ПРОТОКОЛ
№ 1739
гр. Пазарджик, 09.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220100489 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Й. С. К. (ищец), редовно призован чрез адвокат Д. В. М. (**********, от
АК- Пловдив), не се явява и не се предтавлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмено становище Вх.№ 21367/30.07.2025 г. от
адв. Д. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, в качеството му на пълномощник
на Й. К.
В случай, че е служебно ангажиран или възпрепятстван да се яви в
съдебно заседание, насрочено за 03.10.2025г. моли:
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея
доказателства. Моли да се приеме Списък с разноските по чл.80 от ГПК и
Договор за правна защита и съдействие. Оспорва предоставения отговор.
Да се даде ход на делото по същество.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявените от нас искови претенции, като основателни и доказани
Мори съда да осъди и ответната страна да заплати направените в
1
настоящото производство разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение
за юрисконсулт.
Наред с изложените в исковата молба основания, изтъква и
допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения:
Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на действителния
размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1,
т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за
потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.
Процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР,
освен лихвата, като не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи.
Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10,
вр. с чл.22 от ЗПК. В договора за кредит е посочен ГПР като, чрез
включването на допълнителните услуги към ГПР и ГЛП, то действителните
такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от
дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в
2
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В тази насока е й Решение на СЕС, девети състав, от 21 март 2024 г., по
дело C-714/22, което е задължително за съдилища в страната, съгласно което:
В ГПР, следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се
понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води
до връщане само на главница.
Съгласно Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko
и цитираната съдебна практика; т. 30 – 31 от Решение от 19.12.2019 г. по дело
C-290/19 Home credit Slovakia, т. 48 - 52 от Решение от 16.07.2020 г. по дело C-
686/19 SIA “Soho group” и други, същият системно приема, че посочването на
правилен размер на ГПР има важно значение за това потребителят да може да
направи информиран избор за това кой кредит да избере между няколко
оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по
договора за кредит. Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР има
в това отношение (посочен е в съдебната практика – т. 65 от Решение по дело
C-448/17 EOS KSI Slovensko като съществен елемент за информиране на
потребителя), то неправилното посочване на ГПР в договора поради
невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на
недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има
липсата на посочване на ГПР съгласно националното право – по българския
закон това са нищожност и връщане само на главницата по кредита съгласно
чл. 22 – 23 ЗПКр
В тази насока е практиката на съдилищата в страната: Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991 / 2020 г. на Възз. II-е състав на
Софийски градски съд, Решение № 764 от 06.06.2022 г. по в. гр. д. № 1004 /
2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 151/29.03.2024г. по в.гр.д.
№62/2024г. по описа на Окръжен съд Враца, Решение № 159 от 27.03.2024 г.
по в. гр. д. № 48/ 2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, Решение № 171 от
23.05.2022 г. по в. гр. д. № 224 / 2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Решение
№ 28 от 14.05.2021 г. по в. гр. д. № 76 / 2021 г. на Окръжен съд – Русе,
3
Решение № 243 от 19.07.2022 г. по в. гр. д. № 301 / 2022 г. на Окръжен съд –
Хасково и много други.
По отношение на размера на адв, възнаграждение:
Ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед
обстоятелството, че е икономически по - слабата страна в правоотношението с
търговеца, предоставящ заеми по занятие. При това потребителят е в
значително по- неблагоприятна позиция в отношенията си с търговеца,
доколкото са констатирани неравноправни и нищожни клаузи, с които
търговецът е искал да обвърже потребителя с цел извличане на скрита
печалба.
Тук следва да се посочи и фактът, че защитата ми по делата на клиентът
ми е на основание чл.38 ал.1 от ЗА, т.е безплатна, т.е аз под никаква форма не
съм взел каквото и да е възнаграждение от клиентът ми за воденето, следенето
и финализирането на заведеното от нас дело. Аз ще получа адв.
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА, единствено и само, ако постигна
положителен за клиента си резултат, т,е ако спечеля делото и то след близо 7-8
месеца, след неговото завеждане, та дори и повече.
