Решение по дело №1209/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1545
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 31 декември 2018 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20182100501209
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV – 97                                   05.11.2018г.                         град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На осми октомври, две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                          ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                               ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА  

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 1209  по описа за 2018 година

 

Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на А.Н. ***, ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №1046/25.05.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№8803 по описа за 2017г., с което въззивницата е осъдена да заплати на ищеца Н.С.Н., сумата 6000 лева като възнаграждение – издръжка за 2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението и 870 лева – съдебно – деловодни разноски. Според въззивницата, решението е неправилно и незаконосъобразно; претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Изложени са съображения за неяснота по въпроса на какво основание се претендира исковата сума; неясни са твърденията – дали се твърди съществуване на симулация – покупко – продажба, прикриваща дарение.

На второ място, от представеното споразумение, сключено между страните е видно, че се касае за еднократно плащане, доколкото е използван израза „да изплати“, а не „да изплаща“. Твърденията за наличие на обекти, собственост на ищеца, които ответницата отдава под наем и изводите на съда в тази връзка, не са подкрепени с доказателства.

 

Въззиваемият - ищец Н.С.Н., чрез адвокат С. представя писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който излага съображения за потвърждаване на решението. Оспорват се оплаквания на въззивницата, каквито всъщност не се съдържат във въззивната жалба – досежно извършени правни действия от въззивницата като непълнолетна – със съгласие на БРС.

Според въззиваемия, съществували преди това спорове между страните са довели до сключване на процесното споразумение, имащо за цел уреждане не отношенията им до реализиране на инвестиционен проект за застрояване на имота.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищецът Н.С.Н. и ответницата – негова дъщеря А.Н.Н., както и трети на делото лица, на 19.11.2015г. е сключен договор за доброволна делба, а само между страните по делото – на 11.11.2015г. и ненаименован договор (споразумение), по силата на които в дял на ответницата е поставен поземлен имот, находящ се в гр.Созопол, с идентификатор 67800.504.449, предназначен за ниско застрояване, с данъчна оценка 22389.60 лева. В дял на ищеца не е поставен имот, като ответницата му е учредила право на преминаване до имот с идентификатор 67800.504.381, до реализиране на инвестиционен проект за застрояване. В договора е извършено препращане към споразумението от 11.11.2015г. По силата на последното, наред с уговореното учредяване право на преминаване, ответницата се е задължила „ежегодно до началото на летния сезон … да изплати по банков път на баща си – приемателя Н.С.Н., сумата 6000(Шест хиляди)лева за издръжка на своя баща по банкова с/ка в Райфайзенбанк …“. Ищецът е заявил, че при сключване на договор за доброволна делба няма да има претенции за получаване на реален дял от имота с идентификатор 67800.504.449, който ще остане собственост на ответницата.

Не се спори, че за 2017г. ответницата не е заплатила на ищеца сумата от 6000 лева. Оспорва се дължимостта й, доколкото не е ясно основанието, на което се претендира и е уговорено еднократност на плащането.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Независимо от допълнително въведени от ищеца фактически и правни твърдения, относно привидност и безпаричност на предходни правоотношения между страните, не е налице неяснота досежно основанието, на което се претендира исковата сума. Всъщност с така въведените твърдения се обосновават мотивите за сключване на процесните споразумения, но основанието остава непроменено – ненаименовано съглашение, в което страните са уговорили в дял на ответницата да бъде поставен недвижим имот, до реализиране на инвестиционен проект върху който „ежегодно“ тя ще заплаща на ищеца сумата от 6000 лева. Макар да е налице непрецизност на употребените думи– напр. употребен е глагола „да заплати“, сочещ еднократност на задължението, употребата на думата „ежегодно“ сочи многократност, т.е. уговорена е периодичност на задължението. При липса на данни за реализиране на инвестиционния проект, поставящ край на задължението на ответницата и липса на твърдения за извършено плащане за 2017г., се налага извод за основателност на претенцията за осъждането й да я заплати.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Решението на Бургаския районен съд, постановено в този смисъл, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат, в размер на 300 лева.

 

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1046/25.05.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№8803 по описа за 2017г.

 

ОСЪЖДА А.Н.Н. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н. ЕГН********** сума, в размер на 300 (триста) лева – съдебно – деловодни разноски.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                    2.