№ 150
гр. Пазарджик, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200815 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен ЕИК ***, представлявано от
управителите Д. И.ов М. и Л. А. Р., против Наказателно постановление/НП/№13-
2400137/10.05.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик,
с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.414
ал.3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на
НП, поради което се иска неговата отмяна. В условията на евентуалност се предлага същото
да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществената санкция бъде намалена
до минималния, предвиден в закона размер.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител- адв.И. А., който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на атакуваното НП. Прави искане за присъждане на
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован, не се явява и се представлява от
юриск.М. Ш., която оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване
на НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В представено по
делото писмено становище излага подробни аргументи в подкрепа на искането за
потвърждаване на НП.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и след анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на
1
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на 11.01.2024г. в
обект, стопанисван от „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен, находящ се в гр.Ветрен, Стопански двор
на ТКЗС- Ветрен и представляващ птицеферма за отглеждане на патици, не е уредило като
трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор
в писмена форма с лицето В. Г. Л. ЕГН **********, която била заварена при извършената
проверка на място в гореописания обект да престира труд.
Инспекторите при ДИТ- Пазарджик, извършващи проверката предоставили на св.Л.
декларация по чл.402 от КТ /л.20 от делото/, в която тя посочила, че работи като „гледач на
патки“, с работно време „от 08:00-до 17:00ч.“ с „1 почивен ден“ и с „1 час почивка в
работния ден“, при трудово възнаграждение, за което „не сме се разбрали още с шефката“. В
така попълнената от св.Л. декларация било отразено и обстоятелството, че между работника
и работодателя все още нямало сключен трудов договор.
Нарушението било извършено на 11.01.2024г. и установено на 15.01.2024г. при
преглед на фирмената документация на дружеството жалбоподател и след служебна справка
в регистър трудови договори /л.14 и л.22 от делото/, от които било установено, че към
момента на проверката на място в обекта, както и до приключване на проверката, за
завареното да работи лице- В. Л. нямало сключен трудов договор в писмена форма.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена
проверка № ПР2349049/19.02.2024г./л.16-18 от делото/, връчен на управителя Д. М..
Така установеното от проверяващите било квалифицирано като нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, съгласно който отношенията, при които се предоставя работна сила
се уреждат като трудови правоотношения, за които е необходимо сключването на писмен
трудов договор.
На управителя на дружеството- Д. М. била връчена покана /л.10 от делото/ за явяване
в сградата на ДИТ- Пазарджик за съставяне на АУАН. На посочената в поканата дата-
28.02.2024г. не се явил представител на дружеството- нарушител, поради което св.Т. Д.- гл.
инспектор в ДИТ- Пазарджик, в присъствието на свидетел, съставила на основание чл.40
ал.2 от ЗАНН, срещу „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен, АУАН №13-2400137/28.02.24г. за
констатираното нарушение. Актът бил връчен на управителя на дружеството Л. Р. с куриер
на 05.03.2024г./л.13 от делото/.
Въз основа на така съставения АУАН, на 10.05.2024г. било издадено атакуваното НП.
То било получено от пълномощник на наказаното дружество на 16.05.2024г. по пощата,
съгласно известие за доставяне /л.9 от делото/, а жалбата против санкционния акт била
подадена чрез АНО до съда от управителите на дружеството по пощата на 30.05.2024г.
видно от пощенското клеймо на плика /л.7 от делото/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния районен съд, поради което същата е процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Т. Д.- актосъставител и В. Л.-
работник.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, съдържащи се в
материалите по административнонаказателната преписка и показанията на св.Д. и св. Л.,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е частично основателна по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
2
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със
съставянето на АУАН. Последния е съставен в отсъствие на представител на дружеството
нарушител, но същото е било надлежно поканено преди това /л.11 от делото/. АУАН
впоследствие е бил връчен на дружеството чрез единия от управителите му- Л. Р. /л.13 от
делото/. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ.
чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и
в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП
е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства-
елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на
вмененото нарушение. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението.
От материалноправна страна съдът намира, че вмененото на дружеството нарушение
е доказано до степен на пълна несъмненост.
Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма
предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Не се спори по делото, че дружеството жалбоподател има качеството на работодател
по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Оспорва се обстоятелството, че завареното по време на
проверката в обекта, стопанисван от „Сезария“ ООД, лице- св.В. Л., изобщо е престирала
труд. Обратно на това, в дадените пред съда показания, св.Л. потвърди, че за период от
около 10 дни е работила в птицефермата като „гледач на патки“. Работата тя намерила чрез
интернет обява, във връзка с която тя разговаряла по телефона с един от управителите на
фирмата- Д. М.. На място св.Л. се срещнала с другия управител на дружеството- Л. Р., с
която договорила устно условията на труд, които включвали както естеството на работата,
така и работно време, почивки и трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. По същия
категоричен начин св.Л. сподели, че двете с Р. се разбрали писмен трудов договор да бъде
сключен след около 10 дни, след изтичането на които да бъде извършена преценка от страна
на работника дали желае да продължи да престира труд за фирмата. Именно в този период
била извършена проверката от страна на инспекторите при ДИТ- Пазарджик, по време на
която св.Л. била заварена да извършва трудовите си задължения по отглеждане на патиците
в стопанския двор. Последната собственоръчно попълнила съдържанието на предоставената
й от св.Д. декларация, където отразила договорените между нея и Р. параметри на трудовото
правоотношение, уговорено между тях, за което до този момент не бил подписан трудов
договор.
Така изложените факти се установяват както от гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на посочените по-горе свидетели, така и от събраните по делото писмени
доказателства, като всички те са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което се
кредитират изцяло от съда.
Доказаха се до степен на несъмненост основните елементи на трудово
правоотношение: работно време, работно място и трудово възнаграждение за договорената
работна сила. Стана ясно от показанията на св.Л., че естеството на извършваната работа-
отглеждане на патици предполага тя да бъде извършвана на точно определено място- в
птицефермата, в рамките на определено време, зависимо от нуждите на птиците. Работата е
извършвана от нея срещу уговорено месечно възнаграждение. Вярно е, че е налице
разминаване между отразената от св.Л. в декларацията неопределеност относно размера на
уговореното трудово възнаграждение и посочения от нея в показанията й конкретен размер
на същото от 1000 лева. Това съдът отдава на обстоятелството, че св.Л. започнала работа
същия ден, в който била извършена проверката от инспекторите при ДИТ- Пазарджик,
3
поради което тя все още не била получила така уговореното между нея и Р. дължимо трудово
възнаграждение. Едва пред съда св.Л. уточни, че договорена била месечна заплата от 1000
лева, а получената от нея за положения в рамките на 10 дни труд била в размер на 500 лева.
Имайки предвид така безспорно установените факти, съдът намира за доказано до
степен на несъмненост, че постигнатото съгласие между представляващата дружеството
жалбоподател- Л. Р. и св.Л. по отношение на условията и параметрите на работата в
процесната птицеферма представлява уговорка за предоставяне на работна сила с всички
съществени елементи на трудово правоотношение- работно място, работно време и
възнаграждение.
При това положение дружеството жалбоподател законосъобразно е санкционирано за
нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът обаче намира, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация, поради което
възражението на дружеството жалбоподател в тази насока се явява основателно. В НП АНО
е посочил като отегчаващо обстоятелство, че по време на проверката в обекта на контрол
освен св.Л., били установени още лица с неуредени трудови правоотношения. Това
обстоятелство не може да се отчита като отегчаващо, тъй като за неизпълнението на
трудовото законодателство спрямо другите лица жалбоподателят носи отделна
административнонаказателна отговорност, а на съда е служебно известно, че е и понесло
такава.
Затова като отчете като смекчаващо обстоятелство, че св.В. Л. е работила само за
около 10 дни без трудов договор в дружеството жалбоподател, както и че нарушението е
извършено за първи път, съдът намира, че наложената имуществена санкция следва да се
намали до минимума, предвиден в закона, а именно в размер на 1500 лева, с което целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати.
При този изход на делото, тъй като нарушението е факт, в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи органът издал НП-
Директорът на ДИТ- Пазарджик, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определя на 120 лева, като взема предвид фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, броя на разпитаните свидетели
и проведени съдебни следствени действия, както и участието на юрисконсулта в тях. Това
възнаграждение следва да се присъди по съразмерност, съответно на намаляването на
имуществената санкция, в размер на 100 лева, заплащането на които следва да се възложи в
тежест на дружеството жалбоподател.
В полза на дружеството жалбоподател също се дължат разноски по съразмерност,
доколкото присъждането на такива е било поискано своевременно от пълномощника. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.84 по делото/, от който е
видно че въззивникът чрез своите законни представители е заплатило в брой на адв.И. А.
възнаграждение в размер на 600 лева. Възражението на процесуалния представител на АНО
за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на това,
предвидено в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, както и на фактическата и
правна сложност на делото. Така в полза на дружеството жалбоподател следва да се
присъдят по съразмерност разноски в размер на 100 лева, които да се възложат в тежест на
ИА „ГИТ“- учреждението, към което е структуриран АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №13-2400137 от 10.05.2024г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на „Сезариа“ ООД-
гр.Ветрен, ЕИК: ***, за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, на
основание чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен, ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор,
разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“- гр.София,
представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на „Сезариа“ ООД- гр.Ветрен,
ЕИК: ***, разноски в размер на 100 /сто/ лева за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5