Пред съда съм изложил подробна съдебна практика, както на Окръжно
ниво, така и съдебна практика на Върховен Касационен Съд, включително и
практика на СЕС, който води до извода, че съм отделил не малко време в
мотивиране на всяко конкретно основание за нищожност, подкрепено и със
съдебна практика, отделно от това води и до индикация, че съм добре запознат
с материята и практиката на съдилищата в страната и извън нея, което води и
до извода да се определя труда ми като високо квалифициран и отговорен към
всеки случай и казус.
Наред с фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и
че адв. възнаграждение което се присъжда от съда, не означава, че същото
представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика,
следа да понасят и не малко разходи в изпълнение на професионалните си
задължения: като тук следва да се включи разходите за поддържане на
кантора, консумативи, правен софтуер, върху получения след спадането им
облагаем доход се дължат социално- и здравноосигурителните вноски, върху
получената след спадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % и др.
- В тази насока следва да се сподели и изключително подробните и
4
правилни аргументи на Окръжен съд Пазарджик, по направено възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, а именно:
Решение № 354 от 22.10.2024г. по в.гр.д №433/2024г. по описа на ОС
Пазарджик, съгласно което:
Макар, че делото не се отличава с фактическа сложност, правната му
сложност в никакъв случай не може да бъде определи като ниска. Воденето на
такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с
актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е
обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото
изисква познаване както на националното, така и на европейското
законодателство. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист
и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията
и в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен
квалифицирания адвокатски труд.
- В тази насока следва да се сподели и изключително подробните и
правилни аргументи на Окръжен съд Пловдив по направено възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, а именно:
Определение № 1577 от 12.06.2024г. по в.ч.гр.д № 1529/2024г. по описа на ОС
Пловдив, Определение № 1789 от 01.07.2024г. по в.ч.гр.д № 1709/2024г. по
описа на ОС Пловдив,
Определение № 1007 от 16.04.2024г. по в.ч.гр.д № 860/2024г. по описа
на ОС Пловдив съгласно които:
- В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на
правата му в никакъв случай не би могло да се определи като злоупотреба с
права. Но размера на възнаграждението е определен от съда съобразно така
установената фактическа и правна сложност на спора, по нисък размер би бил
израз на обезценяване на труда на адвоката, който е висококвалифициран.
- В тази насока следва да се сподели и изключително подробните и
правилни аргументи на Окръжен съд Бургас, по направено възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, а именно:
Определение № 1836 от 11.07.2024г. по в.ч.гр.д № 1012/2024г. по описа на
ОС Бургас, съгласно което:
Законосъобразно е определен и размерът на адвокатското
възнаграждение. От една страна, същият е определен съобразно минимума по
5
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От друга, в духа на Решение на СЕС по дело C-438/22 г.,
хонорарът е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на
спора. Адвокат М. е изготвил исковата молба, инциирала производството,
отговор на искова молба по предявения от ответника насрещен иск и писмено
становище поради невъзможността му да участва в откритото съдебно
заседание по разглеждане на делото. Изброените документи, обективиращи
процесуалните действия, не са бланкетни, а съдържат анализ както на
действащата национална и международна уредба на правоотношенията,
предмет на спора, така и актуалната съдебна практика.
По отношение на присъждането на ДДС към адв. възнаграждение:
Видно от предоставените по делото доказателства е че, във връзка с
издадено от Национална агенция за приходите Удостоверение за регистрация
по ЗДДС от 11.04.2023г. съм регистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно трайно установена най-нова практика на ВКС са и редица
съдебни актове и то постановени през 2023г., т.е най новата и актуална
практика и тълкуване на ВКС: Решение No 50079 от 30.01.2024 г. на ВКС по
т.д. No 1300/2022 г., II т. о., ГК, Определение No 2600 от 19.09.2023 г. на ВКС
по гр. д. No 4236/2022 г., III г. о., ГК,Определение №50161 от 15.06.2023г. по
гр.д № 1537/2022 г. по описа на ВКС, Определение №50093 от 11.05.2023г. по
гр.д № 1638/2021 г. по описа на ВКС, ІI г.о., , Определение №50088 от
10.05.2023г. по гр.д № 1445/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о , Определение
№50139 от 10.05.2023г. по гр.д № 5156/2021 г. по описа на ВКС, ІV г.о.,
Определение №50034 от 01.03.2023г. по гр.д № 968/2022 г. по описа на ВКС,
ІII г.о, Определение №50035 от 24.02.2023г. по гр.д № 205/2022 г. по описа на
ВКС, ІI г.о., Определение №50011 от 23.02.2023г. по гр.д № 2121/2021 г. по
описа на ВКС, ІII г.о., Определение №50003 от 09.01.2023г. по гр.д №
3809/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и много други, съгласно който:
В цитираните съдебни актове на ВКС се приема, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да
включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
6
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално
дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се
прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно
адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана
безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител –
адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без
значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС,
или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано
по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да
включва ДДС.
