д.-М.,С.-М. Р.Л.,, А.М., Ф.Ф.Р., Е.Р.П., А.П.Ш., А.Б.Ш. и К.К.Р. за допълване на решение № 80 от 24.04.2012 г.,  постановено по адм.д. № 532 по описа за 2001 г. и адм.д.№ 3515 по описа за 2004 г.

          В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по жалбата за отказ за обезщетяване за отчужденото имущество на бившето народно осигурително дружество „Б.-ж.”.

          Ответникът Областен управител на област С.-град излага становище за неоснователност на молбата за допълване.

          Представителят на СГП изразява становище за неоснователност на молбата.

          Ответникът /по молбата/ МВР чрез пълномощника си - юрк. С., изразява становище за неоснователност на молбата.

Представляваните от адв.Д. поддържат молбата и изразяват становище за нейната основателност. Сочи се, че след като били допуснати и изпълнение задачите на вещото лице- счетоводител относно Българска т.б. АД – С.,  „Ф.” АД С., застрахователно и презастрахователно „Б. живот”, също „Б. пожар  транспорт и тъй като дружествата са обвързани съдът следвало да се произнесе и по отношение на тях. От тук било и основанието на искането за допълване, тъй като с решението, което се иска да бъде допълнено,  тези дружества били изключени, а би трябвало да бъдат включени като преки и косвени акционери. Това бил правният интерес, който се защитава от молбата за допълване. Този въпрос кореспондирал и с изследванията, които са направени и приетите заключения. Иска се съдът да се съобрази с приетите заключения.

          Ответницата /по молбата/ Д.Д. поддържа тезата, изложена от адв.Д..

          Оста.лите не изразяват становище по молбата.

          По основателността на молбата по чл.193 ГПК, отм.:

          С решение № 80 от 24.04.2012 г.,  постановено по адм.д. № 532 по описа за 2001 г. и адм.д.№ 3515 по описа за 2004 г. , съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от И.М. м.ф., А.Е.Ш. и А.Б. Р. Ш., Н.С.П.-Я., М. Н.Ф. К., Н.Н.Р., А.м. Б. Д. М., С.Л., Ф.К.И.Р., А.А.М., Н.П.Р., А.М.Б., А.М., Б.Н.И.Р., К.К.Р., Ф.Ф.И.Р., Е. Р.е. Р.П., А.П. Х., Е.С.С., М.С.С., И..Г.С., Т.Т.М., Г.Т.М., А.С.Г., Л.К.В., А.П.М., И.С.М., П.Р.С., М.Д.Г., А.С.Й., П.В.П., Л.Е.Н., М.А.Н., Н.И.Т., С.Г. В., М.Б.Б., З.Т.К., Ц.Р.Д., Т.Н.Г., Ц.Г.Д., Г.А.Д., Д.Б.Х.Д., Л.А.Д. и Р.А.Д., срещу мълчаливия отказ на  Областния управител на гр.С. по искането им за обезщетение за участието им в капитала на бившето застрахователно дружество „Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”, по заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. относно недвижим имот:

-         представляващ пететажна сграда, находяща се в гр.С., ул.”М. Л.” № **- в размер на 45,28 % от капитала на преосигурително дружество „Б.”/;

-         сграда заедно с мястото, находящо се в гр.С., пл.”А. І” № 5- в размер на 33,33 % от капитала на  бившето застрахователно дружество „Б.п.-т.”.

За да е налице основание за допълване на съдебния акт, следва съдът да

не се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран.

          Видно от мотивите на решението, което се иска да бъде допълнено, съдът е приел, че с жалбата се иска от съда да отмени като незаконосъобразен мълчаливия отказ на  Областния управител на гр.С. по искане за обезщетение за участието на жалбоподателите в капитала на бившето застрахователно дружество „Б.-ж.”, „Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”, одържавено на основание Закона за ДЗИ, по заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. Но недвижимите имоти, за които е образувано делото са:

-         представляващ пететажна сграда, находяща се в гр.С., ул.”М. Л.” № 46-разрушена и представляваща към настоящия момент сграда на Национална служба „Полиция”- международни паспорти, като жалбоподателите претендират обезщетение в размер на 45,28 % относно капитала на преосигурително дружество „Б.”;

-         сграда заедно с мястото, находящо се в гр.С., пл.”А. І” № 5-разрушено и на негово място е построен бившия Партиен дом, сега сграда на Народното събрание, поради което претендират обезщетение в размер на 33,33 % относно капитала на  бившето застрахователно дружество „Б.п.-т.”.

