№ 23489
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110122014 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от ***,ЕГН **********,с адрес гр.***,против „***“ЕАД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от ***,с искане да
бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата
не дължи сумите от 2307,77 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2013 г. до м.04.2014 г. и 210,68 лева мораторна лихва за периода
30.06.2013 г. до 27.02.2015 г. поради настъпила погасителна давност.
Ищцата Н. твърди,че е единствен наследник на ***,а ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист срещу наследодателя и е образувал
изпълнително дело за парични суми за доставена топлинна енергия. В
исковата молба се поддържа,че по изпълнителното дело не са извършени
изпълнителни действия и вземането се явява погасено по давност в периода
05.04.2016 г. до 05.04.2021 г. Моли съда да постанови решение,с което да
уважи исковата претенция.
Ответникът „***“ЕАД в подадения писмен отговор изразява становище
за допустимост,но неоснователност на иска. Сочи се,че ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист спрямо наследодателя на ищцата и е образувал
изпълнително дело като се твърди,че по изпълнителното дело регулярно са
извършвани изпълнителни действия,поради което вземането не е погасено по
давност. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от изпълнителен лист,издаден на 05.04.2016 г. по ч.гражд.дело №
14660/2015 г. по описа на СРС,68 състав,*** е осъден да заплати сумите от
1
2307,77 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2013 г. до
м.04.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от 19.03.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането,210,68 лева лихва за забава за периода
30.06.2013 г. до 27.02.2015 г.,както и 50,37 лева държавна такса и 318,15 лева
юрисконсултско възнаграждение.
От изисканото копие от изпълнително дело № 20168630403951 по описа
на ЧСИ *** се установява,че е образувано на 02.12.2016 г. по молба на
„***“ЕАД,съдържаща овластяване на съдебния изпълнител да избира начин
на изпълнение,на гърба на изпълнителния лист се съдържат удостоверявания
за извършени плащания в периода 19.07.2018 г. до 28.01.2022 г.,на 22.12.2016
г. са отправени искания до банкови институции относно наличието на открити
банкови сметки на длъжника,на същата дата е изпратено запорно съобщение
до работодател,на 22.12.2016 г. е изпратено запорно съобщение до
„***“ЕАД,както и е изпратена покана за доброволно изпълнение,на
24.03.2017 г. е изпратено напомнително съобщение до работодател,в отговор
на което частният съдебен изпълнител е уведомен,че запор ще бъде
изпълняван,считано от м.04.2017 г.,на 30.03.2017 г. е изпратено запорно
съобщение до „***“АД,в отговор на което банката отговаря,че запор е
наложен,но липсва авоар,въз основа на наложените запори от работодател са
извършени разпределения между взискател,присъединен взискател НАП и
такси и разноски за ЧСИ,на 30.10.2018 г. „***“ЕАД отправя искане за
насрочване на опис върху движими вещи,на 12.02.2020 г. е отправено искане
за налагане на запор върху банкови сметки,предвид смъртта на длъжника ***
вместо него е конституирана като страна длъжник ***.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК е обусловено от доказване,че след възникване на изпълнителното
основание е настъпило обстоятелство,с оглед което паричната сума се явява
недължима. Този иск е отрицателен установителен иск,с който страната
длъжник може да оспори дължимостта на вземането,за което е издаден
изпълнителен лист,ако след издаването му е настъпило обстоятелство,поради
което парична сума не подлежи на изпълнение. В настоящия случай ищцата
Н. се позовава на настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако
кредиторът бездейства в определен период от време. Съдът счита,че
приложимата давност за вземания,за които е издадена заповед за изпълнение е
общата петгодишна давност,каквато е приложима и при съдебните решения
съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Ако срещу заповедта за изпълнение не бъде
подадено възражение,заповедта за изпълнение се стабилизира и се
преклудират всички доводи срещу вземането,които длъжникът би могъл да
релевира в срока за подаване на възражение,а съгласно чл.424 от ГПК
вземането по заповедта за изпълнение може да бъде оспорено или въз основа
на нови доказателства,или въз основа на новонастъпили обстоятелства.