В насока на гореизложеното е й практиката на Окръжените съдилища в
страната отговарящи вече на този въпрос: Определение № 649 от 21.08.2023г.
по в.ч.гр.д № 151/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, Определение №
1962 от 16.08.2023г. по в.ч.гр.д № 2218/2023г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, Определение № 3274 от 23.08.2023г. по в.ч.гр.д № 1560/2023г. по
описа на Окръжен съд Варна , Определение № 477 от 12.09.2023г. по в.гр.д №
318/2023г. по описа на Окръжен съд Сливен, , Определение № 279 от
11.07.2023г. по в.гр.д № 126/2023г. по описа на Окръжен съд Смолян,
Определение № 1115 от 20.09.2023г. по в.ч.гр.д № 624/2023г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора, и много други.
Списък на разноски по чл.80 от ГПК
По гр.д № 489/2025г. по описа на Районен съд Пазарджик
1.Адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
по установителен иск - на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 480 лева с
ДДС.
2. Адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие по осъдителния иск - на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на
7
480 лева с ДДС.
3.Заплатена държавна такса.
МОЯТ КРЕДИТ ЕООД (ответник), редовно призован чрез адвокат чрез
адвокат Г. Й. Г. (**********, АК- София) чрез адвокат Д. Х. П. (**********,
АК-София), не изпращат представител
СЪДЪТ докладва Молба по хода на делото вх.№ 26676/02.10.2025 г. по
гр. д. № 489/2025 г. насрочено за 03.10.2025 г. от 09:45 ч. от „Моят кредит“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С. И. А., чрез пълномощника си
адвокат Д. Х. П., САК, личен № 1600675****, СЪДЕБЕН АДРЕС: гр. С., ул.
„П. П. № *. Във връзка със служебни ангажименти е възпрепятстван да
вземе участие в откритото съдебно заседание по делото, поради което моли да
бъда извинен.
2. Моли да бъде даден ход на делото.
3. Заявява, че оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.
4. Представя и моли да се приеман заверен препис от стандартен
европейски формуляр (СЕФ). Уточнявам, че договорът не е сключен при общи
условия, поради което такива няма как да бъдат представени. Няма други
доказателства и доказателствени искания.
5. В случай че ищецът представи нови доказателства и има нови
искания, моли да им се даде възможност да вземем становище по тях.
6. В случай че бъде даден ход по съществото на делото, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен,
поради съображенията, подробно изложени в отговора на исковата молба, и да
им се присъдят сторените разноски, за които прилагат списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие. Ако съдът уважи иска, прави
възражение за прекомерност на претендирания хонорар от ищеца и моли
същият да бъде намален.
7. В случай че делото бъде насрочено за друга дата, моли да бъдат
уведомени за това.
8. Моли копие от протокола от съдебното заседание да им бъде
изпратено на следния електронен адрес: ***************, електронен адрес:
**********.com, тел.: **********.
8
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 2239/16.07.2025 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 2239/16.07.2025г.
Настоящият съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с докладваните становище и молба по-горе от съда, са
допустими и относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представения с молба
вх.№ 26676/02.10.2025 г. заверен препис от стандартен европейски формуляр
(СЕФ).
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно 03.11.2025 г.
9
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10