№ 3675
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507280 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2918 от 04.04.2022 г. по гр.д. № 54137/2021 г. по описа на СРС,
167 с-в е отхвърлен, като неоснователен предявения по реда на чл. **2, ал. 1 ГПК от И.
С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливница, ул. „******* № **, срещу И. Ц. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* иск с правно основание чл. 535 вр. чл.
538, ал. 1 от ТЗ за признаване за установено, че И. Ц. И. дължи на И. С. Г. сумата от
840.00 лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 24.05.2018 г.,
предявен за плащане на 24.05.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК от 15.04.2021 г. по ч.гр. д. № 12051/2021 г. по
описа на СРС, 167-ми състав.
В законоустановения срок срещу решението е подадена въззивна жалба от
ищеца И. С. Г. с изложени доводи за неправилност поради необоснованост и
нарушение на материалния закон. Поддържа, че в производството е установено
каузалното правоотношение, по което длъжникът – ответник не е изпълнил
задълженията си. По идентичен начин в производството е установено, че ответникът не
е изпълнил задълженията си и по издадения за обезпечаване на договора за заем запис
на заповед. С оглед това неправилно СРС е отхвърлил иска като неоснователен.
Отправя искане за отмяната на решението на първата инстанция и уважаване на иска.
Претендира разноски.
1
В срока за отговор на въззивната жалба ответникът И. Ц. И. оспорва като
неоснователна жалбата. Заявява, че правилно районният съд е отхвърлил предявения
иск. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и
по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 259 ГПК, от лице,
имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.
2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В производството е установено, чрез събраните пред първата инстанция
доказателства, че на 24.05.2018 г. между И. С. Г., от една страна, като заемодател и И.
Ц. И., от друга страна, като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем.
По силата на сключения договор, ищецът предоставил на ответника сумата от
840.00 лв., което задължение било изпълнено на 24.05.2018 г. В чл. 6 от договора е
посочено, че същият служи като разписка за получаване на сумата. Заемателят се
задължил да погаси заема „на вноски“ в срок „до 12.“
Установява се, че за обезпечаване вземанията по договора за заем заемателят
издал запис на заповед в полза на заемодателя на същата посочена дата - 24.05.2018 г.
за същата сума 840.00 лв. с уговорен падеж - на предявяване. Според направеното
отбелязване записът на заповед е бил предявен на ответника на 24.05.2018 г. Записът на
заповед съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни
реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното
волеизявление.
В производството не са ангажирани доказателства за погасяване на вземането по
записа на заповед, съответно за погасяване на задължението по договора за заем, за
чието обезпечаване е бил издаден менителничния ефект.
При така установеното, съдът намира че в случая не е налице изискуемост на
вземанията по договора за заем към датата на падежа на записа на заповед. Настоящият
2
състав възприема напълно изразените становища в постановените по реда на чл.290
ГПК Решение 252 от 21.03.2018 г. по т.д. 951/2017 г. на ВКС, II т.о., Решение 61/2015 г.
по т.д. 894/2014 г. на ВКС, I т.о., Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т.д. 2418/2013г. на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 171 от 11.11.2014г. по т.д. № 2913/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.
и Решение № 249 от 02.02.2015г. по т.д. № **24/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.), че за
обезпечените вземания, които не са били изискуеми към датата на падежа на записа на
заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Както е
посочено в тях, при издаден запис на заповед с цел обезпечаване на задължения на
издателя към поемателя по друго правоотношение, за да бъде реализирано вземането
по менителничния ефект, следва да е налице кореспондиращо задължение по
каузалното правоотношение, което да е изискуемо в същия момент, така че не само
поемателят да иска изпълнение, валидно погасяващо задължението по каузалното
правоотношение, но и длъжникът да може да изпълни към този момент с валидно
погасяващ ефект. В противен случай би се стигнало до неоснователно предварително
реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 200.00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва ѝ бъдат присъдени с оглед изхода на спора.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2918 от 04.04.2022 г. по гр.д. № 54137/2021 г. по
описа на СРС, 167 с-в.
ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливница, ул. „******* № **,,
да заплати на И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4