Отчитайки правните последици,които има заповедта за изпълнение,ако не е
било подадено възражение(какъвто е настоящият случай,доколкото ищцата Н.
не твърди,нито доказва наследодателят *** да е подавал възражение срещу
заповедта за изпълнение ),както и при съобразяване наличието на сходство
2
между разпоредбата на чл.424 от ГПК и разпоредбата за отмяна на влезли в
сила съдебни решения съгласно чл.303,ал.1,т.1 от ГПК съдът приема,че
неоспорената заповед за изпълнение и съдебното решение пораждат
идентични последици и приложимата погасителна давност следва да бъде
петгодишна,както е за съдебните решения съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД.
Аргумент в подкрепа на разбирането,че приложимата давност е петгодишна е
и принципното различие в правната уредба по чл.237 и следв. от ГПК (
отм.),тъй като предявяването на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането,основано на несъдебно изпълнително основание
би могло да бъде реализирано без ограничение във времето съгласно чл.254 от
ГПК ( отм.) и правната уредба на заповедното производство по действащия
ГПК,при което оспорването на заповедта за изпълнение след изтичане на
срока за подаване на възражение може да бъде реализирано само при
наличието на предвидените в чл.424 от ГПК предпоставки. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че приложимата давност е
петгодишната давност. За да е настъпила погасителна давност,необходимо е
да бъде установено,че в период от поне пет години не са поискани или
извършени изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. по време на
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие,изграждащо съответния
изпълнителен способ,давността се прекъсва и с искането за реализиране на
съответен изпълнителен способ,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи,а според приетото Тълкувателно решение от 28.03.2023
г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. по изпълнителните дела давност не е
текла до 26.06.2015 г.,т.е. до датата на приемане на тълкувателното
решение,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. Съдът,съобразявайки
предприеманите изпълнителни действия,както и исканията за извършване на
изпълнителни действия,намира,че не се установява период от време,по-дълъг
от пет години,без да има изпълнителни действия,поради което предявената
искова претенция от ищцата Н. подлежи на отхвърляне. Неоснователни са
доводите на ищцата Н.,че вземането не може да бъде реализирано чрез
способите на принудително изпълнение поради липса на предприемани
изпълнителни действия в периода между 05.04.2016 г. до 05.04.2021 г. В
рамките на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко
изпълнително действие,но се счита,че е прекъсната,считано от искането за
изпълнителното действие. Когато взискателят е поискал извършване на
изпълнителни действия,независимо от това дали същите са
предприети,липсата на предприемане на действия не може да се тълкува във
вреда на взискателя. В настоящия случай от представените по делото
доказателства от изисканото изпълнително дело се установява,че същото е
образувано на 02.12.2016 г. като молбата съдържа овластяване за избор на
способ за изпълнение,поради което тази молба има характер на
такава,прекъсваща давността,а и при съобразяване наложеният запор върху
трудово възнаграждение и постъпващите по изпълнителното дело парични
суми от работодател въз основа на наложения запор,не може да бъде
възприето,че вземането се явява погасено по давност. С оглед наличието на
реализирани в полза на взискателя плащания в периода между 2018 г. и 2022
г.,неоснователно ищцата Н. твърди,че липсват изпълнителни
3
действия,съответно предявената искова претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение съдът счита,че следва да
бъде присъдено такова в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК,предявен от ***,ЕГН **********,с адрес гр.***,против „***“ЕАД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от ***,за
признаване за установено,че ищцата не дължи сумите от 2307,77 лева ( две
хиляди триста и седем лева седемдесет и седем стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. до м.04.2014 г. и 210,68 лева ( двеста
и десет лева шестдесет и осем стотинки ) мораторна лихва за периода
30.06.2013 г. до 27.02.2015 г. чрез способите на принудително изпълнение
поради настъпила погасителна давност в периода 05.04.2016 г. до 05.04.2021 г.
ОСЪЖДА ***,ЕГН **********,с адрес гр.*** да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.***,представлявано от *** сумата от 100 ( сто ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4