Следователно, предмет на разглеждане по делото са само възможности-

те за обезщетяване по ЗОСОИ за тези два имота като част от капитала на тези две дружества- преосигурително дружество „Б.” и бившето застрахователно дружество „Б.п.-т.”.

          На с.15, която се коментира от адв.Д. в хода по същество на спора, от мотивите си в решението, което се иска да бъде допълнено, съдът е посочил, че „видно от с.2 на заявлението /л.5 по делото/ относно процесните имоти са посочени съответно „Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”. Относно „Б.-ж.” съдът е приел, че не се е доказало тези два конкретни имота да са вписани в баланса на това дружество/а и те не са били претендирани като част от капитала на това дружество/ и затова не се е произнесъл за възможността за обезщетяване.

Изрично е посочено, че с определение от 07.06.2004 г. СГС, АО, ІІІ-ж

състав е разделил производството по делото на основание чл.103 ГПК, отм.

          Наред с това съдът е приел, че е недопустимо в производството по съдебен контрол на индивидуални административни актове, особено на мълчаливи откази, лицето сезирало административния орган да променя искането си, да добавя нови искания, респ. да отстранява в съдебната фаза на производството, допуснати от това лице грешки при сезиране на орга..

          Жалбоподателите са сезирали ответника със заявление да им изплати % от капитала на двете дружества-„Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”, за които се твърди, че двата процесни недвижими имота се намират в него – в гр.С., ул.”М. ***, пл.”А. І” № 5. Именно за тези две дружества съдът се е произнесъл. Фактът, че са допускани и изслушвани задачи на вещото лице във връзка с други дружества не означава, че съдът следва да се произнесе и по наличието, респ. липсата на основание за обезщетяване на жалбоподателите и относно оста.лите дружества, посочени в заключенията. Заключението на експерта не е част нито от заявлението за обезщетяване по ЗОСОИ, нито от жалбата, с която е сезиран съда. Възможността за искане на обезщетение е свърза. със срок, който е преклузивен и същият не може да бъде заобикалян, вкл. и чрез поставяне на неотносими за конкретния спор въпроси към вещото лице. Този срок не може да бъде заобиколен и във връзка с твърдението от адв.Д., направено в хода по същество на спора, че дружествата били свързани с тези за които е подадено заявлението по чл.6, ал.1 ЗОСОИ- касае се за изрично посочени в заявлението по отношение на двата конкретни недвижими имота,  дружества. Волята на страните не може да бъде тълкува. разширително по начина по който се иска от съда да стори това. Жалбоподателите са имали законова възможност да поискат обезщетение по ЗОСОИ и за оста.лите дружества, по отношение на които се иска допълване.

          На основание гореизложеното молбата, подадена от Н.Н.Р., Ф.К.И.Р., Б.Н.И.Р., А.А.М., Н.П.Р., А.М.Б., Н.Т., И.М.М.,М.-Н.Ф.К.,А.Б. Д.-М.,С.-М. Р.Л.,, А.М., Ф.Ф.Р., Е.Р.П., А.П.Ш., А.Б.Ш. и К.К.Р. за допълване на решение № 80 от 24.04.2012 г.,  постановено по адм.д. № 532 по описа за 2001 г. и адм.д.№ 3515 по описа за 2004 г. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

          Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                           Р  Е   Ш   И :

 

          ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от Н.Н.Р., Ф.К.И.Р., Б.Н.И.Р., А.А.М., Н.П.Р., А. М.Б., Н.Т., И.М.М.,М.-Н.Ф.К.,А.Б. Д.-М.,С.-М. Р.Л.,, А.М., Ф.Ф.Р., Е.Р.П., А.П.Ш., А.Б.Ш. и К.К.Р. за допълване на решение № 80 от 24.04.2012 г.,  постановено по адм.д. № 532 по описа за 2001 г. и адм.д.№ 3515 по описа за 2004 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Р България, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: