№ 4724
гр. Варна, 15.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502447 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. М. С. чрез адвокат
С. Х. срещу решение № 2546 от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 14913 по описа за 2022
г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, в частта, с която е осъден въззивника на
основание член 143, алинея 2 от СК да заплаща в полза на детето М. П. С. ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Л. П. С. месечна издръжка в размер на 300 лева,
считано от датата на депозиране на молбата за издръжка /11.11.2022 г./ с падеж от първо до
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или
прекратяване; в частта, с която е осъден въззивника на основание член 149 във връзка с член
143 от СК да заплати в полза на детето Моника Пламенова Симеонова ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Любомира П. С. за периода от 01.08.2022 г. до
11.11.2022 г . издръжка в общ размер от 900 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на исковата молба /11.11.2022 г./ до окончателното й заплащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, като се твърди, че детето няма нужди, по-големи от обичайните за дете на 7-
годишна възраст; детето получава помощи по ЗСПД в размер на 350 лева месечно;
ресурсният учител се осигурява от училището. Навеждат се доводи, че майката не е търсила
издръжка за другото си непълнолетно дете и по този начин въззивникът осигурява и
неговата издръжка. Също така се набляга, че въззивникът е освидетелстван от ТЕЛК и е с 50
% намалена работоспособност. Досежно издръжката за минало време се оспорва, че
раздялата между родителите е настъпила през месец август 2022 г., като се твърди, че това е
станало на 18.09.2022 г. Моли за определяне на издръжка за бъдеще време в размер на 250
1
лева месечно, както и това да се счита от 19.09.2022 г., както и да се отхвърли искът за
издръжка за минало време за разликата над 471,96 до присъдените 900 лева.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като излага, че от
няма спор по делото, че детето М. е диагностицирано с детски аутизъм, както и, че майката
оглежда и друго непълнолетно дете. Иска се решението да бъде потвърдено.
По делото е постъпила е частна жалба от Л. П. С. чрез адвокат Ю. Д. против
определение № 12537 от 19.10.2023 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е
изменено постановеното по делото решение № 2546 от 10.07.2023 г. в частта за разноските,
като е заличен диспозитива, с който осъжда на основание член 78, алинея 1 от ГПК П. М. С.
да заплати в полза на детето М. П. С. чрез неговата майка и законен представител Л. П. С.
сума в общ размер от 825 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса /25 лева/
и за платено адвокатско възнаграждение /800 лева/.
Твърди се в частната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
производството е такова по спорна съдебна администрация и разноски не се дължат. Сочи се
множество практика на ВКС в обратния смисъл и се иска определението да бъде отменено.
Допълнително се прави искане за спиране на производството по частната жалба с оглед
образуваното тълкувателно дело № 3 от 2023 г. по описа на ВКС - гражданска колегия за
приемане на тълкувателно решение по процесуалноправния въпрос „Приложими ли са
разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в
СК?“.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260, член 261 и член 263 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Спирането на делото може да настъпи само по предвидените в член 229, алинея 1 от
ГПК основания. Сочейки образуваното тълкувателно дело, очевидно частната
жалбоподателка има предвид основанието за спиране, визирано в член 229, алинея 1, точка
4 от ГПК, съгласно която разпоредба съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. Става въпрос за връзка на преюдициалност на правоотношение, която, за да е налице,
е необходимо предмет на обуславящото дело да е правоотношение, чието съществуване или
несъществуване се явява предпоставка за съществуването на спорното материално право -
предмет на обусловеното дело, а в конкретния случай такава връзка на преюдициалност
липсва. Образуваното тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор, а по него
се дава задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или
отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че то съставлява такова
друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по
смисъла на член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК. Затова нито първоинстанционният, нито
2
въззивният съд могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно
дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани.
Единственото основание за спиране на съдебни производство при образувано тълкувателно
дело е в разпоредбата на член 292 във връзка с член 229, алинея 1, точка 7 от ГПК, но тя не е
приложима извън касационното производство – точка 1 от тълкувателно решение № 8 от
07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това искането за спиране на производството по
частната жалба се явява неоснователно и като такова следва дъ се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22 януари 2024
година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. П. С. за спиране на производството по
частната жалба с оглед образуваното тълкувателно дело № 3 от 2023 г. по описа на ВКС -
гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по процесуалноправния въпрос
„Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна
администрация, уредени в СК?“.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4