№ 599
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110147220 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР /в сила от 28.11.2014 г./ за заплащане на сумата от 4 320 лв., представляваща левова
равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника храна за периода от
21.07.2018г. до 21.07.2021 г. /съобразно уточнителна молба от 26.08.2021 г./, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът В. СТ. СТ. твърди, че в периода от 01.09.1985 г. до 28.03.2017 г. е заемал
военизирани длъжности на държавен служител при ответника „Министерство на
вътрешните работи“, а в периода от 29.03.2017 г. до 29.10.2017 г. въз основа на сключен
трудов договор е заемал длъжността „системен оператор“ в 01 сектор „Деловодство и
административно обслужване“ в Столична дирекция на вътрешните работи, където е бил
назначен по силата на трудов договор № 513 р-22857/28.03.2017 г. със заповед на директора
на СДВР. Поддържа, че на основание чл. 181, ал.1 ЗМВР, вр. чл. 4 от Наредба № 8121з-
773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност
на служителите на МВР до 29.10.2017 г. ежемесечно е получавал левовата равностойност на
полагащата му се храна в размер на 120 лв., чийто размер се е определял ежегодно със
заповед на Министъра на вътрешните работи. Сочи, че е полагал труд по служебно
правоотношение, както следва: в периода от 30.10.2017 г. до 15.01.2020 г. - на длъжността
началник на сектор „Административен“ в 03-РУ - СДВР, където е бил преназначен със
заповед № 8121 К-7574/19.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в периода от
16.01.2020 до 04.02.2020 г. – на длъжността „старши експерт“ отдел 02 „Мобилизационна
готовност, административно обслужване и защита на класифицираната информация“ към
дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“, където е бил преназначен със
заповед № 8121 К-206/16.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, в периода от
05.02.2020 г. до 01.10.2020 г. – на длъжността „старши експерт“ в сектор „Информационно-
аналитична, административно-наказателна дейност и административно обслужване към
дирекция „Инспекторат“ – МВР, където е бил преназначен със заповед № 8121 К-
795/04.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи и в периода от 01.10.2020 г. до
21.07.2021 г. – на длъжността „старши експерт“ в отдел „Административен“ към дирекция
„Инспекторат“ – МВР, където е бил преназначен със заповед № 8121 К-3478/01.10.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи, като в месечната му заплата не е била включена левовата
равностойност на полагащата му се безплатна храна, нито такава му е била осигурявана.
Твърди, че със заповед № 121 К-8800/15.07.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
връчена му на 21.07.2021 г., служебното му правоотношение, в рамките на което е заемал
1
длъжността „старши експерт“ в отдел „Административен“ към дирекция „Инспекторат“ –
МВР, е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Заявява, че в периода от
21.07.2018 г. до 21.07.2021 г. ответникът не му е заплащал левовата равностойност на
полагащата му храна, която на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР е следвало да бъде осигурена
на всички служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е бил той през исковия период,
поради което претендира същата в общ размер на 4 320 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Министерство на вътрешните работи“ е
подал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че в периода от 21.07.2018 до
21.07.2021 г. ищецът е заемал посочените от него длъжности в органите на МВР, както и че
със заповед № 121 К-880/15.07.2021 г. на Министъра на вътрешните работи служебното му
правоотношение е било прекратено. Сочи, че на същия не е заплащана левова равностойност
на храна, тъй като такава не му се дължи, доколкото му е определена индивидуална основна
заплата, в която се включва и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Заявява, че статутът на ищеца се урежда от ЗДСл, който не регламентира възможност за
заплащане на левова равностойност на храна на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
какъвто е бил В.С.. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР:
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. служебно
правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при
него като държавен служител; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3.
нейния размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже твърдяните от него възражения срещу основателността на претенцията на ищеца.
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се доказване следва да се
отделят обстоятелствата относно наличието на служебно правоотношение между тях, в
рамките на което в периода от 21.07.2018 г. до 21.07.2021 г. ищецът е заемал различни
длъжности в структурите на МВР, както и че е полагал труда си.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, тъй като посочените заповеди вече са представени от ответника. Искането на
ответника за допускане на ССчЕ следва да се остави без уважение, тъй като е в
противоречие с преприетото от него защитно поведение. С отговора на исковата молба
изначално се оспорва на ищеца да се дължи левова равностойност на храна, поради което
липсва основание да се приеме, че такава му е начислявана с основната заплата, каквато
задача се поставя към ССчЕ.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане на
2
ССчЕ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2022 г. от
10:10 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3