№ 6358
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20251100108409 по описа за 2025 година
прецени:
Делото е образувано по осъдителен регресен иск с правно основание
чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ, предявен от "ЗК Лев инс" АД срещу И. Н. А., за
заплащане на сумата от 485672,56 лева заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за вреди при ПТП на 26.01.2019 г. в гр. София бул. Ботевградско
шосе, виновно причинени от ответника И. Н. А. при управление на л.а. БМВ
525 с рег. № ********, като ответникът след ПТП избягал от
местопроизшествието.
Ищецът "ЗК Лев инс" АД чрез процесуалния си представител излага, че
на 26.01.2019 г. в гр. София бул. Ботевградско шосе в района на № 247
произлязло ПТП с участието на л.а. БМВ 525 с рег. № ********, управляван
от ответника И. Н. А.. При ПТП починал пътникът в автомобила М.Н.В., а
деецът избягал от местопроизшествието. Това било установено с присъда №
260029 от 29.10.2020 г. по НОХД № 3233/2020 г. на СГС. С решение № 260100
от 18.09.2020 г. по гр.д. № 7700/2019 г. Софийски градски съд осъдил ищеца
"ЗК Лев инс" АД да заплати застрахователно обезщетение от по 200000 лева
на всеки от родителите на пострадалия, ведно със законната лихва от
26.01.2019 г. до окончателното плащане на 29.11.2021 г. Делото било
разгледано с участието на ответника И. Н. А. като трето лице помагач на
страната на "ЗК Лев инс" АД. Ищецът "ЗК Лев инс" АД изплатил на
правоимащите лица сумата от общо 485672,56 лева, от които 400000 лева
застрахователно обезщетение и законна лихва в размер 85672,56 лева. Ищецът
се позовава на правото си на регрес срещу застрахования водач, съгласно
цитираната практика на ВКС.
1
На основание изложените обстоятелства, ищецът чрез процесуалния си
представител прави искане до съда да осъди ответника И. Н. А. да заплати на
ищеца "ЗК Лев инс" АД сумата от 485672,56 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира и за разноски.
Ответникът И. Н. А. чрез процесуалния си представител в отговора на
исковата молба прави изявление за признание на иска. Оспорва претенцията за
разноски на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, като твърди, че не е дал повод за
завеждане на иска, тъй като не е бил канен извънсъдебно да погаси
задължението си и е узнал за плащането, извършено от ищеца, едва с
получаването на съдебните книжа по настоящото дело.
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, прие за установено следното:
По делото няма спор относно фактите, които се признават от
ответника, наред с признанието на исковата претенция. Поради това, съдът
следва да постанови решение по реда на чл. 237 ГПК, основано на признание
на иска.
Спорният въпрос за дължимостта на разноските по делото. Ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ответника прави възражение за недължимост на
разноските, основано на чл. 78 ал. 2 ГПК, с твърдение, че не е дал повод за
завеждането на делото. Излага, че ответникът не е канен извънсъдебно да
погаси задължението си и е узнал за него едва с връчването на съдебните
книжа по делото. Тъй като вземането било без определен срок, ответникът
като длъжник се поставял в забава едва след покана, каквато не е получил и
каквато функция изпълнява исковата молба, която той не оспорва.
Съдът не приема тези доводи за основателни. Основанието на
регресната претенция е поведението на ответника като водач на автомобил със
сключена застраховка "гражданска отговорност", който виновно причинил
ПТП и след ПТП избягал от местопроизшествието. С горното същият е
реализирал хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ и по същество е дал повод за
предявяване на регресния иск. Поканата за изплащане на регресното вземане,
каквато роля изпълнява исковата молба, поражда като последица дължимост
на законна лихва (каквато се претендира от датата на подаване на исковата
молба), но е без значение за дължимостта на разноските по делото от
ответника. Поради това, той не може да се ползва от разпоредбата на чл. 78 ал.
2 ГПК и разноските по делото следва да останат в негова тежест.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, което на
основание чл. 25 ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ
увеличава на 450 лева.
На основание горното, съдът
РЕШИ:
2
Осъжда И. Н. А. с ЕГН **********, адрес: гр. София кв. "Враждебна"
ул. ******** да заплати на "Застрахователна компания Лев инс" АД гр.
София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София бул.
"Симеоновско шосе" № 67а, сумата от 485672,56 лева (четиристотин
осемдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и шест
стотинки) заплатено от "ЗК Лев инс" АД застрахователно обезщетение по
договор за застраховка "гражданска отговорност" за л.а. "БМВ 525" с рег. №
******** за неимуществени вреди при ПТП на 26.01.2019 г. в г. София,
виновно причинено от И. Н. А., който избягал от местопроизшествието, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.07.2025 г. до
окончателното изплащане.
Осъжда И. Н. А. да заплати на "ЗК Лев инс" АД гр. София сумата от
19426,90 лева разноски по делото и 450 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3